Решение № 16 от 16.02.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Белоградчик, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря БЕАТРИС Д. П.А като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20251310100325 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с цена на иска 8 000 лв.

– обезщетение за неимуществени вреди.

Делото е образувано по Исковата молба на Д. Г. П. от с. Бело поле, общ.

Р, обл. В, чрез адв. Г. Г. от САК и адв. К. К. от АК - Видин, против Прокуратурата на Република България. В Исковата молба, ищеца Д. Г. П. твърди, че н а 04.12.2023 г., бил спрян от органите на РУ – Белоградчик за рутинна проверка като водач на МПС - лек автомобил с рег. № ВН 52 04.

Сочи, че му била извършена проверка с полеви наркотест за употреба на наркотични вещества, който отчел наличието на наркотично вещество.

Ищецът сочи, че му била вменена вина, че управлява автомобила след употреба на наркотици. В Исковата молба се излага, че на основание направения наркотест, от страна на органите на реда било отнето свидетелството за правоуправление на ищеца за срок от 1 година . Ищецът твърди, че срещу него било образувано наказателно производство - ДП № 419/ 202 3 г. по описа н а РУ Белоградчик. Сочи, че по това производство бил 1 набеден като извършител на наказателно противоправно Д.ие и бил привлечен като обвиняем, за това че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – престъпление по чл 343б от НК. Излага, че на 27.08.2024 г. по Досъдебното производство постъпили данни от оторизирана лаборатория на базата на дадената кръвна проба от ищеца, от които е видно, че същия не е употребил наркотични вещества, което по същество доказвало, че към момента на проверката 04.12.2023 г. е управлявал МПС без наличие на наркотично вещество в кръвта. Ищецът твърди, че ДП е прекратано няколко дни по – късно, но за периода от 04.12.2023 г. до 27.08.2024 г., той неправомерно е бил лишен от право да управлява МПС, бил разпитван и многократно „привикван“ от разследващите органи. Твърди, че това неоснователно разследване ограничило гражданските му права, била му взета мярка за неотклонение „подписка“, която ограничила правато му на пътуване и му причинила множество неудобства, както и невъзможност за осъществяване на комуникация и транспорт, невъзможност за упражняване на дейност като водач на МПС. Освен това, ищеца твърди, че в селото в което живее и в което е отраснал, съселяните му били останали с убеждение, че е наркозависим и че управлява МПС под въздействие на психотропни наркотични вещества. Твърди, че до знанието на всички бил достигнал факта, че е лишен от право да управлява МПС , вследствие на употребени наркотици и че е подведен под наказателна отговорност. Това съждение у съселяните му продължило от момента на проверката - 04.12.2023 г. до 27.08.2024 г., когато е прекратено воденото досъдебно производство срещу него. Ищецът сочи, че за целия този период от 269 дни, изпитвал срам, душевна болка и страдание, не се показвал пред обществото, чувствал се неловко, че е неоснователно набеден, бил ограничен от движение, избягвал социални контакти в населеното място в което живеел. Ищецът твърди, че в резултат на незаконо повдигнато му обвинение, претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване и злепоставяне на доброто му име в обществото, приятелите, колегите и роднините му.

Предвид гореизложеното, ищеца претендира ответникът

Прокуратурата на Република България, да бъде осъдена да му заплати сумата о т 8 000 лева – главница, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди. От страна на ищеца не са претендирани законни лихви - нито с Исковата молба, нито в хода на устните състезания. Претендират се и 2 направените по делото разноски.

В подкрепа на Исковата молба са представени писмени доказателства.

По искане на процусалния представител на ищеца, по делото е допусната и изслушана съдебно – психологична експертиза от вещо лице психолог Б. Г. Г.. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото.

По искане на ищцовата страна, съдът е допуснал и изслушал свидетелите: Б. Т. Н и Г. Г. Н. - баща на ищеца.

В хода на устните състезания, пълномощникът на ищеца, моли съда да уважи предявения иск, предвид изложените съображения.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил Отговор на Исковата молба от страна на ответника Прокуратурата на Република България, представлявана по делото от Прокурор в РП - Видин - Г. Светославов.

В Отговора ответника оспорва иска. Оспорват твърденията на ищеца в Исковата молба – че е бил привлечен в качеството му на обвиняем, като сочат, че от материалите по ДП е видно, че същият не е привличан като такъв.

Бранят се с правни доводи, че обвинението по чл. 343б, ал. 3 НК, не е тежко по смисъла на НК. Твърдят, че няма данни по делото за медийно разгласяване на случая. Липсват данни за трайно физическо и психическо увреждане на ищеца. Няма доказателства за причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди. Моли се, съдът да отхвърли иска, или в условията на алтернативност - в случай, че съдът го уважи, да намали размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като претендираните такива са силно завишени.

В хода на устните състезания, Прокурор в РП - Видин се явява и моли съда да отхвърли иска или алтернативно - да намали размера на претенцията.

За нуждите на делото е изискано и приложено Досъдебно производство № 419/ 2023 г. по описа на РУ - Белоградчик.

Съдът, преценявайки изложеното в Исковата молба, предвид възраженията направени с Отговора, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна :

Предвид правната квалификация на така предявения иск, с доклада по чл. 146 ГПК, съдът разпредели между страните доказателствената тежест, 3 както следва: Ищецът следваше да докаже наличието на всички елементи от фактическия по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ , в това число: обвинение в извършване на престъпление, прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че Д.ието не е извършено от лицето или че извършеното Д.ие не е престъпление; настъпване на твърдяните неимуществени вреди, преживени болки и страдания.; причинно – следствена връзка между причинените вреди и незаконното обвинение.

Тъй като ответникът се брани с правни доводи, то доказателствената тежест по предявения иск в процеса принадлежи изцяло на ищеца.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 04.12.2023 г. в с. Р, общ. Р, обл. В, ищецът Д. Г. П., бил спрян от органите на РУ – Белоградчик за рутинна проверка, като водач на МПС - лек автомобил „Сеат Толедо“, с рег. № ВН 52 04. Бил изпорбван за употреба на алкохол, като техническото средство - Алкотест Дрегер, отчело резултат „0“.

След това, водачът бил изпробван и с полеви наркотест Drug Test 5000 за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като светлинната скала на уреда отчела наличието на „бензодиазепин“. Поради това, на водача е издаден талон за медицинско изследване и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

За констатираното нарушение, на водачът - ищеца Д. П. бил съставен и АУАН № 1112088 от 04.12.2023 г. - за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 п . 2 от ЗДвП. Била му наложена и Принудителна административна марка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС.

За случая, е образувано Досъдебно производство № 419 от 04.12.2023 г. по описа на РУ - Белоградчик, за това, че на 04.12.2023 г., около 14:37 часа в с.

Р, общ. Р, обл. В, по ул. „М“ на кръстовището с ул. „Г. Д“, е управлявано МПС : лек автомобил марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № ВН .... АМ, собственост на Г. Г. Н., след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а именно - бензодиазепини, установено по надлежния ред с техническо средство Drug Test 5000, с фабричен номер : АRLК - 0020 престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Със Заповед за задържане на лице № 90/ 04.12.2023 г., ищецът Д. П. е бил задържан от органите на МВР за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, 4 т. 1 от ЗМВР вр. чл. 343б ал. 3 от НК . Бил е задържан в 16:00 ч. на 04.12.2023 г. и освободен в 17:30 ч. на същата дата.

Въз основа на издадения на ищеца Талон за медицинско изследване и видно от Протокол за медицинско изследване от 04.12.2023 г. е видно, че на ищеца е взета кръвна проба и урина във ФСМП - гр. Белоградчик - за химическо изследване.

Видно от заключението на Съдебно химико - токсилогочина експертиза от 20.08.2024 г., изготвена от специализирана Химикотоксикологична лаборатория към ВМА - гр. София и приложена по досъдебното производство, в предоставените за изследване биологични проби, иззети от ищеца Д. Г. П., не е установено наличие на наркотични/ вещества, включени в Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.

Въз основа на резултатите от изготвената експертиза, е последвало прекратяване на досъдебното производство - с Постановление за прекратяване на наказателното производство № 04291 от 27.08.2024 г. на РП - Видин.

В резултат на отпочнатото наказателно производство, ищеца е останал без свидетелство за управление на МПС в продължение на 8 месеца и 2 седмици.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че не възприема за доказани твърденията на ищеца в Исковата молба - че същия е бил привлечен в качеството му на обвиняем, както и че спрямо нещо е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Видно от приобщеното по настоящото дело, досъдебно производство, ищеца не е привличан в качеството му на обвиняемо лице, не е придобил качеството на „обвиняем“ в наказателното производство и спрямо него не е била взета мярка за неотклонение.

С оглед на останалите установени в производството факти, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.

Един от основните принципи, залегнали в чл. 7 от Конституцията на Република България, е този за отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. От своя страна, специалният закон в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, регламентира, че държавата отговаря за вредите, причинени на 5 граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че Д.ието не е извършено от лицето или че извършеното Д.ие не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или Д.ието е амнистирано.

При иск по чл. 2 от ЗОДОВ , Прокуратурата на РБ е легитимирания процесуален субституент на държавата. В настоящия случай, осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство е резултат от действия и актове на органите на Прокуратурата, които са довели до причиняването на вреди на ищеца.

Отговорността по ЗОДОВ е обективна и възниква при наличие на сочените в закона предпоставки. В случая, безспорно доказано е, че воденото наказателното производство, е било прекратено поради липса на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс .

В тази връзка, съдът приема за неоснователно твърдението на РП – Видин, че досъдебното производство е започнало срещу неизвестен извършител, в хода на разследването не е ангажирана наказателната отговорност на ищеца и същият не е имал качеството на „обвиняемо лице“ по смисъла на НПК. Действително, видно от материалите по делото ищецът не е бил привличан като обвиняем, нито му е вземана мярка за неотклонение, но употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл. В този случай лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. В практиката на върховната съдебна инстанция се приема, че без значение за възникване на отговорността е обстоятелството дали прекратяването е извършено преди, или след като на лицето е било повдигнато обвинение – в този смисъл Решение № 35/16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., III гр. о. на ВКС. Когато досъдебното производство е образувано срещу конкретно лице, въпреки че не е било привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана наказателна отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до прекратяване на досъдебното производство 6 поради това, че извършеното Д.ие не е престъпление, то може да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ (така напр. Определение № 277/09.04.2020 г. по гр. д. № 880/2020 г., III гр. о. на ВКС).