Решение № 132 от 24.07.2024, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Чирпан, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Д.а като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №

20235540100741 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ), подадена от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260, представлявало от Д-- - Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД и ** Д. - Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД, чрез адв. Д. Х. Е., САК, от Адвокатско съдружие „Д. и съдружници", БУЛСТАТ 175565064, съдебен адрес: гр.София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 84, ет. 4. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено вземането в полза на „Юробанк България" АД по отношение на Б. Д. Д. и Д.

Д. Б., в размер на 25 705.22 лв. /двадесет и пет хиляди седемстотин и пет лв. и 22 ст./, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 195/26.05.23 г. по чл. 410 от ГПК по ч.г.дело № 325/23 г. по описа на РС - Чирпан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.

Претендира за направените по делото разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В ИМ се твърди, че Б. Д. Д. е ползвала банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк България" АД Договор за кредит с № FL1227298. По договора за кредит като солидарен длъжник се е задължил и Д. Д. Б.. На дата 05.08.2022 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница, а на 05.09.2022 г. по отношение на вноските за лихва, като по този начин е изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължимите по кредита вноски, считано от дата на изпадане в забава 05.08.2022 г. за главница и 05.09.2022 г.- за лихва. С оглед на формираното просрочие Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем считано от 17.О2.2023 г., като за същото е информирала длъжниците с връчена им покана чрез ЧСИ Иван Стръмски на основание .чл. 18, ал.;5 ЗЧСИ. С поканата е даден срок и възможност на длъжниците за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Към настоящия момент длъжниците не са изплатили дължимите суми за лихви и главница по сключения договор с „Юробанк България" АД.

Твърди се, че към датата на депозирането на процесното заявление пред съда размерът на задължението по Договора е: а) предсрочно изискуема главница в размер на 25 022.26 лева, дължима за периода от 05.08.2022 г до 05.03.2023 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до,окончателно 1 плащане на сумата. б) възнаградителна лихва в размер на 397.44 лева , дължима за периода от 05.09.2022 до 17.02.2023 г. в) мораторна лихва в размер на 285.52 лева, дължима за периода от 05.09.2022 г. до 05.03.2023 г.

Посочените сумите се претендират от „Юробанк България“ АД като изцяло и предсрочно изискуеми, като считат вземането за предсрочно и изискуемо, считано от дата 17.02.2023 г. С настоящата искова молба се позовават на предсрочната изискуемост на кредита, като от името на „Юробанк България" АД изрично изразяват такава воля, за обявяване на вземанията по Договор за кредит № FL1227298 за изцяло и предсрочно изискуеми.

Към настоящия момент посоченото задължение не е изпълнено доброволно от длъжниците, което от своя страна, обуславя интереса на „Юробанк България" АД да предяви настоящия иск за сумите описани по-горе.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Д. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес ** чрез: адв. С. Ж. П. от АК Пловдив със съдебен адрес: ** с адрес и адресат за призоваване и съобщения: гр. Пловдив, пл. „Съединение" №3, ет. 4, офис 411, с който оспорва предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

В отговора се твърди, че от заявените фактически твърдения в исковата молба, признават само, че Д. Д. Б. е поръчител на Б. Д. Д. по договор за кредит № FL1227298, сключен с дружеството „Юробанк България" АД.

Сочи се, че длъжникът е изпаднал в забава от 05.08.2022 г., като считано от 17.02.2023 г. кредит е бил обявен изцяло за предсрочно изискуем.

В тази връзка константна била съдебната практика, че отговорността на поръчителя отпада ако кредиторът в шестмесечен срок от падежа на главното вземане не предяви иск срещу главния длъжник, като срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е преклузивен и с изтичането му се прекратява поръчителството по право. Така Решение № 77 от 07.07.2022г. постановено по т.д. № 1973/2020г. на ВКС, 1-во т.о. В случая искът е предявен извън този срок срещу длъжника по главното вземане.

ОСПОРВА предявената от дружеството искова претенция като неоснователна. Договорът за потребителски кредит е недействителен, а по недействителен договор потребителят връща само чистата сума.

Прави и възражения за недействителност на договора за потребителски кредит, поради противоречие със закона — ЗПК. По отношение действителността на договора за потребителски кредит като цяло и на отделните негови клаузи, в съдебната практика последователно се приема, че съдът следи служебно и без изричен довод за нищожността на клаузите на договора, (т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че договора за потребителски кредит е недействителен, като съображенията им са следните: Сключеният Договор за потребителски паричен кредит бил недействителен, тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като е написан на шрифт по-малък от 12 рt, а именно извършена била частна експертиза от експерт, която показва, че договора и компонентите към договора погасителен план и сертификат за застраховка е на 11,5 рt. В Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити урежда, че елементите на договора за кредит — неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя /чл.10, пар. 2, б."б" от директивата/ и условията на застраховката/ чл. 10, пар. 2, б."о" от директивата/, трябва да са представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не помалък от 12, за да отговарят на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен начин. Всички елементи на договора за потребителски кредит трябва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12. В този смисъл било Решение № 50162 от 10.01.2023 г., постановено по т.д. № 550/2022 г. на ВКС, 2-ро търг. отделение.

Считат, че договорът е недействителен и поради липса на посочване на условията за 2 прилагане на договорения лихвен процент /чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК/. В договора се сочело неясен размер на възнаградителната лихва. Посочено било също, че се прилага променлив лихвен процент, който представлява сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 9.646 %. Посочено било, че за референтен лихвен процент се ползвал референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България" АД за необезпечени кредити в съответната валута лева или евро. В чл. 3, ал. 6 от Договора за кредит пък била предвидена хипотеза на едностранно увеличение от страна на Банката на годишната лихва по кредита. Така потребителя бил поставен в неяснота още при сключване на договора за действителния лихвен процент на кредита. В договора бил посочен ГПР 8,37%, но без да е ясно по какъв начин е формиран ГПР. В този ГПР не била включена такса за оценка на кредитоспособността в чл. 5, т. 1 от договора, така и таксата за обслужване на разплащателната сметка от 3,50 лева месечно. Не било ясно и какво представлява индекс ПРАЙМ, как се изчислява, което води до нищожност на клаузите на чл. 3 от договора. Не е ясно по какъв начин бил определен размерът на общата дължима сума от 39 020.62 лева и какви вземания се включват в нея. Тези пропуски сами по себе си водели до недействителност на договора за потребителски кредит.

На следващо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следвало да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая договорът за потребителски кредит бил недействителен тъй като липсвал погасителен план. Макар да бил налице погасителен план към договора с шрифт под 12 пункта, посочените дати на погасителните вноски, нямат разбивка на сумите, които се погасяват с изплащане на всяка погасителна вноска. В договорът за потребителски кредит не била посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Също така не била посочена и годишната база за изчисление на възнаградителната лихва /без уточнен размер/, от която би зависел нейният размер и частта на главницата от всяка вноска.

Съгласно сключеният договор, за кредитополучателя възниквало задължението да плати предоставената главница и лихва, а при определени условия - неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и различни други лихви и такси. При това положение, за да е изпълнено изискването на закона, трябвало да бъде посочено по ясен и разбираем начин разпределението погасителната вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, което в случая не е сторено. Също така - самата информация била найобща, не отговаряла на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизирало какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни вземания.

Според чл. 22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 -12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.

Горните съображения водели до нищожността на договора за потребителски кредит, като, както съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.

Моли да му бъдат присъдени сторените в производството разноски и адвокатско възнаграждение на адв. П. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна адвокатска помощ на близък.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от Б. Д. Д., адрес: **,ЕГН: ********** ЧРЕЗ: адв. С. Ж. П. от АК Пловдив със съдебен адрес: ** с адрес и адресат за призоваване и съобщения: **

С отговора намира, че предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са НЕОСНОВАТЕЛНИ И 3

НЕДОКАЗАНИ, като моли съда да ги отхвърлите по следните съображения:

1. От заявените фактически твърдения в исковата молба, признава само, че Б. Д. Д. е сключила договор за кредит № FL1227298 с дружеството „Юробанк България" АД.

ОСПОРВА предявената от дружеството искова претенция като неоснователна. Договорът за потребителски кредит Е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, а по недействителен договор потребителят връща САМО чистата сума.

Прави и възражения за недействителност на договора за потребителски кредит, поради противоречие със закона — ЗПК. По отношение действителността на договора за потребителски кредит като цяло и на отделните негови клаузи, в съдебната практика последователно се приема, че съдът следи служебно и без изричен довод за нищожността на клаузите на договора, (т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита договора за потребителски кредит за недействителен, като съображенията й са следните:

Счита, че сключеният Договор за потребителски паричен кредит е недействителен, тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като е написан на шрифт по-малък от 12 рt, а именно извършена е частна експертиза от експерт, която показва, че договора и компонентите към договора - погасителен план и сертификат за застраховка е на 11,5 рt В Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити урежда, че елементите на договора за кредит - неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя /чл. 10, пар.2, б."б" от директивата/ и условията на застраховката/ чл. 10, пар. 2,б."о" от директивата/, трябва да са представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, за да отговарят на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен начин. Всички елементи на договора за потребителски кредит трябва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12. В този смисъл е Решение № 50162 от 10.01.2023 г. постановено по т.д. № 550/2022 г. на ВКС, 2ро търг. отделение.