Решение № 270 от 25.03.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Перник, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело № 20231720104042 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Съдебното производство е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, срещу О. П. Н. (М.), като обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните:

Ищецът твърди, че на 08.03.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и О. П. Н. (М.), бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-15815555, по силата на който на О. П. Н. била отпусната в заем и реално предадена сумата от 15000.00 лв., като застрахователната премия е 5400.00 лв., със срок на погасяване до 20.03.2026 г. на 96 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 282.27 лв., ГПР 11.27 %, лихвен процент 9.70 %, като по този начин общото задължение по кредита възлизало на 27097.92 лв., така договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 6697.92 лв.

На 09.01.2022 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл.99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-15815555 от 08.03.2018 г. е 1 прехвърлено в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

По този начин крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.03.2026 г. /датата на последната погасителна вноска/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Въпреки условията на договора за кредит до длъжника е изпратено уведомително писмо, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 18.05.2023 г. Съдът приема, че същото не е надлежно връчено на длъжника, като мотиви в тази насока ще изложи в мотивната част на съдебния акт.

Съгласно условията на договора при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 21.03.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2023 г. в общ размер на 591.22 лв., като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, съгласно разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.

По изложените съображения, след като за посочените вземания за главница и лихви е била издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило срочно възражение по реда на чл. 414 ГПК, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите: 9751.09 лева – неплатена главница за периода от 20.03.2021 г. до 20.03.2026 г. по Договор за потребителски кредит PLUS-15815555 от 08.03.2018 г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от 18.05.2023 г., 2018.45 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от 20.03.2021 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 18.05.2023 г., 591.22 лева – законна лихва за периода от 21.03.2021 г. до 30.05.2023 г. – датата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва върху сумата по главницата, за периода, считано от 30.05.2023 (датата на подаване на заявлението до съда) 2 година до окончателното й изплащане.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло и отчасти кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове срещу О. П. Н. ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да осъди О. П. Н. да му плати горепосочените и неплатени по процесния договор суми, по посочена в исковата молба банкова сметка, като във връзка с предявения в условията на евентуалност осъдителен иск прави изрично изявление за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо с връчване на препис от исковата молба.

Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, както следва: разноски в исковото производство – 300 лева за вещо лице, 200 лева – юрисконсултско възнаграждение и 247,22 лева - платена държавна такса по сметка на ПРС или общо 747,22 лева; разноски в заповедното производство – 247,22 лева - платена държавна такса по сметка на ПРС и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 297,22 лева.

Ответната страна, чрез адвокат А. А. оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не са доказани материалните предпоставки, обосноваващи основателност на претенцията, както и обстоятелството виновното неизпълнение да се дължи на поведение на длъжника. Ответницата чрез процесуалния си представител оспорва, че е била уведомена за извършената цесия, както и твърдението, че тя е породила съответните правни последици.

Твърди, че не е уведомена по надлежния ред за обявената предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор. Оспорва дължимостта и настъпилата предсрочна изискуемост на главницата и договорното възнаграждение, както и дължимостта на обезщетението за забава. Счита, че договора не отговаря на изискванията на чл.11 от ЗПК. Счита за недопустим предявения в условията на евентуалност осъдителен иск. Във възражението по чл. 414 ГПК, депозирано чрез процесуален представител, същата се е позовала на изтекла погасителна давност.

Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, както следва: 1500 лева – платен адвокатски хонорар по настоящото производство и 150 лева – сторени разноски по заповедното производство за подаване на 3 възражение по чл.414 от ГПК.

Възражението на ответника за недопустимост на евентуално съединения осъдителен иск настоящият съдебен състав е счел за неоснователно, като е обосновал, че в конкретния случай при предявяване на евентуалния осъдителен иск, съобразно исковата молба и уточненията, дадени по реда на чл. 129 ГПК, ищецът се позовава на допълнителен юридически факт – предсрочна изискуемост, настъпваща с връчване на препис от исковата молба на ответника – 27.10.2023 година. В тази връзка по-новата и преобладаваща съдебна практика приема, че въведеното от ищеца условие за разглеждането на осъдителния иск е отхвърлянето на установителния иск поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита. Позоваването е направено с исковата молба изявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост и на настъпването й с уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на кредитора за изгубване на преимуществото на срока с връчване на исковата молба. Касае се до нов факт, който е от значение за настъпване на изискуемостта на предявеното вземане, като този факт не се е съдържал в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и не е бил поддържан по отношение на предявения установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това е изключен извод за идентичност на фактическите твърдения по предявените искове. В тази хипотеза евентуалният осъдителен иск е допустим. Допустимо е и съединяването му при посоченото условие с установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. За ищеца е налице правен интерес от разглеждането на осъдителната претенция при отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането с последица прекратяване на изпълнението /чл.

422, ал. 3 ГПК/ и с оглед основанието за отхвърляне му, свързано с не настъпване на предсрочната изискуемост на процесното вземане, по отношение на която по осъдителния иск се поддържа, че е настъпила в покъсен момент - с връчване на исковата молба. В този смисъл са задължителните указания на т. 11б ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и даденото разрешение в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 60106 от 3.08.2021 г. по т. д. № 1035/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 60110 от 4.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 772/2020 г., Решение № 50175 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3374/2021 г.

4

При така изложените твърдения на осн. чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК съдът счита, че е сезиран с обективно кумулативно съединени главни установителни искове с правна квалификация, както следва: по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 430 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и евентуално предявени осъдителни искове, с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Пернишки районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че на 08.03.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и О. П. Н. (М.), бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-15815555, по силата на който на О.

П. Н. била отпусната в заем и реално предадена сумата от 15000.00 лв., като застрахователната премия е 5400.00 лв., със срок на погасяване до 20.03.2026 г. на 96 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 282.27 лв., ГПР 11.27 %, лихвен процент 9.70 %, като по този начин общото задължение по кредита възлизало на 27097.92 лв., така договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 6697.92 лева.

На 09.01.2022 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл.99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-15815555 от 08.03.2018 г. е било цедирано в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. По делото липсват доказателства за надлежно връчване на уведомлението за прехвърленото вземане до длъжника, съг.чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Видно от заключението на приетата по делото СИЕ, вещото лице В. В. е установило, че по силата на договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15815555, сключен на 08.03.2018г, кредитът е бил усвоен по банкова сметка, предоставена от кредитополучателя с титуляр О. П. Н. IBAN:

BG40UNCR70001522194548, BIC: UNCRBGCF при Уникредит Булбанк АД.

На 09.03.2018 година била п реведена по банковата сметка сумата в размер на 5

14475,00 лева, като била удържана от кредитора сумато от 525,00 лева - за такса ангажимент.

След извършени счетоводни изследвания и изчисления, разработени варианти, експертът достига до следните заключения: при

1.Неплатена главница в размер н 9432,71 лева с вноски с падеж от 20.05.2022г. до 20.07.2026г. съгласно договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 15815555/08.03.201 8г. и споразумение за отсрочване на погасителни вноски;

Неплатена договорена лихва в размер на 2066,25 лева за периода от 21.04.2022г. до 20.07.2026г. съгласно договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 15815555/08.03.2018г. и споразумение за отсрочване на погасителни вноски;

Неплатена договорна лихва в размер на 842.19 лева за периода от 21.04.2022г. до 18.05.2023г. съгласно договор за потребителски паричен кредит № PLUS15815555/08.03.2018г. и споразумение за отсрочване на погасителни вноски;

Неплатена разсрочена договорена лихва в размер на 92,99 лева с падежирали вноски от 20.06.2022г. до 27.10.2023г. , съгласно договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15815555/08.03.2018г. и споразумение за отсрочване на погасителни вноски;

Размерът на обезщетение за забава за периода от 21.05.2022г, /първа неплатена вноска с падеж 20.05.2022г. до 30.05.2023г. / при предсрочна изискуемост 18.05.2023г по ИМ/ е в размер на 162.74 лева;