Решение № 284 от 15.04.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Шумен, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20253630104193 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК ****, седалище, адрес на управление гр. ****, представлявано от управителя Е. Ч., чрез пълномощник адв. Ж. П. от ШАК против „*****“ ЕООД, ЕИК ****, адрес на управление гр. ***, представлявано от В. П. В. в която излага, че на 04.06.2024 г. и на 28.01.2025 г. извършил продажба на стоки от ответника, за които били издадени две фактури – фактура № 1000017824/04.06.2024 г. на стойност 4 256.45 лв./2 176.19 евро и фактура№ 1000022667/28.01.2025 г. на стойност 374.00 лв./191.22 евро, които суми към датата на подаване на исковата молба не били платени. Ищецът претендира и заплащане от страна на ответника на законна лихва за забава по първата фактура в размер на 881.85 лв. (450.88 евро) за периода от 11.06.2024 г. до 09.12.2025 г. (датата, на която е следвало да се извърши плащането, посочена във фактурата и по втората фактура в размер на 43.19 лв./22.08 евро за периода от 04.02.2025 г. до датата н която е следвало да се извърши плащане, посочена във фактурата до 05.12.2025 г., както и законната лихва за забава върху всяка от посочените главници по процесните фактури считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане.

Въз основа на изложеното моли съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът „*****“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ****, следните суми: 4256.25 лв. (2176.19 евро) – главница за плащане на неплатена цена за извършена продажба на стоки по фактура №1000017824/04.06.2024 г.; 881.85 лв. (450.88 евро) – законна лихва за забава върху нея за периода от 11.06.2024 г. (датата за плащане, посочена във 1 фактурата) до 09.12.2025 г.; 374.00 лв. (191.22 евро) – главница за неплатена цена за извършена продажба на стоки по фактура №1000022667/28.01.2025 г.;

43.19 лв. (22.08 евро) законна лихва за забава за периода от 04.02.2025 г.

(датата за плащане, посочена във фактурата) до 05.12.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите по фактурите от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и да му се присъдят сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба, не представя доказателства и не прави доказателствени искания..

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заявява, че след завеждане на делото ответникът е платил исковата сума и по двете фактури, включително и държавната такса.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установява от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 04.06.2024 г. и на 28.01.2025 г. ищецът е извършил продажби на ответника „*****“ ЕООД на стоки – строителни материали, за които са издадени електронни данъчни фактури – фактура №1000017852/04.06.2024 г. на стойност 4256.25 лв. (2176.19 евро), с дата на плащане на сумата 11.06.2024 г. и фактура №1000022667/28.01.2025 г. на стойност 374 лв. (191.22 евро) с дата на плащане 04.02.2025 г. Няма спор и, че ответникът към момента на подаване на исковата молба не е изпълнил задължението си да заплати цената на продадените му от ищеца стоки. От представените от ищцовия представител в открито съдебно заседание писмени доказателства за плащане по процесните фактури, както и изявлението му, че сумите са заплатени се установява, че ответникът е извършил плащания на 16.01.2026 г. и на 17.03.2026 г. на претендираните суми, както и на внесената при образуване на настоящото дело държавна такса. Тези действия съдът възприема като съдебни признания на подлежащите на доказване в настоящия процес факти, неизгодни за страната, тоест като годни доказателства, установяващи съществуване на вземанията на ищеца към ответното дружество.

Ето защо, предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира, че предявените искове следва да се отхвърлят поради погасяване на задълженията след предявяването им.

Доколкото процесните задължения са изплатени от ответника след образуване на делото, непосредствено преди откритото съдебно заседание, без същият да излага мотиви за липсата на извънсъдебно изпълнение от негова страна счита, че в негова тежест следва да бъдат възложени извършените в производството разноски.

Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноските, направени в настоящото производство, съобразно представения списък с разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 855 лв. (437.15 евро).

Водим от горното

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес гр. Шумен, ж.к. Елеганс, ул.“Преслав“ №3, представлявано от управителя Е. Ч. срещу „*****“ ЕИК ****, адрес на управление гр. Силистра, ул. „Патриарх Евтимий“ №48, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумите:

2176.19 евро (4256.25 лв.) – главница за плащане на неплатена цена за извършена продажба на стоки по фактура №1000017824/04.06.2024 г.; 450.88 евро (881.85 лв.) – обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху посочената главница, в размер на законната лихва за периода от 11.06.2024 г. (датата за плащане, посочена във фактурата) до 09.12.2025 г.; 191.22 евро (374.00 лв.) – главница за неплатена цена за извършена продажба на стоки по фактура №1000022667/28.01.2025 г.; 22.08 евро (43.19 лв.)- обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, в размер на законната лихва върху главницата за периода от 04.02.2025 г. (датата за плащане, посочена във фактурата) до 05.12.2025 г., поради извършено плащане в хода на делото.

ОСЪЖДА „*****“ ЕИК **** да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ****, направените деловодни разноски в размер на 437.15 евро (четиристотин тридесет и седем евро и петнадесет евроцента) – заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Шумен, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20253630104193 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК ****, седалище, адрес на управление гр. ****, представлявано от управителя Е. Ч., чрез пълномощник адв. Ж. П. от ШАК против „*****“ ЕООД, ЕИК ****, адрес на управление гр. ***, представлявано от В. П. В. в която излага, че на 04.06.2024 г. и на 28.01.2025 г. извършил продажба на стоки от ответника, за които били издадени две фактури – фактура № 1000017824/04.06.2024 г. на стойност 4 256.45 лв./2 176.19 евро и фактура№ 1000022667/28.01.2025 г. на стойност 374.00 лв./191.22 евро, които суми към датата на подаване на исковата молба не били платени. Ищецът претендира и заплащане от страна на ответника на законна лихва за забава по първата фактура в размер на 881.85 лв. (450.88 евро) за периода от 11.06.2024 г. до 09.12.2025 г. (датата, на която е следвало да се извърши плащането, посочена във фактурата и по втората фактура в размер на 43.19 лв./22.08 евро за периода от 04.02.2025 г. до датата н която е следвало да се извърши плащане, посочена във фактурата до 05.12.2025 г., както и законната лихва за забава върху всяка от посочените главници по процесните фактури считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане.

Въз основа на изложеното моли съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът „*****“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ****, следните суми: 4256.25 лв. (2176.19 евро) – главница за плащане на неплатена цена за извършена продажба на стоки по фактура №1000017824/04.06.2024 г.; 881.85 лв. (450.88 евро) – законна лихва за забава върху нея за периода от 11.06.2024 г. (датата за плащане, посочена във 1 фактурата) до 09.12.2025 г.; 374.00 лв. (191.22 евро) – главница за неплатена цена за извършена продажба на стоки по фактура №1000022667/28.01.2025 г.;

43.19 лв. (22.08 евро) законна лихва за забава за периода от 04.02.2025 г.

(датата за плащане, посочена във фактурата) до 05.12.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите по фактурите от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и да му се присъдят сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба, не представя доказателства и не прави доказателствени искания..

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заявява, че след завеждане на делото ответникът е платил исковата сума и по двете фактури, включително и държавната такса.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установява от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 04.06.2024 г. и на 28.01.2025 г. ищецът е извършил продажби на ответника „*****“ ЕООД на стоки – строителни материали, за които са издадени електронни данъчни фактури – фактура №1000017852/04.06.2024 г. на стойност 4256.25 лв. (2176.19 евро), с дата на плащане на сумата 11.06.2024 г. и фактура №1000022667/28.01.2025 г. на стойност 374 лв. (191.22 евро) с дата на плащане 04.02.2025 г. Няма спор и, че ответникът към момента на подаване на исковата молба не е изпълнил задължението си да заплати цената на продадените му от ищеца стоки. От представените от ищцовия представител в открито съдебно заседание писмени доказателства за плащане по процесните фактури, както и изявлението му, че сумите са заплатени се установява, че ответникът е извършил плащания на 16.01.2026 г. и на 17.03.2026 г. на претендираните суми, както и на внесената при образуване на настоящото дело държавна такса. Тези действия съдът възприема като съдебни признания на подлежащите на доказване в настоящия процес факти, неизгодни за страната, тоест като годни доказателства, установяващи съществуване на вземанията на ищеца към ответното дружество.

Ето защо, предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира, че предявените искове следва да се отхвърлят поради погасяване на задълженията след предявяването им.

Доколкото процесните задължения са изплатени от ответника след образуване на делото, непосредствено преди откритото съдебно заседание, без същият да излага мотиви за липсата на извънсъдебно изпълнение от негова страна счита, че в негова тежест следва да бъдат възложени извършените в производството разноски.

Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноските, направени в настоящото производство, съобразно представения списък с разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 855 лв. (437.15 евро).

Водим от горното

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес гр. Шумен, ж.к. Елеганс, ул.“Преслав“ №3, представлявано от управителя Е. Ч. срещу „*****“ ЕИК ****, адрес на управление гр. Силистра, ул. „Патриарх Евтимий“ №48, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумите:

2176.19 евро (4256.25 лв.) – главница за плащане на неплатена цена за извършена продажба на стоки по фактура №1000017824/04.06.2024 г.; 450.88 евро (881.85 лв.) – обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху посочената главница, в размер на законната лихва за периода от 11.06.2024 г. (датата за плащане, посочена във фактурата) до 09.12.2025 г.; 191.22 евро (374.00 лв.) – главница за неплатена цена за извършена продажба на стоки по фактура №1000022667/28.01.2025 г.; 22.08 евро (43.19 лв.)- обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, в размер на законната лихва върху главницата за периода от 04.02.2025 г. (датата за плащане, посочена във фактурата) до 05.12.2025 г., поради извършено плащане в хода на делото.