Решение № 205 от 17.11.2025, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Гражданско дело 547/2025
- Вид
- Решение № 205
- Подписан
- 17.11.2025
- В сила
- 08.12.2025
- Състав
- ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 171 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 171, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.78А · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 205 гр. Девня, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120100547 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на С. С. А., ЕГН **********, против РС Провадия с искане да се установи недължимост на сума в размер на 1000 лева, представляваща административно наказание глоба, за която е издаден изпълнителен лист по НАХД №27/2019г по описа на РС Провадия
В исковата молба се излага, че С. С. А. е получил на дата 16.04.2025г, покана за доброволно изпълнение от дата 08.04.2025г., че срещу него е образувано изпълнително дело № 102/2025г от ДСИ при PC Провадия Съгласно решение № 37 от дата 20.03.2019г., постановено по НАХД 27/2019 г. по описа на PC Провадия, влязло в законна сила на дата 06.04.2019г. С. С. А. е бил осъден да заплати в полза на държавата сумата от 1000, 00 лева.
Впоследствие е бил издаден изпълнителен лист за процесното вземане. Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №102/2025г. от ДСИ при PC Провадия. Твърди се , че С. С. А. не дължи сумите по изпълнителният лист, поради това, че е изтекла предвидената от закона погасителна давност. По влязлото в сила решение № 37 от дата 20.03.2019г., постановено по НАХД 27/2019 г. по описа на PC Провадия , влязло в законна сила на дата 06.04.2019г. , не са извършвани изпълнителни действия, водещи до прекъсване или спиране на погасителната давност на вземането. Погасителната давност е започнала да тече на дата 06.04.2019 г. - с влизане в сила на решението по НАХД 27/2019 г. по описа на ПРС и към дата 16.04.2025г. е изтекла. Погасителната давност е последица от бездействието на Държавата да упражни правото си в определен период от време като предприеме действия за събиране на наложената глоба/имуществена санкция.
Ответната страна чрез Председател на РС Провадия заявява, че счита иска за основателен и доказан.
С решение №219 по НАХД №27/2019г. на РС Провадия ищецът С. С. А. е освободен от наказателна отговорност на осн. чл.78А НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Въз основа на това решение на 13.05.2019г е издаден изпълнителен лист за сумата от 1000 лева, представляваща наказание глоба в полза на 1 бюджета на съдбната власт. Въз основа на горепосочения изпълнителен лист по молба на РС Провадия с изх. № от 28.03.2025г., в която се иска предприемане на изпълнителни действия, е било образувано изпълнително дело №102/2025г. на СИС при РС Провадия. Направено е проучване на имущественото състояние на длъжника Поканата за доброволно изпълнение по това дело е била връчена на С. С. А. на 16.04.2025г. На 13.05.2025г. е било връчено на съпругата на С. С. А. съобщение за наложен запор на лек автомобил Ф. Т..
Съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му, тъй като изпълнително дело № 102 по описа на СИС при РС Провадия за 2025г., не е прекратено и към момента продължава принудителното изпълнение по отношение на ищеца и изпълнителното дело е висящо.
Съдът намира иска за основателен . За определяне на срока, в който е изтекла погасителната давност за наложена глоба, е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН, която е изключение, предвидено в предложение последно на ал. 1 на чл. 171 ДОПК и изключва приложението на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК, само по отношение на санкцията "глоба". Така и Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. по тълк. д. № 5 от 2013 г. на ОСК на ВАС, където се казва, че глобата, наложена с влязла в сила присъда или със съдебно решение, съгл. чл. 162, ал. 2 ДОПК е публично държавно вземане. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 01-ви януари на годината, следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Такъв по-кратък срок е установения в чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН 2-годишен срок от влизане в сила на акта, с който е наложена глобата. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН възможността за принудително събиране на глобата се погасява с изтичането на 2 години, а съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН - независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1, т.е. - 3 години. За казуса процесното вземане, предмет на изпълнително дело №102 / 2025г. на СИС при РС Провадия, е публично и следователно е станало дължимо след влизане в сила на акта, с който е наложена глобата на 06.04.2019г. съгласно отбелязаното на изпълнителния лист, като от тази дата е започнала да тече и погасителната давност, която изтича на 06.04.2021г. , т.е същото се явява погасено по давност. Дори да се приеме, че за процесното вземане е приложим давностния срок по чл.171 ДОПК, то същото отново се явява погасено по давност Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя от 28.03.2025г., т.е след изтичане на погасителната давност и по ДОПК на 01.01.2025г. Следователно вземането по така издадения изпълнителен лист на 13.05.2019г. пет години преди датата на молбата за образуване на изпълнителното дело на 28.03.2025г. е погасено по давност.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплащане на държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение от 400 лева. Доколкото същото е в минимален размер съгласно чл.7, ал2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема за неоснователно възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК относно размера на адвокатското възнаграждение .
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото С. С. А. с ЕГН ********** и Районен съд Провадия, че С. С. А. с ЕГН **********, не дължи сумата от 1000 лева/ хиляда лева / , представляваща наказание глоба в полза на бюджета на съдебната власт, претендирана по изпълнително дело №102/2025г. на СИС при Районен съд Провадия въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.05.2019г. по АНД №27/2019г. на Районен съд Провадия, поради погасяване на вземането по давност 2
ОСЪЖДА
Районен съд Провадия, гр. Провадия, ул. “ Александър
Стамболийски “ №23, да заплати на С. С. А. с ЕГН **********, с. Г., общ. П., област Варна, сумата от 450 лева / четиристотин и петдесет лева / , представляваща сторени разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
3