Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23267 от 03.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 36514/2022
Вид
Определение № 23267
Подписан
03.07.2023
В сила
03.07.2023
Състав
ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23267 гр. София, 03.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Гражданско дело № 20221110136514 по описа за 2022 година

Производството е образувано по обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, предявени от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление в град С. в жилищен квартал К.с. на ул. „Я.“ №23 б, представлявано от председателя на управителния съвет И.И.Е. и от изпълнителния директор А.С.А. и с пълномощник юрисконсултът К.Г.К. против Д. Д. С. с ЕГН**********, живееща в гр. С. в част II на жилищен комплекс Н. в блок ССLIII във вход В на етаж II в апартамент LI, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на бул. „Г.Е.Т.“ №71 ↔73 на партера в офис II чрез пълномощницата адвокат К. И. К.. Искът е предявен при условията на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

Ищецът прави искане да бъде допуснато привличането като трето лице на „МХ Е.“ ООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. „Д.“ №5, представлявано от управителя О.И.Д., по реда на чл. 219 от Гражданския процесуален кодекс. Изложени са твърдения, че дружеството е извършило услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Ищецът поддържа, че при евентуално отхвърляне на иска поради оспорване на извършеното дялово разпределение, ще има интерес от предявяване на регресен иск против лицето, чието привличане се иска.

Според чл. 219 от Гражданския процесуален кодекс ищецът може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага, в първото заседание за разглеждане на делото.

Кое лице може да встъпи, за да помага, е видно от чл. 218 от същия кодекс. Според посочената разпоредба, трето лице може да встъпи в делото за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Тъй като искането за привличане на трето лице е направено още с исковата молба, съдът счита, че то е навременно. Макар че решението по настоящото дело няма по изключение да се разпростре и върху третото лице, ако то е неблагоприятно за ищеца, той би могъл да търси процесната сума от третото лице. Следователно, интерес от привличането на третото лице – помагач съществува.

1

Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в едномесечния срок за отговор, изтекъл на 29. VI. 2023 година, е постъпил такъв от ответната страна.

С отговора на исковата молба ответницата чрез пълномощницата си иска съдът по реда на чл. 190 от Гражданския процесуален кодекс да задължи ищеца да представи изброени документи.

Според чл. 190, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс обаче всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. От логическото тълкуване на цитираната разпоредба съдът стига до извода, че страната може да иска представянето на конкретен документ, за който има данни, че се намира у другата страна. В случая се иска другата страна да представя доказателства за определено обстоятелство.

Ако това обстоятелство се оспорва от ответницата, съдът може само да укаже на страните в доклада си по чл. 146 от Гражданския процесуален кодекс в чия тежест е доказването на това обстоятелство, но не и да ги принуждава да провеждат доказването по един или друг начин.

С отговора на исковата молба ответната страна навежда и доводи, че ищецът не е представил доказателства за част от твърденията си. Не са направени обаче изрични възражения срещу тези обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че волята на страните следва да бъде ясно изразена както в исковата молба, така и в отговора. Недопустимо е становището на съда да замества волеизявленията на страните. Поради горните съображения съдът взема предвид и докладва само твърденията и възраженията, направени изрично от участниците в процеса.

Становището, че някоя от страните не представя доказателства за твърденията си, не е изрично възражение и не следва да бъде взето предвид от съда.

След като провери редовността на исковата молба, съдът прецени, че предявените искове са допустими, и счете, че направените доказателствени искания са основателни, следва да бъдат уважени и делото да се насрочи в открито съдебно заседание.

Поради горното и на основание чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 157 от същия кодекс, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1. ДОПУСКА привличането на „МХ Е.“ ООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. „Д.“ №5, представлявано от управителя О.И.Д., като трето лице-помагач на ищеца.

2. ПРЕДСТАВЯ на страните следния проект за доклад:

Ищецът твърди, че доставял топлинна енергия на сграда в режим на етажна собственост, която сграда имала с третото лице – помагач сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия. Ответната страна притежавала недвижим имот в същата сграда. Ищецът начислявал за процесния имот прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период третото лице – помагач изготвило и изравнителни сметки.

Ответната страна останала задължена за потребена топлинна енергия.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми:

2

5 705.03 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV.

2020 година;

651.66 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година до 29. IІІ. 2021 година включително;

60.99 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. IІІ. 2018 година до 30. IV.

2020 година;

11.36 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 01. V. 2018 година до 29. IІІ. 2021 година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 06. IV. 2021 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответницата оспорва иска, като твърди, че ищецът доставял топлинна енергия без да е публикувал общите си условия. Вземането на ищеца било погасено по давност.

3. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест по следния начин:

В тежест на ищеца е да докаже всички обстоятелства, на които основава исканията си, в това число: обстоятелството, че ответната страна притежава жилище или обект в посочената сграда в режим на етажна собственост; наличието на облигационно отношение, по силата на което ответната страна дължи плащане на топлинна енергия; изпълнението на самия ищец – доставянето на топлинна енергия в обем и на стойност, посочени в исковата молба; публикуването на общите условия; обстоятелството, че неизпълнението на ответната страна се дължи на причини, за които тя отговаря.

В тежест на ищеца е да докаже и обстоятелствата, свързани със заповедното производство: подаването на заявление, възражението на ответната страна, подаване на исковата молба в срок.

В тежест на ответницата е да докаже обстоятелствата, върху които основава възраженията си, включително: изтичането на давностен срок.

4. В изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за публикуването на общите условия.

5. ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

6. ОТХВЪРЛЯ искането на ответницата да задължи ищеца на основание чл. 190, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс да представи посочените в отговора на исковата молба документи.

7. ДА СЕ ПРИЛОЖИ частно гражданско дело №19291 по описа на Софийския районен съд за 2021 година.

8. ДОПУСКА извършване на: техническа експертиза по въпросите, поставени с исковата молба, като във връзка с горното: вещото лице ДА ОТГОВОРИ и на въпроса какъв е обемът и стойността на доставената топлинна енергия за времето след 06. IV. 2018 година;

ВЪЗЛАГА изготвянето на заключение на вещото лице В. Т. Т.;

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение от 300.00 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок, 3

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе определеното възнаграждение за вещото лице в срок, съдът ще приеме, че събирането на доказателството е съмнително или представлява особена трудност и делото ще се гледа без него по силата на чл. 158, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. съдебно-счетоводна експертиза по въпросите, поставени с исковата молба, като във връзка с горното: вещото лице ДА ОТГОВОРИ и на въпроса на каква стойност възлизат задълженията на ответната страна към ищеца с падеж, настъпил след 06. IV. 2018 година;

ВЪЗЛАГА изготвянето на заключение на вещото лице Е. Б. С.;

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение от 300.00 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок;

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе определеното възнаграждение за вещото лице в срок, съдът ще приеме, че събирането на доказателството е съмнително или представлява особена трудност и делото ще се гледа без него по силата на чл. 158, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

9. УКАЗВА на страните, че на основание чл. 143 от Гражданския процесуален кодекс в откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси, когато съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора, ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответницата, а ответницата – да посочи и представи нови доказателства, които не е могла да посочи и представи с отговора на исковата молба, като страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

10. ПРЕДУПРЕЖДАВА: ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не вземе становище по отговора на исковата молба и не поиска разглеждане на делото в свое отсъствие, ответницата може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него на основание чл. 238, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс; ответницата, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да направи искане за разглеждането му в свое отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу нея или да оттегли иска на основание чл. 238, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. страните, че ако ищецът не посочи и не представи доказателства с исковата си молба и ответницата не подаде в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да направят искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото ще бъде прекратено на основание чл. 238, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. страните и техните законни представители, попечители и пълномощници, ако имат такива, че: ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина, са длъжни да посочат лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако нямат пълномощник по делото в Република България и че ако не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс; ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който 4 веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес и че при неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени на основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс; при промяна на електронен адрес за връчване без уведомяване на съда, или при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени по силата на чл. 41, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.