Решение № 186 от 23.10.2026, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Поморие, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело № 20262160100317 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ПРС е образувано по постъпила молба подадена от Я. А. А. чрез адв. Д. П. против Х. Х. А..

Предявеният иск е с правно основание чл.127а СК за даване на разрешение, заместващо съгласието на майката на децата А. А. и Б. А. да бъде разрешено без съгласието на майката издаване/подновяване на паспорти и/или други необходими лични документи за задгранично пътуване на децата; да се разреши на бащата Я. А. А. самостоятелно, без съгласието и подписа на майката, да подаде, подпише и получи всички заявления, декларации и документи, необходими за издаването/подновяването на паспортите и/или другите документи за задгранично пътуване на децата пред органите на МВР, съответните консулски служби на Република България и всички други компетентни административни органи. Съдът да постанови решение, което да замести съгласието на майката децата да пътуват многократно извън пределите на Република България до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, включително Англия, както и в страни до Европейския съюз, Великобритания, Турция, Северна Македония и Швейцария; да разреши пътуванията да се осъществяват придружавани от бащата Я. А. А., или от посочено от него пълнолетно лице, както и самостоятелно, когато това е допустимо съобразно възрастта на децата и правилата на съответната авиокомпания, граничните и имиграционните власти; да разреши във връзка с пътуванията до и от Обединеното кралство децата да преминават транзитно през Франция, държави членки на Европейския съюз, държави от Шенгенското пространство и други държави, през които преминаването е необходимо с оглед избрания 1 маршрут. Иска разрешението за пътуване да бъде дадено за срок от пет години, считано от влизане в сила на решението, респективно до навършване на пълнолетие на всяко от децата, с право на многократни пътувания. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. В съдебно заседание поддържа молбата. Бащата сочи, че децата са се настроили против майката си когато тя не дала разрешение да пътуват и искането да отидат в Турция било свързано с посещение на пазар.

Ответницата чрез адв. П. В. в срока по чл. 131 ГПК е представил отговор на исковата молба. Сочи, че молбата е допустима, но неоснователна, като се противопоставя на искането децата да пътуват сами или с трети лица, както и да пътуват до Обединеното кралство и държавите посочени в молбата. Сочи, че не е против да дава съгласие децата да пътуват с баща си, но при ясни конкретни периоди и за конкретни случаи. Счита, че при такова широко и неограничено разрешение, ще загуби всякаква ефективни връзка с децата си съществува реална опасност от родителско отчуждение. В съдебно заседание ответницата заявява, че не е против децата да пътуват но не са ясни причините да се иска децата да пътуват толкова широко, като няма възражение за конкретно пътуване и в конкретен период.

Ответницата счита, че бащата настройва децата против нея и че тя няма нищо против децата да пътуват, но иска да е уведомена за повода по който децата ще пътуват, тъй като когато й било искано разрешение бившия й съпруг не й казал по какъв повод ще пътуват децата, а и казал, че това не я интересува.

Предявеният иск е с правно основание чл.127а, ал.1 от СК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представените 2бр. удостоверения за раждане, че страните по делото са родители на децата: А. Я. А., родена на .. ЕГН ********** и Б. А., роден на **********г. с ЕГН **********. Установява се от представеното Решение № 22/10.02.2022г. постановено по гр. дело № 30/2021г. по описа на РС Айтос, че брака между Я. А. А. и Х. Х. А. е прекратен и упражняването на родителските права е предоставено на бащата.

По делото е предоставен социален доклад, видно от който родителите и децата са живели във Франция, като през 2023г. съпругата се е прибрала в България, а по късно през август 2024г. и съпруга се е прибрал с децата и се установил да живее с децата в собствено жилище в с. С.. А. А. е завършили 8-ми клас във Франция и е записана в десети клас в СОУ „Св. Св Кирил и Методий“ в с. Просеник, общ. Руен, а Б. А. е записан трети клас в ОУ „Отец Паисий“ с. С.. В социалния доклад е посочено, че за децата са създадени много добри битови условия и спокойна среда за отглеждането им, имат създаден свой кръг от приятели, съученици, съседи с които контактуват. Посочено е, че бащата от един месец е ограничил контактите на децата с майката, след като тя е отказала да съдейства за подновяване на задграничните им паспорти.

2

Изслушано детето А. А. сочи, че желае да пътува с баща си до Англия, Турция , Франция и не знае защо майка й не е съгласна. Сочи, че е обидена на майка си и не говори с нея, защото не я пуска да пътува.

По делото е допуснат до разпит един свидетел. Свидетелката Л. свидетелства, че бащата възпрепятства контактите на децата с майката, която има голямо желание да контактува с децата си и свидетелката сочи, „тя събира всеки цент за да плати издръжката“ .

Не знае дали децата след като са се прибрали в страната са пътували в чужбина, но свидетелства че Х. е агресивен и след като закъснели с майката за едната среща с децата, бащата не им „дал децата“ и макар ,че А. очаквала майка си на вратата, се прибрала защото се страхувала от баща си.

При така установената фактическа обстановка, изводи. съдът направи следните правни

Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

В производството по чл.123, ал.2 от СК, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Република България е в интерес на детето когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя.

Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина, може да бъде свързана и с нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически забележителности.

Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната.

Установено е по делото, че към настоящия момент бащата упражнява родителските права, и двете деца живеят при него. В исковата молба се сочи единствено, че пътуването до Англия е в интерес на децата , като те ще пътуват през ваканцията. В съдебно заседание се уточнява, че искането децата да бъдат придружавани от трето лице се отнася до пътуване във връзка с организирани от училището екскурзии.

Тъй като срока за който са били издадените паспортите на децата е изтекъл, децата се нуждая от нови документи за самоличност – паспорт, за да може да пътуват, а при подаването на документите е необходимо съгласието на двамата родители. Според съда липсата на нормална комуникация между родителите е довела до това родителите да не могат да постигнат съгласие за снабдяването на децата с документи за самоличност паспорт. При пътуване в страните от ЕС, може да се използва и лична карта, каквато А. А. трябва да притежава, тъй като е навършила 16години, но детето Б. е малолетно и няма 3 лична карта. За пътуване до Англия, Р Македония и др. обаче, каквото е искането е необходим паспорт.

За да пътуват децата се нуждаят от паспорт, тъй като съгласно разпоредбата на чл.

33 от Закона за българските лични документи всеки български гражданин има право да напуска страната и да се завръща в нея с паспорт, заместващ го документ или военна карта за самоличност през определените за това места. Липсата на паспорт води до ограничаване възможността на децата да пътуват за посещение на други държави, за срещи с роднини, за екскурзии и почивки в други държави и по същество се ограничават основни права и свободи на децата , регламентирани и защитени от закона. Затова и съдът счита, че пътуванията са в интерес на децата и за това следва да се даде възможност на децата да пътува заедно с родителя упражняващ родителските права. Майката не се противопоставя на възможностите децата да пътува, но това да бъде уточнено и да бъде информирана Затова и съдът счита, че следва да се разреши да се издаде паспорт на детето А. Я. М., ЕГН **********, със съгласието на нейния баща и законен представител Я. А. А., ЕГН ********** без да е необходимо съгласието на майката Х. Х. А., ЕГН **********.

И да се издаде паспорт на детето Б. А., ЕГН ********** със съгласието на неговия баща и законен представител Я. А. А., ЕГН ********** без да е необходимо съгласието на майката Х. Х. А., ЕГН **********.

Относно страни до които да бъде разрешено на децата да пътуват и срока, съдът се съобрази с установената съдебна практика в която последователно се застъпва становището, че "когато родителите не се споразумеят по отношение на пътуването на детето в чужбина, съдът е овластен да разреши както конкретно пътуване за определен период и до определена държава, така и конкретни пътувания в определен период от време и до конкретна държава или държави, чиито кръг е определен, а също така и неограничен брой пътувания за определен период от време, но само до определена държава или държави". В същата насока е и разрешението, възприето с ТР № 1/03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСГК, а именно – "съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. " В случая несъгласието на майката децата А. А. и Б. А. да пътуват в чужбина води до ограничаване правото на децата на свободно придвижване, гарантирано от чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България. Настоящият съдебен състав намира, че е изцяло в интерес на децата е да им бъде осигурена възможност да напускат пределите на страната, за да посещават чужди държави, да опознава тяхната култура, да се срещат с роднини, а дори и не изключва това да се прави с цел купуване на стоки. В посочените в исковата молба държави обществено-политическата обстановка е спокойна и безопасна, съществува добре изградена мрежа за социални и здравни услуги. Липсват каквито и да е данни за съществуване на опасност за децата, произтичаща от даване на исканото разрешение за напускане пределите на страната. За това и съдът счита, че е изцяло в интерес на децата да пътуват придружени от своя баща. По отношение периода за който следва да се даде 4 разрешение заместващо съгласието на майката съдът се съобрази с практиката и указания, дадени с ТР 1/03.07.2017 г. по т. д. 1/2016 г. на ОСГК на ВКС. Сочи се в решението, че изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави.

В конкретния случай искането е за пет години или до навършване на пълнолетие на всяко от децата. Разпоредбата на чл. 127а, ал.1 от СК сочи, че съдът се произнася по конкретно възникнал спор между родителите и не може завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време пътуване. Освен това настоящия състав счита, че пътуванията не бива да възпрепятстват контактите на родителя който не упражнява родителски права с децата. В тази връзка съдът счита, че разрешението следва да бъде дадено за срок от 3 години, а пътуванията следва да бъдат ограничени за период не по-дълъг от 20 дни през летния сезон и за период не по дълъг от общо 20 дни през времето извън летния сезон, за да се гарантира възможността майката да осъществява лични контакти с децата си. По този начин ще се осигури възможност на децата да ходя на екскурзии или да гостуват на близки, без това да ограничава правото на майката да общува с децата. Според съда интересите на децата няма в достатъчна степен защитени при разрешение за пътуване неограничено като период от време След изтичане на тригодишния период от време за детето Б. ще бъде и извършена актуална и надлежна преценка относно интересите на детето.