Решение № 2676 от 25.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2676 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100504179 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 1032 от 14.02.2022 г. по гр.д. № 52742/2021 г. Софийски районен съд, 177 състав осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО

А.И.“

АД,

ЕИК ****, по предявения иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 8 855.74 лева – половината от изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди и обичайните разноски за неговото определяне, в резултат на ПТП, осъществено на 07.03.2021 г. на първокласен път І-1, в участъка между гр. София и гр. Перник, в посока към гр. Перник, между автомобил „Ивеко Дейли“, с рег. № РК **** ВТ, и автомобил марка „Мерцедес В Класа“, рег. № СВ **** НА, ведно със законната лихва от 10.09.2021 г. до окончателното плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ЗАД Д.Б.:

Ж. И З.“ АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила и необоснованост. По делото не било доказано извършване на нарушение на правилата за движение по пътищата от водача на МПС „Ивеко Дейли“ – А.Д., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество. Разпитан като свидетел водачът установил, че не е имал намерение да прави обратен завой, а се опитал да избегне предмет на пътното платно – гума, която се намирала в неговата лента за движение. Същевременно безспорно била доказана вината на другия водач – П.Б., като водач на МПС „Мерцедес В класа“, който предприел изпреварване с несъобразена скорост в участък, в който е забранено изпреварването, и на три автомобила едновременно. Водачът на „Ивеко Дейли“ предприел маневрата по избягване на гумата, като преди това погледнал в огледалото за обратно виждане и не видял в този момент изпреварващ го автомобил. Водачът Божинов се движел с превишена скорост – поне 80 км/ч, което било над ограничението от 50 км/ч за този участък, с което направил удара непредотвратим. Това не било обсъдено от районния съд и неправилно приел, че вина за настъпване на ПТП има и водачът А.Д..

Евентуално, дори да се приеме, че водачът на МПС „Ивеко Дейли“ носи вина за настъпване на ПТП, незаконосъобразно районният съд приел, че съпричиняването от двамата водачи е 50/50. Съдът неправилно приел и че заключението на САТЕ не било оспорено от ответника – това било направено с молба-становище, представена в открито съдебно заседание на 24.01.2022 г.

Заключението не следвало да се кредитира от съда. От вещото лице не били взети предвид показанията на св. А.Д., а заключението било основано само на твърденията на ищеца и на водача Б.. Освен това по задача 3 ищецът не представил доказателства, че автомобилът „Мерцедес“ подлежи на гаранционно обслужване, поради което не следвало да се изчислява стойност на вреди по цени на официален за марката сервиз с оглед датата на първа регистрация. Изчисленията на вещото лице за размера на вредите по средни пазарни цени били завишени и експертизата не следвало да се кредитира и в тази част. Вещото лице не отговорило на въпроси 7 и 8, а отговорило на незададени въпроси. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, евентуално – да го отхвърли частично с оглед установеното съпричиняване, което следвало да бъде в съотношение 90/10.

Въззиваемата страна „ЗАД А.И.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 2

ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното:

След допуснато увеличение по реда на чл. 214 ГПК, съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 8 855.74 лв., от които 8 840.74 лв. – регресно вземане за половината от платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС за имуществени вреди, и 15 лв.

-ликвидационни разноски за определянето му. Вредите били причинени при ПТП, състояло се на 07.03.2021 г. на първокласен път І-1, в участъка между гр. София и гр. Перник, в посока към гр. Перник, между автомобил марка „Ивеко Дейли“, с рег. № РК **** ВТ, управляван от А.Д., и автомобил марка „Мерцедес В Класа“, рег. № СВ **** НА, управляван от П.Б.. ПТП било реализирано по вина на двамата водачи, с оглед на което ищецът претендира половината от платеното обезщетение от ответника, при когото била застрахована гражданската отговорност на водача на МПС „Ивеко Дейли“.

Претендирана е и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда на 10.09.2021 г. до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил иска по основание и размер. Оспорил е водачът на МПС „Ивеко Дейли“ да има вина за настъпване на ПТП, такава имал само водачът на застрахования при ищеца автомобил. Искал е от съда да отхвърли иска.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

3

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата доводи е правилно по следните съображения:

Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки:

1.

Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружествоищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;

3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.

45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.

Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване на вреди от увредения е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – делинквентът и увреденият.

Предпоставките на съпричиняването са: обща каузалност, две причини за вредата, като едната задължително следва да бъде поставена от делинквента, а другата – от увредения.

Доводите в жалбата процесното ПТП да се състояло единствено по вина на водача на МПС „Мерцедес В класа“ са неоснователни. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, показания на свидетелите П.Б. и А.Д., ценени по реда на чл. 172 ГПК, както и от приетото заключение на 4

САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: На 07.03.2021 г. около обяд, при движение по първокласен път І-1 в посока към гр. Перник, в участъка след светофара за с. Драгичево П.Б., като водач на автомобил „Мерцедес В Класа“, рег. № СВ **** НА, на прав участък предприема изпреварване при забранителна единична непрекъсната линия на пътното платно, като при изпреварване на автомобил „Ивеко Дейли“, рег. № РК **** ВТ, управляван от А.Д., последният без съответната сигнализация предприема маневра ляв завой, навлиза в лентата на движение на автомобил „Мерцедес В Класа“ и настъпва удар, при който са причинени имуществени вреди по автомобил „Мерцедес В Класа“ в задна дясна габаритна част.

Съгласно заключението на САТЕ, в огледалата за обратно виждане водачът на МПС „Ивеко Дейли“ е имал възможност да възприеме наличието на изпреварващия го автомобил. При изслушване на заключението вещото лице, вземайки предвид и показанията на св. Д. обяснява, че от техническа гледна точка ако водачът на МПС „Ивеко Дейли“ се движеше в права посока, нямаше да настъпи удар.

С оглед така установеното, налице е било виновно и противоправно поведение и на двамата водачи – водачът Б., в нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, е предприел изпреварване при наличие на пътна маркировка единична непрекъсната линия. Противно на поддържаното в жалбата, не се установява този водач да се е движил с превишена скорост – според показанията на водача не се е движил с повече от 60 км/ч, а съгласно заключението на САТЕ съобразно настъпилите вреди вероятната скорост на движение на този водач е била 40 – 50 км/ч. Същевременно се установява безспорно, че водачът на МПС „Ивеко Дейли“ е предприел маневра завой наляво спрямо посоката си на движение, без да се увери преди това, че няма да създаде опасност за участниците в движението, с което е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Разпитан като свидетел водачът Д. заявява, че причина за предприетата от него маневра бил паднал предмет – гума на пътното платно, а не предприет обратен завой, както се твърди от другия водач. Наличието на препятствие на пътното платно не е посочено в ДКП, подписан от двамата водачи, а не се установява и от други събрани по делото доказателства. Дори да се приеме, че на пътното платно е имало препятствие, водачът е следвало да извърши маневрата по заобикаляне при повишено внимание, като се увери, че няма да създаде опасност за другите участници в движението при навлизането в съседната 5 лента. Това същият е можел да направи чрез огледалата за обратно виждане, но не е сторил. Това му поведение несъмнено е допринесло за настъпване на удара между двата автомобила – без предприемане на тази маневра удар не би настъпил. Допуснатите от двамата водачи нарушения на правилата за движение по пътищата са съизмерими по тежест за настъпване на ПТП, поради което правилно районният съд е определил отговорност в съотношение 50/50.

Действително, с молба, представена в открито съдебно заседание на 24.01.2022 г. ответникът е оспорил част от отговорите на вещото лице при твърдения, че същите са дадени без да се вземат предвид показанията на водача Д., както и че вещото лице не било отговорило на поставени му въпроси и отговорило на непоставени такива. При изслушване на заключението в открито съдебно заседание обаче вещото лице е взело предвид показанията на Д. и отново е заявило, че от техническа гледна точка предприетата маневра от Д. е причина за настъпване на удара. Така даденото заключение не е оспорено от представителя на ответника по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, нито същият е поискал изслушване на повторна или допълнителна САТЕ, поради което доводите в жалбата, че заключението не следвало да се кредитира, са неоснователни.