Решение № 683 от 13.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Русе, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Й. при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Й. Гражданско дело № 20264520100604 по описа за 2026 година

Предявен е иск за заплащане на договорна неустойка с правно основание чл.92 от ЗЗД.

Претенцията на ищеца АГРОАКТИВ ЕООД се основава на твърдения, че осъществява стопанска дейност в земеделието, като в тази връзка сключва договори за ползване на земеделска земя и за аренда. Ответницата била наемодател по силата на договор за наем от *** г. за 28,828 дка земи в землището на с. ***. Съобразно нормативната уредба и с оглед сключения договор тези земи следвало да бъдат включени в обработваните от ищеца масиви за стопанската 2025/2026 г., но за същата ст. година - 2025/2026 г., били отказани за ползване на ищеца поради наличието на многогодишен договор за наем между ответницата и трето лице. Този многогодишен договор се ползвал с приоритет спрямо едногодишния договор от *** г. Сключвайки такъв договор ответницата нарушила поетите задължения по договора от *** г. Тя не била предприела действия за прекратяване на същия, нито била уведомила ищеца за сключения договор с трето лице. С действията си била нарушила т. 5.3 от договора за наем от *** г. Така ищецът загубил възможността да ползва земите по договора за наем от *** г. като правно основание по смисъла на ЗСПЗЗ и да формира стопански резултати от реколта. Така му била причинена вреда. Неустойката по т. 5.3 от договора за наем имала за цел да обезщети тази вреда и ищеца счита, че като изправна страна по договора има право на тази неустойка в размер на 1729,68 лв. или 884,37 евро.

Предвид изложеното ищецът претендира за осъждането на ответницата да му заплати посочената сума ведно със законната лихва и разноските по делото.

Ответницата Д. Д. К. е подала отговор на исковата молба и допълнителна молба от 17.04.2026 г., с които оспорва иска. Счита, че не е страна по договора за наем от *** г., а като наемател по него бил посочен Д.И.М. действащ чрез нея. Счита, че не е страна по договора и поради това, че към момента на сключването му Д.И.М. бил починал. Излага доводи за неизправност от страна на наемателя по договора, изразяваща се в неплащане на дължимия наем, като доразвива тези съображения в 1 молбата становище от 17.04.2026 г.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

По делото е представен препис от писмен договор за наем от *** г. за 28,828 дка земи в землището на с. ***. Като страни по него са посочени ищецът като наемател и ответницата, като наемодател. За последната е отбелязано че действа като наследник на Д.И.М.. Съгласно т.1.3 от договора наемната цена е в размер на 60 лв. на декар със срок на плащане до шест месеца след приключването на съответната стопанска година на 30-ти септември“/т.1.6 от договора/. Съобразно общата отдадена под наем площ това прави 1 729,68 лв. Срокът на договора е 1 стопанска година от 01.10.2025г. до 01.10.2026 г., т.е. стопанската 2025/2026 г. В т.5.3 от договора е предвидено, че ако наемодателят или негов наследник сключи договор за наем или аренда с друг наемате за същия период или по-дълъг и това не позволява на наемателя да впише договора пред ОСЗ, наемодателя дължи неустойка в размер на наема по т.1.3 от договора.

Представен е препис от вписан в СВ договор за наем на същите земеделски земи, сключен на 24.01.2025 г. между ответницата и трето лице/ на л.8 и л.9 от делото/.

Съгласно т.ΙΙ от същия срокът на договора е 10 стопански години, считано от 01.10.2025 г., т.е. обхваща и стопанската 2025/2026 г.Ответницата е представила и предходен договор за наем на същите земи, сключен на 12.12.2023 г. между Д.И.М. като наемодател и ищеца като наемател със срок на действие - предходната ст. година – 2024/2025 г., както и у-ние за наследници, от което е видно, че Д.И.М. е починал на *** г. като е оставил като наследници две дъщери – ответницата и сестра и З. С..

Ищецът е представил доказателства /РКО/ за заплащане на наем, както следва: на 12.12.2023 г. – 1409,85 лв. на Д.И.М.; на *** г. – 1434,85 лв. на ищцата Д. К.

И в двата РКО е посочено, че се заплаща наем от по 50 лв. на декар, съответно за „2023“ и „2024“ години.

При това положение съдът счита, че предявеният иск е основателен изцяло. На първо място страните по делото са страни по договора за наем от *** г. Твърдението на пълномощника на ищеца, че в него като страна по договора е посочен Д.И.М., действащ чрез Д. Д. К. е невярно. Такова посочване в договора няма. Посочено е че тя е наследник на М.. Това напълно съответства с отразеното в представеното у-ние за наследници. Като такъв тя може да сключва договор за наем на цялата наследствена земеделска земя като не се прилага ограничението по чл.3, ал.4 от ЗАЗ което е относимо към договорите за аренда в земеделието, които са с други характеристики и друг минимален срок – 5 години. Съгласно трайната съдебна практика договор за наем, сключен само от един от съсобствениците /ответницата/, не е недействителен (нищожен), но спрямо останалите съсобственици /в случая З. С. - сестра на ответницата/ той не е противопоставим. Договорът обаче е валиден между наемодателя (ответницата) и наемателя (ищеца) и между тях поражда пълния обем на права и задължения съобразно уговореното в него. Към момента, в който ответницата е сключила дългосрочен договор за наем с друг наемател - 24.01.2025 г., не е налице и неизпълнение на задължението на ищеца като наемател по договора от *** г. за заплащане на наем, т.к. падежът на това задължение все още не е бил настъпил.

Съгласно изричната уговорка на т.1.6 от договора падежът е 30.03.2027 г./шест месеца след края на стопанската 2025/2026 г./. С оглед на това възражението, че ищецът не е изправна страна по договора е неоснователно като плащанията от 12.12.2023 г. и *** г. нямат никакво отношение, т.к. са за предходни години и платеният наем е в различен размер. Налице е неизпълнение на задължението на ответницата по т. 5.3 от договора за наем от *** г. В тази връзка съдът съобрази и това, че договорът е сключен при 2 спазване на изискванията на чл.4а от ЗСПЗЗ, че дава право на ищеца да го регистрира в ОСЗ на осн. чл.37б, ал.5 от ЗСПЗЗ, но наличието и на друг договор за същата стопанска година и за същите земи, които обаче е вписан в СВ го лишава от възможността да регистрира своя в ОСЗ на осн. чл.37б, ал.6 от ЗСПЗЗ. При това положение е видно, че е налице неизпълнение на задължението на ответницата по т.

5.3 от договора за наем от*** г., поради което се дължи и уговорената в нея неустойка.

Размерът на същата не е прекомерен, съобразен с размера на уговорения наем и ползите, от които наемателя е лишен поради неизпълнение от наемодателя. С оглед на това искът следва да се уважи изцяло.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Д. К. с ЕГН:********** да заплати на АГРОАКТИВ ЕООД-Русе с ЕИК 117612654 сумата в размер на 884,37 евро /еврова равностойност на 1729,68 лв./, представляваща неустойка по т. 5.3 от сключен между тях договор за наем от *** г. за 28,828 дка земи в землището на с. ***, ведно със законната лихва върху сумата от 10.02.2026 г. до окончателното плащане, както и 265,38 евро – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3