Определение № 4747 от 15.10.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4747 гр. Варна, 15.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20253100502221 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. В. Д., ЕГН **********, срещу Определение №833/01.09.2025г. по гр. д. №1545/ 2024г. на ПрРС, с което производството по първоинстанционното дело е прекратено изцяло на осн. чл.130 от ГПК.

В частната жалба са изложени бланкетни оплаквания за неправилност и постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие със закона и с процесуалните правила, неподкрепени с доводи. Моли се за отмяна на акта и връщане на делото за продължаване на производството.

По арг. от чл.129, ал.3, изр.2 от ГПК препис от жалбата не е изпращан на насрещната и неконституирана до момента страна по делото.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът намира следното:

Производството пред ПрРС е образувано искове на В. В. Д. срещу Т. Г.

Г., М. Л. Д., Д. Т. Г. и Г. Т. Г..

1

Исковете са обосновани с твърдения, че ищцата е наследник на Драгана Пенева Илиева, починала на 09.11.2002г., която била собственик на дворно място с площ от 930 кв.м. с идентификатор №***, находящо се в гр. Дългопол, ***, ведно с построената жилищна сграда на два етажа със ЗП от 55 кв.м. с идентификатор № ***.

След смъртта на Драгана Пенева Илиева другите й наследници предали на ищцата владението върху имотите със съгласието им тя да стане техен собственик. Това се случило на 01.05.2005г. в дома на една от наследниците (Снежана Кръстева) и в присъствието и с волята на наследници, изброени с по три имена и ЕГН. Оттогава ищцата започнала да владее имотите като нейни.

Малко по-късно тя решила за имотите да се грижи Добри Милков и му разрешила да ползва дворното място и сградата и да се грижи за тях, за което му плащала по 100 лв. месечно. През 2006 г. Добри Милков съобщил на ищцата, че е намерил наематели. През месец 08.2006г. ищцата сключила устен договор за наем на дворното място и на сградата с препоръчаните от Добри Милков наематели – отв. Т. Г. Г. и М. Л. Д., като при разговора ищцата се представила за собственика на имотите и посочила цената и условиява за ползването им, а наемателите се съгласили изцяло с тях. По-късно чрез Добри Милков лицата започнали и да ползват наетите от тях терен и къща.

През 2023г. ищцата узнала, че през 2022г. бил съставен нотариален акт за собственост на процесните имоти в полза на Тошко Кръстев Т.. Още узнала за образувано гр. д. №95/2022г. на ПрРС, приключило с влязло в сила Решение №212/23.09.2022г., с което било прието за установено по отношение на Тошко Кръстев Т., че Т. Г. Г. и М. Л. Д. са собственици на процесните имоти по давностно владение.

След влизане в сила на горното решение отв. Т. Г. и М. Д. прехвърлили на децата си – отв. Д. Т. Г. и Г. Т. Г. – собствеността върху терена и постройката, като сделката била обективирана в НА № 67/27.06.2023г. на н-с при ПрРС.

След давани на ищцата указания по редовността на исковата молба, с последна уточняваща молба вх. №2240/14.03.2025г. са отправени до съда следните окончателни искания:

- да бъде признато за установено по отношение на Т. Г. Г., М. Л. Д., Д. Т.

Г., Г. Т. Г., че ищцата е собственик на процесните имоти (поземлен имот и постройка върху него) въз основа на давностно владение през периода от 2005г. до 2023г.;

- да бъде установен фактът, че ищцата е наследник на Драгана Пенева Илиева, починала през 2002г.;

- да бъде установен фактът, че е бил сключен договор за наем на процесните имоти между ищцата и отв. Т. Г. Г. и М. Л. Д.;

- да бъде прието за установено, че първите двама ответници не са били, респ. че ответницита не са и към момента собственици на процесните имоти.

Въпреки бланкетния характер на частната жалба въззивният съд дължи 2 преценка за спазване на императивните процесуални правила за предявяване на иска или исковете, доколкото съгласно ТР №6/2019г. ОСТГК на ВКС ограниченията на чл.269, изр.2 от ГПК не се прилагат в производства по частно обжалване на определения или разпореждания на първоинстанционен съд.

Разпоредбите на чл.127, чл.128 и чл.130 от ГПК са императивни по своя характер и целят дефинирането на ясен и подлежащ на разглеждане по реда на ГПК гражданскоправен спор по смисъла на чл.14, ал.1 от ГПК. Така съгласно чл.127, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е длъжен да посочи обстоятелствата, на които основава искането, т.е. факти, които го обосновават и които са пряко относими към елементите от състава на спорно право. Съобразно чл.127, ал.1, т.5 от ГПК ищецът е длъжен да посочи какво точно е искането, с което сезира съда, като редовен петитум е този, който съдържа ясна и пълна индивидуализация на спорното материално право. Ако се предявяват повече от един искове ищецът е длъжен да посочи и желаната от него, но съответна на характера на исковете, поредност при разглеждането им. Правният интерес от друга страна е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на всеки иск, която се преценява отделно за всеки иск и произтича както от твърденията и вида на търсената защита, така и от специфичните за иска правни последици.

Първият предявен от ищцата иск е за да бъде признато за установено по отношение на Т. Г. Г., М. Л. Д., Д. Т. Г. и Г. Т. Г., че ищцата е собственик на процесните имоти (терен и постройка върху него) въз основа на давностно владение през периода от 2005г. до 2023г. Искът е обоснован с твърдения за собственост на част от имотите по наследяване, но предаване на владението върху останалите части от другите наследници на наследодателката, от който момент само ищцата упражнява владение по смисъла на ЗС върху имотите. От друга страна първите двама ответници се легитимират като собствениците на терена и постройката с влязло в сила съдебно решение, в процес с участието на трето лице, а не на ищцата, т.е. непротивопоставимо на ная, но показващо оспорване на поддържаните от нея права по давност. А вторите двама ответници са деца на първите двама и са били „надарени“ от тях с имотите чрез сделка след влизане в сила на посоченото съдебно решение.

На общо основание правен интерес от предявяване на установителен вещен иск е налице при твърдяно защитимо материално право на ищеца, което неоснователно се оспорва от ответника. Такъв интерес е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта или на част от нея, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с правни и / или фактически действия. При наличие на тези предпоставки ищецът разполага с възможността да избере процесуалния способ за защита на субективното си право, като предяви отрицателен или положителен иск. От друга страна с т.3Б от ТР №4/14.03.2016г. на ОСТГК на ВКС е разяснено по задължителен начин, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. От изложеното следва, че за ищцата в случая е налице правен интерес от иск за признаване за установено както спрямо първите двама ответници (легитимиращи се със съдебно решение, но по дело 3 без участие на ищцата), така и срещу вторите двама (актуални „собственици“ по дарение от първите двама), че ищцата е собственик на процесните поземлен имот и постройка в него – изцяло. От друга страна положителният е първият предявен от ищцата иск и е съответен на защитимите й права в процеса, поради което преценката за допустимостта му не следва да бъде поставена в зависимост от последващи съединени искове. Отделно чрез него тя би постигнала по-интензивна защита, отколкото чрез друг (отрицателен) иск, поради което искането за разглеждане и на последния (по който прекратяването на делото е правилно) не дискредитира допустимостта на положителния иск за собственост.

Извън изложеното въззивният съд контатира някои нередовности, по отношение на които обаче не са били дадени конкретни указания. Например на първо място не е указано на ищцата да уточни защо твърди, че е собственик на имотите по давност, след като притежава ид. части от тях по наследяване, респ. да конкретизира основанието си за собственост върху 100% ид. части от имотите в тази връзка. Не е напълно ясно още кои се твърди да са били всички наследници на Драгана Пенева Илиева към 2002г.; дали това са били всички лица, присъствали на срещата на 01.05.2005г. или не; ако е имало и други наследници, които не са били на срещата – дали и как те са предали частите им във владение на ищцата; Тошко Кръстев Т. сред наследниците ли е бил или не (не е посочен на срещата на 01.2005г.); и други. При това положение в разглежданата част прекратяването на делото е и преждевременно, преди да бъдат дадени указания за изясняване на горните обстоятелства от значение за правилното разглеждане на спора и за обосновката на правата на ищеца.

По тези причини в разглежданата част определението на ПрРС следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството,съобразно и с указанията, дадени в настоящия съдебен акт.

Относно „исковете“ да бъде установен фактът, че ищцата е наследник на Драгана Пенева Илиева и да бъде установен фактът, че е бил сключен договор за наем на процесните имоти между ищцата и отв. Т. Г. Г. и М. Л. Д., обжалваното определение е правилно. Без съмнение искове за установяване на факти с правно значение са допустими по изключение и само в случаите, изрично предвидени в закона. Настоящият случай не сред тях, при съобразяване и че не се касае за спор за наследствени права (ответниците са трети за наследството на Драгана Илиева лица). Това не значи, че посочените факти не подлежат на изясняване пред съда, а че разглеждането им се осъществява в хода на исковия спор за вещни права, като елементи от основателността или не на вещния иск. Ето защо в тази част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Законосъобразно е и прекратяването на делото по отрицателните искове за собственост. На първо място искове за собственост към минал момне не са допустими дефинитивно. А от отрицателния иск към настоящия момент ищцата би имала интерес, ако не беше предявила положителен иск за същите вещни права върху същия имот на същото основание. С него ищцата би получила по-интензивна защита на правата й, а с уважаването му на практика 4 биха били и отречени правата на ответниците. И в тази част обжалваното определение на ПрРС следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №833/01.09.2025г. по гр. д. №1545/2024г. на ПрРС, в частта с което производството по първоинстанционното дело е прекратено по иска на В. В. Д. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде признато за установено по отношение на Т. Г. Г., М. Л. Д., Д. Т. Г. и Г. Т. Г., че ищцата е собственик на процесните имоти (поземлен такъв и постройка върху него) въз основа на давностно владение в периода от 2005г. до 2023г.

ВРЪЩА делото на ПрРС за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск от същия състав на съда, с указания съобразно мотивите на настоящото определение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. В. Д., ЕГН **********, срещу Определение №833/01.09.2025г. по гр. д. №1545/ 2024г. на ПрРС, с което производството по първоинстанционното дело е прекратено по исковете на В. В. Д. срещу Т. Г. Г., М. Л. Д., Д. Т. Г. и Г. Т. Г., както следва:

- да бъде установен фактът, че ищцата е наследник на Драгана Пенева Илиева, починала през 2002г.;

- да бъде установен фактът, че е бил сключен договор за наем на процесните имоти между ищцата и отв. Т. Г. Г. и М. Л. Д.;