Решение № 654 от 23.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. Благоевград, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200500743 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба на Е. И. Е., ЕГН **********, и М. Г. Т., ЕГН **********, подадена чрез адв. П. Н. и адв. К. Т. срещу Решение № 329 от 22.04.2025 г. по гр. д. № 2577/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград.

С обжалвания съдебен акт е: 1/ признато за установено по отношение на Е. Е. и М. Т., че В. И. И., ЕГН **********, е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Благоевград и заснет в КККР като поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-32/10.05.2006 г., с последно изменение на 05.09.2024 г., с адрес на поземления имот: гр. Благоевград, кв. Освобождение, с площ 836 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план № 7568, при съседи на поземления имот, съгласно скица, издадена от СГКК Благоевград, както следва: ***, ***, ***,

***, ***, ***, представляващ съгласно предходни документи: лозе, находящо се в землището на Сапунджи дере, при съседи: Ц.С., М.Х., и Л.И. Е.а на основание наследствено правоприемство от наследодателите на ищцата и първия ответник – И.Е.И. и М.В.И.; 2/ на осн. чл.

537 ГПК е отменен Нотариален акт за удостоверяване право на собственост на недвижим имот, придобит по давност, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, който нотариален акт е с № 88, том I, рег. № 2506, дело № 73/2017 г., вписан в СВ – Благоевград, с вх. рег. № 1074/20.03.2017 г., акт № 69, том IV, за размера над 1/2 идеална част. Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил ответниците да заплатят на ищцата сторените разноски в размер на 1113,10 лв.

1

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Жалбоподателите сочат, че в доклада по делото е било посочено, че е в тежест на ищцата да докаже придобиването на собствеността върху процесния имот. Считат, че в първоинстанционното решение не се посочва въз основа на кои доказателства районният съд е приел, че ищцата е придобила правото на собственост върху ½ ид. ч. от имота.

Навеждат, че наследяването не е придобивно основание и че страната трябва да докаже правото на собственост на своя наследодател. Според жалбоподателите съдът е игнорирал обстоятелството, че ищцата не е представила документ за собственост, който да е издаден на името на нейния баща, поради което намират, че той е допуснал нарушение на процесуалните правила, като е приел, че тя е придобила спорното право. Поддържат, че спогодителният протокол по делбеното дело не представлява документ за собственост, а има характер на делбен договор между страните. Считат, че представеното съдебно решение няма сила на пресъдено нещо в отношенията между другарите по делото, както и че представените вносни бележки за заплащан данък върху имота не установяват вещни права. Навеждат, че констативния нотариален акт, издаден в полза на ищцата, не се ползва с материална доказателствена сила относно правото й на собственост.

Поддържат, че районният съд е изложил съображения, поради които е приел, че ответниците не са придобили имота по давност, но не е изложил такива относно придобивното основание на ищцата. Оспорват извода на съда, че имотът, който е бил разпределен в дял на И.И., е станал част от неговото наследство. Навеждат, че определението, с което се одобрява съдебната спогодба, е охранителен акт и че с него съдът не се произнася относно съответствието й с действителното правно положение. Твърдят, че И.И. не е бил собственик на имота, а е бил негов владелец, поради което ищцата и ответникът са наследили неговото владение като част от неговото наследство, но не и правото на собственост. Навеждат, че след това ищцата е прекъснала своето владение, поради което към 2017 г. тя не е била собственик на ½ ид. ч. от имота. Оспорват извода на съда, че в случая не е приложима презумпцията по чл. 69 ЗС, тъй като намират, че правото на собственост не е било включено в наследството. Намират, че тя е оборена само ако основанието, на което е започнало владението, сочи съвладение. Считат, че съдът е игнорирал обстоятелството, че приживе И.И. е изразил воля неговата дъщеря да получи парични средства за закупуването на автомобил, а синът му – процесния имот, както и обстоятелството, че ответникът е забранил на ищцата да влиза в имота, което считат, че представлява класически пример за отблъскане на чуждото владение и за явно демонстриране на владението на ответника.

Оспорват извода, че ответника е установил владение едва с издаването на констативния нотариален акт. Оспорват и извода, че владението е било демонстрирано едва след 2017 г. Сочат, че при придобивната давност вещното право се придобива с изтичането на законово определения срок. Оспорват извода, че не се установяват действия на ответника, с които да е било отречено владението на ищцата. Навеждат, че не се установява тя да е владяла имота.

Жалбоподателите молят решението да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск и да им се присъдят разноски по делото.

Постъпил е отговор на въззивна жалба, подаден от В. И., чрез адв. Д. С.. В отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Въззиваемата навежда, че 2 представеният по делото спогодителен протокол установява вещно право на собственост на И.И. върху процесния имот, което впоследствие въз основа на наследствено правоприемство е било придобито от ищцата и ответника, като всеки от тях е получил по ½ ид.ч. Счита, че районният съд надлежно е изложил съображения, поради които е приел, че тя е титуляр на спорното право въз основа на соченото от нея придобивно основание. Навежда, че в случая не се прилага презумпцията по чл. 69 ЗС. Намира, че ответниците следва да докажат демонстрирането на своето на намерение, с което държанието им се е превърнало във владение. Затова счита, че в полза на ответника не е започвала да тече придобивна давност. Сочи, че не са налице данни той да е отблъсквал владението на ищцата. Намира, че не се установява той да е владял имота явно, спокойно и необезпокоявано. Оспорва доводите на жалбоподателите, че И.И. не е бил собственик на процесния имот. Моли да се потвърди съдебното решение. Претендира разноски.

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирани страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и постъпилия отговор.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на В.

И., с която тя е предявила срещу Е. Е. и М. Т. положителен установителен иск на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата притежава ½ ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** на основание наследствено правоприемство от наследодателите И.Е.И. и М.В.И..

В исковата молба ищцата е изложила следните обстоятелства, въз основа на които основава своя иск. Ищцата твърди, че е сестра на ответника Е. Е. и че двамата са съсобственици на процесния недвижим имот поземлен имот с идентификатор № ***. Според нея двамата са наследници по закон на И.Е.И., ЕГН **********, починал на 02.04.1978 г. Ищцата поддържа, че по силата на съдебна спогодба, одобрена в съдебно заседание, проведено на 20.04.1953 г., по гр. д. № 768/1950 г. по описа на РС Благоевград И.Е.И. е получил в дял лозе, находящо се в землището на гр. Благоевград, местност „Сапунджи дере“ от 0,9 ара, при съседи: Ц.С., М.Х., и Л.И. Е.. И.И. оставил като наследници по закон своята съпруга М.В.И. и своите две деца – ответника Е. И. Е. и ищцата В. И. И.. Според ищцата на основание наследствено правоприемство тримата са придобили правото на собственост върху процесния имот. Като собственици на имота през 1990 г., наследниците предявили установителен иск за собственост с правно основание чл. 97 ГПК (отм.), който е бил уважен със съдебно решение № 183 от 29.03.1990 г. по гр. д. № 121/1990 г. по описа на РС Благоевград, влязло в сила през 1990 г., с което е признато за установено по отношение на ответниците ТКЗС-Благоевград и ОбНС-Благоевград, че М.В.И., Е. И. Е.ов и В. И. И.а са собственици на лозе, находящо се в землището на Благоевград, м. „Сапунджи дере“, с площ от 0,9 ара, при съседи Ц.С., М.Х. и Л.И. Е.. Ищцата сочи, че М.В.И., ЕГН **********, е починала на 1*** г. и като наследници по закон е оставила своите деца Е. И. Е. и В. И., които са наследили нейния дял от процесния имот. Според ищцата по ЗРП на гр. Благоевград имотът е отразен с планоснимачен № 7568. Със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АК са одобрени КККР на гр. Благоевград, където имота е заснет с идентификатор № *** и е отразен с площ от 967 кв.м., с адрес: гр. Благоевград, местност Баларбаши, с трайно предназначение: урбанизирана и начин на 3 трайно ползване: ниско застрояване. Ищцата сочи, че със Заповед № 1908 от 18.09.2008г., на основание чл. 21, ал. 1, 2 и 3 и чл. 25, ал. 2 от ЗОС, с оглед необходимостта от реализиране на улици по плана на кв. Баларбаши, са отчуждени 132 кв.м. от имота с идентификатор ***, собственост на Е. И. Е. и В. И. И.. По действащите КККР имотът е отразен с идентификатор *** и с площ 836 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), с номер по предходен план № 7568. Според ищцата тя и ответника Е. Е. са единствените преки наследници на своите родители и на основание наследствено правоприемство са придобили по ½ ид. ч от правото на собственост върху процесния имот. Ищцата сочи, че правото й на собственост върху наследствения й дял от имота е удостоверено с Нотариален акт за право на собственост – констативен № 58/24.08.2017 г., том IV, peг. № 9652, дело № 591. Тя твърди, че при извършена справка в СГКК - Благоевград е установила, че като собственик на имота е вписан ответникът Е. Е.ов, въз основа на нотариален акт, издаден на 20.03.2017 г. С оглед посоченото и при извършена справка в СВ - Благоевград, ищцата установила, че е съставен Нотариален акт за удостоверяване право на собственост на недвижим имот, придобит по давност, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК № 88, том I, peг. № 2506, дело № 73, с който ответникът Е. Е. бил признат за собственик на основание придобивна давност на целия процесен имот.

Ищцата обосновава процесуалната легитимация на ответника М. Г. Т. с обстоятелството, че между нея и ответника Е. Е. е бил сключен брак на 02.05.1979 г. и съответно тя е била негова съпруга към момента на издаването на констативния нотариалния акт в полза на Е.. Ищцата твърди, че ответниците никога не са упражнявали владение върху процесния имот. Тя поддържа, че в полза на Е. не е текла придобивна давност, извън наследствената му част. Ищцата твърди, че винаги е имала достъп до имота, посещавала го е, интересувала се е от него, декларирала е наследствената си част от него и е заплащала съответните данъци за нея. Ищцата е направила и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени Нотариален акт за удостоверяване право на собственост на недвижим имот, придобит по давност, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК № 88, том I, peг. № 2506, дело № 73, за размера над 1/2 идеална част.

Ответниците са депозирали отговори на исковата молба. В своя отговор Е. И. оспорва предявения иск. Сочи, че липсва нотариален акт за собственост на имота, който да е издаден в полза на родителите му. Твърди, че през 1970 г. е получил лозето като дарение от своя баща, а неговата сестра е получила от баща им парична сума за закупуването на лек автомобил. Навежда, че през годините е вложил много труд и усилия в имота. Твърди, че ищцата никога не работила в имота, понеже през 1982 г. се е омъжила в Италия, където живее и към настоящия момент. Сочи, че му се е налагало да води дела за собствеността на имота, по които е правил разноски. Твърди, че едно от тях е продължило голям период от време, което било и причината за късното издаване на констативен нотариален акт въз основа на придобивна давност.