Решение № 3896 от 13.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3896 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100506452 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20073529 от 22.03.2021г., постановено по гр.дело №48086/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че Г. Г. А., с ЕГН **********, дължи на „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК *******, сумата от 255.10 лв., представляваща неплатена цена на предоставени ВиК услуги за периода м.06.2017г. - 22.01.2020г. за имот, находящ се в гр.*******, СО район „Кремиковци“, ж.к.Б., бл.*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2020г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 42.21 лв., представляваща лихва за забава за периода от изтичане на 30 дни след датата на фактурирането им до 22.01.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.06.2020г. по ч.гр.д ело №23634/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, като е отхвърлен установителният иск за главница над уважения размер до пълния предявен размер от 1190.85 лв. и за периода 26.03.2012г. - м.05.2017г., както и установителният иск за мораторна лихва над уважения размер до пълния предявен размер от 657.80 лв..

С решението е осъден Г. Г. А., с ЕГН **********, да заплати на „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 90.55 лв., сторени разноски в исковото производство, както и сумата от 13.99 лв., сторени разноски в заповедното производство, изчислени съразмерно на уважената част от предявените искове. С решението е осъдена „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК *******, да заплати на адв.М.Л.Л., с ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско 1 възнаграждение в размер на 301.61 лв., за осъществено процесуално представителство в исковото производство, което е изчислено съразмерно на отхвърлената част от предявените искове. С решението е осъдена „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК *******, да заплати на адв.Н.И. на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 251.75 лв., за осъществено процесуално представителство в заповедното производство, което е изчислено съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - Г. Г. А., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.К. Б., с приложено пълномощно, с която се обжалва постановеното решение на СРС в частта, в която са уважени предявените установителни искове за сумата от 255.10 лв., представляваща неплатена цена на предоставени ВиК услуги за периода м.06.2017г. - 22.01.2020г. за имот, находящ се в гр.*******, СО район „Кремиковци“, ж.к.Б., бл.*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2020г. д о окончателното плащане на сумата, както и з а сумата от 42.21 лв., представляваща лихва за забава за периода от изтичане на 30 дни след датата на фактурирането им до 22.01.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.06.2020г. по ч.гр.дело №23634/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77ми състав, както и в частта на възложените в тежест разноски. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че е налице валидно облигационно отношение между страните, тъй като при доказателствена тежест за ищеца по делото не са ангажирани доказателства, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на §1, ал.1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги. Твърди се, че представената по делото справка, издадена от Дирекция „Общински приходи“, отдел „Кремиковци“, СО, относно данъчно задължени лица за процесния имот, не представлява годно доказателство, от което да се обоснове извод за наличието на облигационна връзка между страните по делото. Излага се още, че в хода на делото е останал доказан факта на реално доставеното количество водоснабдителни и канализационни услуги през процесния период досежно процесния имот на претендираната стойност. Оспорват се констатациите на вещите лица, изготвили приетата по делото комплексна съдебнотехническа и счетоводна експертиза. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените установителни искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Прилага списък по чл.80 от ГПК. Претендира се за настоящата въззивна инстанция присъждане на адвокатско възнаграждение за адв.К. Б. по реда на чл.38, ал.2 отЗАдв..

Въззиваемата страна - „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК *******, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба.

Предявени са от „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК *******, срещу Г. Г. А., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед петитума на подадената въззивна жалба предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В останалата 2 отхвърлителна част първоинстанционото решение е влязло в сила като необжалвано.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №23634/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, въззиваемият - ищец „СОФИЙСКА ВОДА” АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 11.06.2020г. и е постановена на 18.06.2020г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Г. Г. А. . В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - Г. Г. А. възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявените от ищеца „СОФИЙСКА ВОДА” АД срещу ответника - Г. Г. А. установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Прието е, че ответникът като съсобственик на процесния имот – притежаващ 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота, има качеството потребител на ВиК услуги и като такъв е страна по възникналото договорно правоотношение с ищеца, с предмет доставка на ВиК услуги и има задължение да заплаща стойността на доставяните от ищеца ВиК услуги в процесния имот, съобразно притежавания от него дял от правото на собственост върху имота. Посочено е още, че ищецът е установил със събраните по делото доказателства, че е изпълнил задължението си да достави ВиК услуги в имота на ответника при спазване на изискванията на Общите условия по договора за доставка на ВиК услуги, както и на действащата нормативна уредба, доказано е количеството и стойността на доставените ВиК услуги за исковия период от време. Прието е още, че съгласно Общите условия, потребителят е длъжен да заплаща 3 потребените количества ВиК услуги в 30 дневен срок от издаване на фактурата, т.е. задължението е възникнало като срочно и съответно след изтичане на предвидения срок за плащане е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава върху неплатената главница за исковия период. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи в частта, в която са уважени предявените искове, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение, които счита за неоснователни, поради следните съображения:

В конкретния случай спорният по делото въпрос, пренесен и във въззивното производство, се свежда до съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на ВиК услуги досежно имот, находящ се в гр.*******, СО район „Кремиковци“, ж.к.Б., бл.*******. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на договорни отношения между страните за доставка на ВиК услуги, количеството на доставените ВиК услуги за процесния период, както и че тяхната стойност възлиза на претендираната сума.

Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн.ДВ, бр.88/08.10.2004г.), потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Според легалната дефиниция в §1, ал.1, т.2, б.“б“ ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

(обн.ДВ,бр.18/25.02.2005г.),

"потребители" са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

В разглеждания случай в приетата по делото справка изх. №ДКР21-ДИ11-101/24.02.2021г. на Дирекция „Общински приходи“, отдел „К ремиковци“, Столична община, е посочено, че съгласно подадена декларация по чл.14 ЗМДТ от 30.03.1998г. за имот, с административен адрес: гр.*******, СО район „Кремиковци“, ж.к.Б., бл.*******, данъчно задължени лица по чл.14 ЗМДТ са Г. Г. А., с ЕГН ********** , притежаващ 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота, и трето неучастващо по делото лице – Р.Т.Т., която също притежава 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота. Тази справка, издадена от длъжностно лице в кръга на службата му съставлява официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила. Съдържанието на приетата справка не е оспорено от ответника по надлежния ред и в предвидените за това процесуални срокове. В случая въззивникът-ответник не оспорва обстоятелството, че е декларирал имота по реда н а чл.14 ЗМДТ, а излага съображения относно значението на това обстоятелство за преценката относно наличието на облигационна връзка между страните. Настоящият състав намира, че подаването на декларация по чл.14 ЗМДТ в общината представлява 4 извънсъдебно признание на ответника з а декларираните в него обстоятелства и в частност за принадлежността му върху 1/2 ид.ч. от правото на собственост по отношение на процесния имот. Макар че подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ не съставлява титул за собственост, това не я лишава от доказателствена стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и направените от тях оспорвания. В случая ответникът не е заявил в хода на делото, че депозираната от н е г о пред СО декларация по чл.14 от ЗМДТ удостоверява неверни фактически обстоятелства. Отделно от това по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или разколебаят извънсъдебното признание на ответни ка, направено пред данъчната администрация относно принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот. На следващо място съдът намира да посочи, че в случая следва да се съобрази и обстоятелството, че приетият като доказателство по делото хартиен карнет, в който се посочва измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер в имота, е на името на ответника и се отнася за исковия период.