Решение № 1290 от 22.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1290 гр. Пловдив, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330203158 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

626220F641418/28.02.2022г, издадено от Директора на Дирекция „Обслужване‘ в ТД на НАП- Пловдив, с което на К. КОНСТРАКШЪН ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл.

125, ал.3 ЗДДС.

С жалбата се признава извършеното нарушение. Моли се за отмяна на наложената санкция като непропорционална, доколкото нарушението е извършено несъзнавано, а не с цел укриване на приходи.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението, следва да се изложат нарочни 1 съображения за срочността на жалбата. Видно от приложената по делото разписка, НП е връчено на дата 09.05.2022. 14-дневния срок за упражняване на правото на жалба изтича на 23.05.2022г. Към жалбата е приложена товарителница № *******, удостоверяваща подаване на жалбата чрез пощенски оператор. При извършено служебно проследяване на пратка № ******* на публично достъпния сайт на Куриерска служба Еконт (хартиена разпечатка, на което проследяване е приложено в кориците по делото) се установява, че жалбата е подадена в офис на Еконт, находящ се в гр.

Раковски именно на дата 23.05.2022г.

Съгласно чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в пощата или друг куриерски оператор. От изложеното следва, че 14-дневния срок по смисъла на чл. 59 ЗАНН се явява спазен.

Отново за пълнота на изложението, следва да се отбележи и че жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт. Действително в жалбата (непрецизно озаглавена „Обяснение и Възражение“) е посочено, че се обжалва АУАН № 626220-F641418/28.02.2022г. Доколкото, обаче всъщност това са номера и датата на издаване на самото НП , а и в текста на жалбата се възразява срещу размера на наложената имуществена санкция (която е наложена именно с НП, а не с АУАН), то въпреки допуснатата непрецизност, по делото е кристално ясно, че действителната воля на жалбоподателя е да атакува по съдебен ред именно НП № 626220-F641418/28.02.2022г. , което се явява и единствения акт, постановен в хода на цялото административно наказателно производство, който подлежи на самостоятелно обжалване.

Не на последно място следва да се съобрази, че жалбата е подадена от В. К., като в същата той изрично е посочил, че я подава в качеството си на управител и представител на юридическото лице и като физическо лице.

Доколкото наказан субект е К. КОНСТРАКШЪН ЕООД с БУЛСТАТ *******, то именно юридическото лице се явява надлежна страна в производството, като жалбата следва да се разгледа като подадена от В. К. именно в качеството му на управител и законен представител на К.

КОНСТРАКШЪН ЕООД, а не в качеството му на физическо лице.

В този смисъл са и направените в съдебно заседание нарочни 2 уточнения.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: „ при извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 16.11.2021 г. се установи, че К. КОНСТРАКШЪН ЕООД, с БУЛСТАТ *******, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.10.2021 г. - 31.10.2021 г. до 15.12.2021 г. включително.

Отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС не са подадени в ТД на НАП - Пловдив към момента на съставяне на АУАН- 27.01.2022г.“ По делото не съществува спор, а и се установява от доказателствата по делото, че наказания субект е подал процесните отчетни регистри на дата 28.01.2022г., тоест един ден след издаване на АУАН , поради което извършването на нарушението по вменената правна квалификация се явява установено по несъмнен начин.

Посоченото обаче не е достатъчно за законосъобразност на НП.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.

От цитирания по-горе текст на АУАН и НП е видно, че същите страдат от съществен порок, а именно липса на посочване по ясен и недвусмислен начин на датата на извършване на нарушението, с което са нарушени изискванията на чл. 42, ал.1, т.3 ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН.

Това е така, доколкото както в АУАН, така и в НП са изложени противоречиви и взаимно изключващи се твърдения досежно действителната дата на извършване на нарушението. От една страна се сочи, че нарушението е открито на 16.11.2021г. , а от друга страна в следващото изречение е посочено, че срокът за правомерно изпълнение на задължението на наказания субект изтича на 15.12.2021г. /включително/.

3

В този смисъл, остава изцяло неясна волята на наказващия орган на коя дата всъщност счита, че изтича срока по чл. 125, ал.5 ЗДДС за правомерно подаване на отчетните регистри за месец октомври 2021г. – дали на неустановена дата преди извършената проверка на 16.11.2021г. (когато се твърди да е открито нарушението) или на 15.12.2021г.

Освен всичко друго посочената дата 15.12.2021г. противоречи и на материалния закон, тъй като съгласно изричната норма на чл. 125, ал.5 ЗДДС:

„Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.“

Допуснатият порок при описание на датата на извършване на нарушението, която се явява основен реквизит на АУАН и НП, е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства, доколкото се к а с а е не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено административно обвинение.

Следва да се съобрази и че с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.

Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на безпротиворечиво изложение на съставомерните факти обаче, каквато безспорно се явява датата на извършване на нарушението, единственото правомощие на съда е да отмени НП.

ПО МАТРИАЛНО ПРАВНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА

НП.

Налице е и допълнително самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото при санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл. 125, 4 ал.5 ЗДвП е допуснато нарушение на материалния закон.

В тази връзка следва да се съобрази, че според:

-чл. 125, ал.1 ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124“

-чл. 125, ал.3 ЗДДС „Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период“

-чл. 125, ал.5 ЗДДС „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят“

-чл. 179, ал.1 ЗДДС „Лице, което, като е длъжно, не подаде справкадекларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“

Безспорно е в теорията и съдената практика, че нарушението по чл.

125, ал.5 ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни документи.

Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако за един и същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от един от изброените данъчни документи дали то върши няколко отделни нарушения или едно единно нарушение, при налично усложнение от фактическа страна, състоящо се в едновременно осъществяване на повече от една от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние.

По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на Върховен административен съд, изводът дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по смисъла на чл. 18 ЗАНН следва да се направи на база съвкупна 5 и комплексна преценка:

-дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние;

- дали установените противоправни действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет.

В процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел-надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/.

Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал.3 ЗДДС/ се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС.

Иначе казано, законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни, като по императивен път е установил формата на деклариране и способът за това.

Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение.

Още повече, че частично изпълнение е и технически невъзможно, доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125, ал.7 ЗДДС не допуска отделно подаване и приемане на справка декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без справка декларация.

От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение за подаване на справка декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие .

Тоест, подаването на отчетни регистри без справка-декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една 6 материално правна норма-чл. 125, ал.5 ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат- недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие в санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС е предвидена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите лица.

Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок, но при всички случаи се върши едно единно нарушение, за което следва на основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една единна санкция.