Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 254 от 10.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3342/2023
Вид
Решение № 254
Подписан
10.03.2025
В сила
09.09.2026
Състав
Велина Дублекова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20235300103342 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И.

Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. *******, ул. „******“ №*, вх.*, ет.*, против С. К. Б., починал на *****, като на негово място са конституирани законните му наследници Н. Д. Б., ЕГН **********, с адрес с.*****, община *****, ул. „***“ № *; Р. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул.

„******** №*, вх.*, ет.*, ап.**; Е. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „*****“ №**, вх.*, ап.**; Ю. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул.

„*****“ № *.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което:

- да признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор *** по КККР на гр. *****, с предназначение: жилище, апартамент, находящ се в гр. *****, ул. „******“ №*, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, ведно с прилежащи части: избено помещение № * и 1,514 % идеални части от общите части на сградата, и да ги осъди да предадат владението върху него;

- да признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на лек автомобил марка и модел „Рено Флуанс“, с рег. № ******, 1 рама № ************ и да осъди ответниците да предадат владението върху него;

- да осъди ответниците да заплатят на ищцата следните суми: 1520,31 лв., 5663,91 щ.долара с левова равностойност към 23.10.2023г. 10 453,39 лв. и 8853.79 евро с левова равностойност към 23.10.2023г. 17 316,51 лв.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищцата е наследник по завещание, на Г.А. Г., починал на ******, като твърди, че завещанието е универсално и придава на ищцата качеството на единствен наследник. Твърди, че завещанието е изготвено собственоръчно от починалия. Твърди, че завещанието е изготвено лично от починалия и подписано от него. Твърди, че описаните в исковата молба недвижим имот - апартамент и лек автомобил приживе са били собствени на починалия Г.А. Г., като след неговата смърт същите се владеят от ответника. Ищцата твърди, че ответникът е получил от банковите сметки на Г.А. Г. от „Пощенска банка“ АД, където са се намирали влоговете на починалия Г., следните суми: 1520,31 лв., 5663,91 щ.долара и 8853.79 евро. Развива доводи, че сумите са получени без основание от ответника и същите следва да й бъдат предадени в качеството й на наследник на Г. Г.. Ищцата твърди, че е намерила завещанието в дома на починалия Г. Г., на **** ден от неговата смърт, по време на помен за починалия, организиран от ответника и неговите дъщери. Завещанието се намирало в плик, към който били закрепени фишове от тотото и които били на секцията. Ищцата поискала да вземе фишовете от тотото за спомен, като с тях взела и плика, който бил под тях. Едва в дома си отворила плика и открила там завещанието.

В срока по чл.131 ГПК ответниците Н. Д. Б., Р. С. М., Е. С. Д. и Ю. С. А., конституирани на мястото на починалия в хода на производството ответник С.

К. Б., в качеството им на негови законни наследници, са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете като неоснователни. По същество молят съда да отхвърли предявените искове.

Ответниците твърдят, че техният наследодател С. Б. е единствен законен наследник на починалия Г.А. Г.. Твърдят, че Б. е негов роднина по майчина линия – негов вуйчо, а ищцата е роднина на Г. по бащина линия – първа братовчедка по бащина линия. Оспорват твърденията на ищцата, че е била в близки отношения с починалия Г., като твърдят, че починалият Г. е поддържал изключително близки отношения с ответниците, които са негови родните по 2 майчина линия. Твърдят, че са поканили ищцата на помен за починалия на ** тия ден от неговата смърт, а не както твърди ищцата на ** тия. Твърдят, че действително в дома на починалия е имало тото фишове, същите са били на рафт на секцията, но към тях не е имало прикачен плик. Твърдят, че не е имало плик нито до тях, нито под тях. Не оспорват, че ищцата е взела тото фишовете. Твърдят, че след смъртта на Г. ищцата е започнала да се интересува от наследството на Г. и в продължение на повече от две години след неговата смърт е искала от тях документи и е заявявала, че наследството му трябва да се раздели по равно, като нито веднъж през това време не е споменала за наличието на завещание и за това, че е наследник по завещание.

Ответниците оспорват завещанието като неистинско, твърдят, че то не е написано собственоръчно и подписано от завещателя Г.. На следващо място оспорват завещанието като нищожно, тъй като подписът не е последният текст в него, като твърдят, че след подписа е изписана думата „вторник“. В условията на евентуалност, в случай, че завещанието не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, правят възражение, че завещанието придава на ищцата качеството на заветник, като излагат доводи, че завещанието не е универсално и затова за вещите, които не са предмет на завещанието, следва да се приложи общият принцип на наследяването. В тази връзка мотивират, че по отношение на валутните сметки в „Пощенска банка“ ищцата няма наследствени права. По отношение на сумите от левовата сметка, излагат аргументи, че завещанието има също характер само на завет, тъй като касае не цялата наличност по сметката, а само сумите, постъпили от конкретните сделки, посочени в завещанието – от фамилната къща и продадените ниви в землището на с. ******, област *****.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.

По основателността на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл.235 от ГПК, намира за установено следното от 3 фактическа страна:

Ищцата се легитимира като единствен наследник на починалия Г.А. Г. на основание направено в нейна полза универсално завещание. По делото е прието като писмено доказателство препис от завещание от Г.А. Г. от дата ****** /л.144/, като оригиналът на същото се съхранява в кантората на нотариус И. Г.а, по нот. дело № 29/ 12.09.2022г. по описа на нотариус Т.Д., рег.

№ *** на НК, район на действие РС, чийто архив е приет от нотариус И. Г.а с рег. № *** на НК, с район на действие РС *****. В завещанието е посочено, че Г.А. Г. завещава цялото си движимо и недвижимо имущество: апартамент на „******“ № *, ап. **, ет. *, вх. *, бл. **, кв. „*************“, гр. *****, район *, апартамент, състоящ се от 2 стаи, кухня със сервизно помещение (тоалетна с баня), кола „Рено“ и известна сума пари от фамилната къща и продадени ниви в землището на с. ****** - в Пощенска банка в гр. *****, на И. Н. П. негова първа братовчедка по бащина линия, живуща в гр. *******, ул. „****“ №**, бл.*, вх.*, ет.* ап.**. В завещанието е посочено, че това завещание следва да бъде последната дума на завещателя преди и след смъртта му. В завещанието е посочена дата ****** г., като подписът на завещанието е положен на същия ред, на който е изписана и датата, като на последния ред след цифровото посочване на датата и след подписа с думи е изписано „вторник“.

Ответниците са оспорили завещателното разпореждане като нищожно – поради неспазване на предвидената от закона форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗН саморъчното завещание е строго формален акт и формата му изисква да бъде написано изцяло ръкописно от завещателя, да съдържа означаване на датата на която е съставено и да бъде подписано от него. Неспазването на тази форма води до нищожност на завещателното разпореждане на основание чл. 42, ал. 1, б. „б“ ЗН.

По делото е прието заключение по допусната съдебно- почеркова експертиза. Съгласно заключението ръкописният текст и подписите в процесното завещание не са изпълнени от Г.А. Г.. Вещото лице е посочило, че при сравнително изследване на почерка в сравнителните образци и почерка, с който е изпълнен текста на завещанието, обект на изследване, са установени различия в частни графически признаци, по- характерните от които са подробно описани в мотивната част на заключението и се отнасят до формата, вида, посоката, относителното местоположение и продължителността на движението при изписването на конкретно изследвани букви от почерка в сравнителните образци и почерка, с който е изпълнен текста на завещанието, 4 обект на изследване. По отношение на положените в процесното завещание подписи експертизата е установила, че при сравнително изследване на подписа в сравнителните образци и подписа в завещанието, обект на изследване, са установени различия в общите и частни графически признаци степен на обработеност, структурна сложност, свързаност, форма, относително месторазположение, вид и количество на движенията при изписването и свързването на елементите от буквите и връзките между тях.

При изследване на сравнителните образци от подписа на Г.А. Г. не се установяват тъпи начала и краища и нарушена линейност на щрихите, подписът е положен с бърз темп и висока координация на движенията. При изследване на подписите в процесното завещание се установява, че и двата подписа са изпълнени от едно и също лице, установява се ниска степен на координация при изпълнението на някои елементи, характеризираща се със забавен темп и нарушена линейност, както и се установява наличие на тъпи начала и краища. Според вещото лице описаните признаци (на подписите в процесното завещание) са характерни при имитация на подпис на друго лице, дължащи се на невъзможността да се имитира друг писмено- двигателен навик и да изпишат елементите му с необходимия темп, координация и последователност. Заключението е, че описаните различия в почерка и подписите са характерни, устойчиви и достатъчни по обем, за да се направи категоричен извод, че ръкописният текст и подписите в процесното саморъчно завещание не са изпълнени от Г.А. Г..

В о.с.з. от 17.02.2025г. вещото лице е пояснило, че принципно изпълнението на почерка и подписа може да се повлия от здравословното състояние на човек, както и от положението, в което се намира лицето, когато ги извършва – дали е прав или легнал. Влошеното здравословно състояние може да се отрази, зависи от състоянието на човека. Но вещото лице е категорично, че в настоящия случай не се касае за такава хипотеза и направените изводи не биха се променили, тъй като първо почеркът (в процесното завещание) е достатъчно упорит по обем и един човек в недобро здравословно състояние не може да изпише такъв обем, толкова текст. На следващо място начинът, по които е изписано, почеркът е обработен и е изписван с почти един и същи темп, на места има дори изрисувани елементи, които според вещото лице един човек във влошено здравословно състояние, както и в легнало положение, е абсолютно невъзможно да изпълни. Така, както са изпълнени текстът и подписите в завещанието, е невъзможно да бъдат направени в легнало положение. Също така подписите са изпълнени със забавен темп, има тъпи начала и тъпи краища и няма как човек във влошено здравословно състояние да ги изпълни в такъв обем. В тази връзка вещото лице пояснява, че когато човек е в недобро здравословно състояние, когато е ментално добре, но двигателната система отказва, начинът, по който се изписва подписът показва много прекъсвания. Движенията са близки до неговите движения, но има много прекъсване. В настоящия случай такива не се наблюдават.

5

В съдебното заседание по приемане на заключението ищцата е оспорила заключението на съдебно-почерковата експертиза, като е направила искане за допускане на допълнителна задача.

Допълнителна експертиза се възлага когато заключението е непълно и неясно, за да се допълни и изясни депозираната експертиза, а повторна експертиза се назначава тогава, когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая съдът е приел, че не са налице основанията за назначаване на повторно или допълнително заключение.