Определение № 1061 от 20.03.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 359/2024
- Вид
- Определение № 1061
- Подписан
- 20.03.2024
- В сила
- 04.04.2024
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Марина Кирилова Семова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.427, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1061 гр. Варна, 20.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500359 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.23, ал.3 от ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 4557/20.02.2024г., депозирана от С. Д. К.Д., в качеството й на ЧСИ рег.№ 718 с район на действие ОС-Варна по изп.дело № № 20197180400524, за служебно определяне на компетентен съдебен изпълнител – държавен или частен, комуто да бъде изпратено посоченото изпълнително дело, предвид на това че ЧСИ С. Д. си е направила отвод по него на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК.
В молбата се посочва, че по искане на трето за изпълнителното дело лице “И.” ЕООД, което претендира, че следва да бъде конституирано като взискател по делото, се е отстранила от водене на изпълнителното производство. За направения отвод е уведомен първоначалния взискател „Пи М. ЕООД, но друг съдебен изпълнител, на който да бъде изпратено изпълнителното дело не е посочен. Предвид бездействието на първоначалния взискател за посочване на съдебен изпълнител, на който да бъде препратено изпълнителното дело за продължаване на действията по изпълнителното производство, е уважена молбата на “И.” ЕООД за изпращане на изпълнителното дело на държавен съдебен изпълнител от СИС при ВРС.
Със съпроводително писмо от 22.01.2024г. въз основа на разпореждане на ДСИ от 18.01.2024г. обаче, изпълнителното дело е било върнато в кантората на ЧСИ С. Д.. На това основание моли да бъде определен от съда съдебен изпълнител, на който да бъде изпратено изп.дело № 20197180400524 за продължаване на действията по него.
Пред ОС-Варна е депозирано становище вх.№5099/26.02.2024г. от „И.“ ЕООД, в което се излага, че като признат кредитор моли изп. дело да бъде изпратено за продължаване от СИС при ВРС.
1
Видно от представеното в оригинал изп.дело № 20197180400524 по описа на ЧСИ С. Д., същото е образувано по молба на взискателя „Пи М.
ЕООД срещу длъжника “Е.” АД въз основа на изпълнителен лист №1366 издаден на 20.02.2019г. по гр.д.№ 11273/2014г. по описа на ВРС в полза на “КНМ Груп” ЕООД. Взискателят посочва, че е придобил вземането на кредитора по изпълнителния лист по силата на договор за цесия, поради което претендира, че е легитимиран взискател по изпълнението. С влязло в законна сила на 03.08.2022г. решение постановено по гр.д.№ 11185/2021г. по описа на ВРС на основание чл.124 от ГПК е прието за установено по отношение на „Пи М. ЕООД и „И.“ ЕООД, че титуляр на вземането срещу “Е.” АД по гр.д.№ 11273/2014г. по описа на ВРС, по което е издаден изпълнителен лист от 20.02.2019г. е “И.” ЕООД. С молба от 26.10.2022г. депозирана по изп.дело № 20197180400524 по описа на ЧСИ С. Д., “И.” ЕООД е поискало съдебният изпълнител да го конституира като взискател по изпълнителното дело и да му изплати дължимите суми, респективно да изготви разпределение.
С протокол от 16.10.2023г. на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК ЧСИ С.
Д. се е отвела от всички изпълнителни дела, по които са налице искания от “И.” ЕООД за конституиране като взискател. На 19.10.2023г. е изпратено уведомление до взискателя „Пи М. ЕООД, с което е уведомен за направения отвод на съдебния изпълнител и за необходимостта от посочване на съдебен изпълнител, на когото да бъдат изпратени изпълнителните дела за продължаване на производството.
С молба от 19.12.2023г. “И.” ЕООД отново е сезирало съдебния изпълнител с искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело и за изпращане на същото на СИС при РС-Варна.
С разпореждане от 15.01.2024г. ЧСИ С. Д. е разпоредила на основание чл.427, ал.5 от ГПК да се изпратят изпълнителни дела, по които си е напавила отвод на СИС при ВРС, с оглед продължаване на изпълнението по тях съгласно искането на “И.” ЕООД. Изп.дело № 20197180400524 по описа на ЧСИ С. Д. е било изпратено на СИС при РС-Варна с придружително писмо изх.№ 1359/16.01.2024г. На 17.01.2024г. изп.дело № 20197180400524 е образувано в изп.дело № 20243110400217 по описа на СИС при ВРС и по него на случаен принцип е определен съдебен изпълнител. С разпореждане от 18.01.2024г., след като е преценил, че по изпълнителното дело липсват доказателства за конституирането на “И.” ЕООД като взискател, държавният съдебен изпълнител е приел, че не са били налице основания за искане на отвод на ЧСИ С. Д. и за изпращане на делото за продължаване на изпълнението от друг съдебен изпълнител, поради което е разпоредил изпълнителното дело да се върне в кантората на ЧСИ Д..
Със депозираната до ВОС молба ЧСИ е поискал да бъде определен съдебен изпълнител, който да извърши действията по изп. производство, респективно да му бъде препратено делото. Основание за молбата е намерил в нормата на чл.23 ал.3 ГПК.
Разпоредбата на цитираната норма предвижда, че ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е 2 невъзможно, горестоящият съд постановява изпращане за разглеждането му на друг съд. Нормата не допуска да бъде тълкувана разширително. Нито в ГПК, нито в специалния ЗЧСИ е уредена възможност съдът да определя съдебен изпълнител, на който да бъде препратено изпълнителното дело в хипотезата на отвод на първоначалния съдебен изпълнител. Горната празнота на закона обаче не може да наложи прилагане по аналогия на нормата на чл.23 ал.3 ГПК, особено като се има предвид че нито ЧСИ е съдебен орган, нито ВОС се явява горестояща инстанция. Законодателят не е предоставил в компетентностите на съда да замества волята на кредитора в изпълнителното производство и да определя съдебен изпълнител, който да продължи действията по образуваното изпълнително дело дори при бездействие на взискателя, като съдът е компетентен единствено да следи за законосъобразността на действията на съдебния изпълнител в хипотезите на чл. 435 от ГПК. Компетентен да поиска изпълнителното производство да бъде продължено при друг съдебен изпълнител, включително при отвод на първоначалния такъв, е взискателят по аргумент от чл.427, ал.5 от ГПК. Това вече е сторено. Видно от изпратените по делото доказателства се установява, че понастоящем при СИС е висящо изпратеното от ЧСИ С. К.-Д. изпълнителното дело № 20197180400524, което е образувано в изп.дело № 20243110400217 по описа на СИС при ВРС. По същото ДСИ Красимир Петков е постановил разпореждането от 18.01.2024 г. за връщането му в кантората на ЧСИ Д.. Няма данни образуваното в СИС при ВРС изпълнително дело да е било прекратено на някое от основанията, предвидени в чл. 433 от ГПК. Фактическото връщане на делото няма правната последица на прекратяване на вече образуваното при СИС изпълнително производство.
Нито има данни постановлението за прекратяване /ако такова все пак е било постановено/, да е влязло в законна сила, доколкото липсват доказателства за уведомяване на страните по изпълнителното дело /включая „И.“ ЕООД/ за евентуалното му прекратяване с оглед гарантиране на правото им да оспорят пред съд законосъобразността на този акт на съдебния изпълнител. Висящото пред ДСИ изп. дело /макар и фактически находящо се при ЧСИ Д./ на още едно основание води до извод за недопустимост на молбата на ЧСИ по чл.23 ал.3 ГПК. ЧСИ разполага с възможността да върне делото на СИС с оглед предприемане на съответните процесуални действия от съдебния изпълнител, пред който делото е висящо.
По изложените по –горе съображения депозираната до съда молба от ЧСИ С. К. - Д., рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС, за определяне на компетентен съдебен изпълнител – ДСИ или ЧСИ, на когото да бъде препратено изп. д. № 20197180400524 за продължаване на изпълнителните действия, с оглед направен от нея отвод на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 4557/20.02.2024г., депозирана от С. Д. К.-Д., в качеството й на ЧСИ рег.№ 718 с район на действие ОС-Варна по изп.дело № № 20197180400524, за служебно определяне на компетентен съдебен изпълнител – държавен или частен, комуто да бъде изпратено посоченото изпълнително дело, на осн. чл.23 ал.3 вр. чл.22, ал.1, т.6 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването пред Апелативен съд-Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4