Решение № 362 от 28.04.2023, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Видин, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20211320102318 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, с правно основание чл. 144 от СК и чл. 149, във връзка с чл. 144 от СК от М. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ***, ет. 3, ап. 7 против В. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

„Кичево” № 56.

Твърди се от ищцата, че ответницата е нейна майка. Посочва се, че ищцата е навършила пълнолетие. Завършила е средното си образование и е студентка в Медицински университет – София, специалност „Фармация“, записана към 16.07.2021 г. за редовно обучение. Ищцата твърди, че е издържана изцяло от баща си. Няма собствени доходи или имущество, от което да добие такива. Увеличени са потребностите й от средства за храна, облекло, консумативи и образование. Заплаща семестриални такси и такси за общежитие.

Сочи също, че ответницата й заплащала издръжка в размер на 160.00 лева до края на месец септември, след което прекратила плащането, тъй като заявила на ищцата, че е навършила пълнолетие и вече не й дължи издръжка. Ищцата сочи, че въпреки, че навършила пълнолетие към месец септември 2020 г. започнала учебната 2020/2021 г. в 12 клас в ГПЧЕ „Йордан Радичков“ – Видин, поради което счита, че й се дължи издръжка за периода една година преди депозиране на исковата молба.

Иска се от съда да се произнесе с решение, с което осъди ответницата:

Да заплаща месечна издръжка на ищцата в размер на 220.00 лева, считано от завеждането на исковата молба в съда – 10.11.2021 г. до отпадане или изменение на основанието за плащането й, заедно със законната лихва при просрочие.

1

Да заплати издръжка на ищцата за минало време, а именно за период от една година преди датата на предявяване на исковата молба в размер на по 220.00 лева месечно.

Ответницата в едномесечния срок за отговор, чрез упълномощен представител е оспорила исковете като неоснователни. Навела е доводи, че няма финансовата възможност да дава издръжка на ищцата, тъй като не разполага с никакви доходи. Безработна е от 2008 г. и не притежава движимо и недвижимо имущество. Има проблеми със зрението, налагащи болнично лечение. Ответницата посочва, че има малолетен син, чиито здравословни проблеми не й позволяват да започне постоянна работа.

Налице са обстоятелства, които се признават от ответницата и които не подлежат на доказване, а именно, че същата е майка на ищцата.

Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищцата е да докаже, че има нужда от средства за издръжка, но не разполага с достатъчно доходи, а ответницата следва да докаже, че ищцата има доходи и имущество, от които да се издържа или че ответницата издържа лице от кръга, посочен в чл. 141 от СК и няма достатъчно средства да дава исканата издръжка.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

По делото е разпитана свидетелката М.Т.С. – баба на ищцата, която сочи, че ищцата учи в Медицински университет в София, специалност „Фармация“, редовна форма на обучение, защото задочна не е възможна и живее на общежитие. Бабата излага, че лично тя отговаря за издръжката на ищцата, тъй като бащата на ищцата е безработен от две години, тъй като не може да си намери работа. Твърди, че ищцата била на стаж през лятото за около месец. Сочи, че ищцата завършила Английската гимназия в гр. Видин и няма никакви доходи, с които да се издържа. Излага, че ответницата не се интересува от дъщеря си, финансово не й помага и нищо не й подсигурява.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи на останалите доказателства по делото.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

От приложеното удостоверение за раждане на ищцата, се установява активната и пасивна легитимация на страните.

Между страните няма спор, че ответницата е майка на ищцата, както и че родителските права по отношение на нея са упражнявани от бащата, а на майка й е била определена издръжка в размер на 70.00 лв., която в последствие била изменена на 160.00 лв. с решение на Районен съд - Видин по гр.д. № 913/2017 г.

Не се спори между страните и се установява от представеното Уверение от Медицински университет, приложено по делото, че ищцата е била записана през 2021 г./ 2022 г. като редовна студентка в 1-ви курс по специалност Фармация /лист 5 от делото/.

Безспорно по делото е и това, че ответницата има и друго дете – Н.В.И. с ЕГН **********, който е непълнолетен и за учебната 2022 г./2023 г. е ученик, редовна форма на 2 обучение в 8 клас в Професионална гимназия по битова техника в гр. П., като това е видно и от приложеното по делото Уверение /лист 48 от делото/.

Няма спор, че бащата на ищцата е безработен от около две години по данни на свидетеля М. С. /баба по бащина линия на ищцата/ и от представената служебна бележка по делото /лист 83 от делото/.

Не се спори, че ответницата също е безработна и няма трудови доходи, нито имущество, от което да се издържа.

Няма спор, също, че ответницата живее заедно със съжителстващият на семейни начала с нея В.М.И. и синът им Н.В.И. под наем на посочения адрес в гр. П., като заплащат ежемесечно по 200.00 лева.

Няма спор, че ответницата има проблеми със зрението заради катаракта на очите и й се налага постоянно да бъде лекувана и да постъпва на болнично лечение. Няма спор също, че синът на ответницата Н.В.И. има белодробни здравословни проблеми, поради което ответницата трябва да се грижи за него и не може да си намери постоянна работа.

Спорен по делото е въпросът може ли ищцата да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си ищцата след като учи редовно и не е навършила 25-годишна възраст и съставляват ли претендираните от нея издръжки особено затруднение за майка и – ответницата В. В. П..

За да се произнесе, по спорните въпроси, съдът съобрази следното:

Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 144 от СК, се обуславя от кумулативното наличие на предвидените в разпоредбите на чл. 144 от СК предпоставки. За да бъде уважена предявената искова претенция с правно основание чл. 144 от СК следва да бъдат налице трите предпоставки, предвидени в цитираната разпоредба, а именно: навършилият пълнолетие ищец да учи редовно обучение във висше учебно заведение и същият да не е навършил 25 годишна възраст, ищецът да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и издръжката да не съставлява особено затруднение за родителя.

По настоящото дело безспорно се установява, че към момента ищцата е навършила 20 години и е била записана през 2021 г./2022 г. като редовна студентка в 1-ви курс по специалност Фармация.

Предвид изложеното, съдът приема за установено, че е налице първата предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл. 144 от СК навършилият пълнолетие ищец да учи редовно обучение в висше учебно заведение и същият да не е навършил 25 годишна възраст към момента на предявяване на исковата претенция.

От приложените по делото писмени доказателства, а именно: удостоверение от Агенция по вписванията /лист 93 от делото/, удостоверение от фирма „Фармация Р“ ЕООД /лист 94 от делото/, справка за трудови договори от ТД на НАП /лист 95 от делото/ и справки от НАП /лист от 105 до 108 от делото/ се установява, че ищцата не разполага със 3 средства за издръжка. В тази връзка е налице и другата предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 144 от СК.

За основателността на предявената претенция обаче е необходимо да бъде налице и предвидената в кумулативна зависимост предпоставка, съгласно която издръжката следва да не съставлява особени затруднения за родителя от който се претендира. Характерно за издръжката, претендирана на основание посочената правна норма е, че същата освен на общите правила, се подчинява и на определени ограничителни изисквания. Ограничението е свързано с обстоятелството, че се касае за пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си. Неговият родител може да бъде заставен да му дава такава, само ако се изясни, че това не би го затруднило особено. "Особено затруднение" по смисъла на СК означава ограничаване на възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия родител. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.

От представените по делото доказателства, а имено: удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответницата и детето Н.В.И. /от лист 44 до лист 48 от делото/, Уверение /лист 48 от делото/, амбулаторни листове, епикриза и медицински изследвания /от лист 49 до лист 70 от делото/, договор за наем на имот /лист 71 от делото/, удостоверение за деклариране на данни /лист 72 от делото/, справка от НАП /лист 73 от делото/, удостоверение за раждане /лист 76 от делото/, служебна бележка от Агенция по заетостта /лист 77 от делото/ и писмо от ТД на НАП /лист 102 от делото/ се установява, че ответницата има алиментни задължения и към друго лице, а именно непълнолетен син в 8 клас, с белодробни проблеми, за когото също следва да се грижи и издържа. Установява се също, че ответницата е безработна, както и че самата тя има редица здравословни проблеми, също така, че същата няма собствено жилище и живее със съжителя си под наем. Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответницата не може да заплаща без затруднения издръжка на пълнолетната си дъщеря в размер на 220.00 лева месечно считано от завеждане на исковата молба в съда – 10.11.2021 г.

Предвид това съдът счита, че иска по чл. 144 от СК за заплащане на издръжка на пълнолетно лице следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение на иска с правно основание чл. 149, във връзка с чл. 144 от СК за заплащане на издръжка за минало време, съдът намира, че същият също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. От представената по делото служебна бележка е видно, че ищцата през 2020 г./2021 г. е била записана в редовна форма на обучение в 12 клас в ГПЧЕ „Йордан Радичков“ – Видин /лист 7 от делото/. От представеното удостоверение за раждане на ищцата е видно, че същата е била навършила пълнолетие когато е записана в 12 клас, но не е навършила 20 годишна възраст. Безспорно е, че за претендирания период от време ищцата не е реализирала доходи и не е притежавала имущество, от използването на което да се издържа. Безспорно по делото също е, че за процесния период от време издръжката на ищцата е била поета изцяло от нейния баща.

4

За да бъде уважен искът по чл. 149, във връзка с чл. 144 от СК, а именно, че родителят дължи издръжка на пълнолетното си дете, ако учи редовно в средно или висше учебно заведение, за предвидения срок на обучение до навършване на двадесет годишна възраст, по делото следва да се докаже, че родителят може да я дава без особени затруднения.

С оглед изложените по-горе мотиви относно иска по чл. 144 от СК, съдът приема, че за този период от време ответницата не е имала възможност да заплаща на пълнолетната си учаща дъщеря без особени затруднения месечна издръжка в размер на посочения по – горе – 220.00 лева, поради което искът по чл. 149, във вр. с чл. 144 от СК също се явява неоснователен и недоказан.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се дължат от ищцата на процесуалния представител на ответницата – адв. Анжела Милева в размер на 500.00 лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Така определеното възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 144 от СК от М. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ***, ет. 3, ап. 7 против В. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, за заплащане на месечна издръжка на ищцата в размер на 220.00 лева, считано от завеждането на исковата молба в съда – 10.11.2021 г. до отпадане или изменение на основанието за плащането й, заедно със законната лихва при просрочие, като неоснователен и недоказан.

Разпечатката съдържа 45 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05b0bfa4-1e8d-4903-accb-ac4816765520