Решение № 2937 от 30.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2937 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100514048 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.10.2025г., постановено по гр.д. № 27344/2025г. по описа на СРС, 156-ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. И. Г. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4053,85 лева, представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж к.

******** ********, аб. № 212838 за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., както и сумата от 588,07 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на топлинната енергия за периода от 15.08.2023 г. до 19.03.2025 г., както и сумата от 56,27 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., както и сумата от 12,76 лева – мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 19.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.04.2025 г. по ч. гр. д. № 17361/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят сочи, че съгласно цитираната от него практика на ВКС, разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлявала законова презумпция, по силата на която законните наследници носели отговорност по чл. 60 ЗН от момента на откриване на наследството до доказване на приемането на наследството по опис и на отказ от наследство.

С оглед на това при наведени от ответника твърдения, същият носел тежестта за доказване, че не е приел наследството. В случая наследственото правоприемство се установявало от представените удостоверения за наследници. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Г. И. Г. е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Сочи, че ищецът не бил представил категорично и безспорно доказателство за приемане на наследството и влизане в облигационни правоотношения между страните, а това обстоятелство било в тежест на ищеца. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Третото лице – помагач „Нелбо“ АД не е взело становище по предмета на спора.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно неговата правилност съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното.

За уважаването на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

Наред с това, с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, е изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

В конкретния случай от приетия в първоинстанционното производство нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55г от ЗПИНМ № 20, том XXXIV, дело № 6620/1974г. се установява, че на 23.02.1974г. И. Г. Х. е признат за собственик на апартамент 2

36, находящ се в гр. София, ж.к. ******** ********. От приетото удостоверение за идентичност от 20.09.2012г., издадено от ГИС-София се установява, че стар адрес гр. София, ж.к. ******** ********“, бил. „******** е идентичен с настоящ адрес: гр. София, ж.к.

******** ******** II“, бл. 41. От приетото удостоверение за наследници на И. Г. Х. се установява, че същият е починал на 12.02.1996г. и негов единствен наследник по закон е ответникът Г. И. Г. – син. При това положение и при липса на твърдения и доказателства за промяна в правото на собственост върху процесния имот, потребител на доставяната в имота топлинна енергия през процесния период се явява именно ответникът на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Основателно е релевираното с въззивната жалба оплакване за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че ищецът-въззивник не бил провел доказване на факта на приемане от ответника Г. И. Г. на наследството, оставено от неговия баща. Макар да не съществува презумпция за приемане на наследството, процесуалните изявления на призования към наследяване ответник са от съществено значение за определяне предмета на доказване по делото, доколкото ако същият не оспорва това обстоятелство с твърдения за вакантно наследство, ищецът не носи процесуалното задължение да доказва факта на приемането му. Предметът на спора в първоинстанционното производство се определя не само от изводимите от закона материалноправни предпоставки за уважаване на исковата претенция, но и от процесуалните изявления и процесуалното поведение на страните, които могат да оспорят или да признаят определени подлежащи на доказване факти. Съобразно чл.

153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Затова служебно задължение на съда е да отдели спорните от безспорните факти като обяви на страните кои от тях са безспорни и не се нуждаят от доказване, а по останалите да укаже разпределението на доказателствената тежест и липсата на посочени доказателства. Ако дадено твърдение или оспорване е неясно, то следва да бъде прецизирано по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК.

В конкретната хипотеза с отговора на исковата молба ответникът е изложил цитати от решения на различни съдебни състави на СРС като е заявил, че съобразно практиката на СРС, 156-ти състав, искът следвало да се отхвърли ако не бъдат представени доказателства за приемане на наследството, каквито ищецът не бил представил; че съобразно практиката на СРС, 70-ти състав при наличие на вещен ползвател на имота, собственикът му не бил страна по облигационното правоотношение; че съобразно практиката на СРС, 175-ти състав при подадена молба-декларация от трето лице и откриване на партида на негово име, третото лице било страна по облигационното правоотношение, а не собственикът на имота, и пр. Бланкетното и произволно цитиране от ответника на казуална съдебна практика, формирана при различна фактическа обстановка, не представлява оспорване на правнорелевантен факт, нито твърдение, че откритото през 1996г. наследство на И. Г. Х. е все още незаето близо 30 години по-късно от неговия единствен пряк низходящ, регистриран на адреса на наследствения имот от 1999г. Такива изявления липсват и в проведеното на 29.09.2025г. открито съдебно заседание в първоинстанционното производство, както и в текста на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. В молбата си от 26.09.2025г. ответникът е оспорил наличието на облигационно правоотношение между страните, а не е изложил твърдения за вакантно наследство, поради което преповтореният довод, че ищецът не бил ангажирал доказателства за приемането му, е без правно значение.

Следователно, като е отхвърлил предявените искове поради недоказване на факт, който ответникът в първоинстанционното производство не е оспорвал, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

На следващо място от приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че през процесния по делото период в имота е имало 3 броя отоплителни тела с монтирани уреди за индивидуално разпределение /ИРРО/ и един водомер за топла вода. Поради неосигурен достъп за отчет, за което са представени неоспорени протоколи за неосигурен достъп от третото лице – помагач, за периода 2022/2024г. топлинната енергия за отопление на имота е разпределена по реда на т. 6.5. от приложение № 1 към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. въз основа на инсталираната мощност и максималния специфичен разход за отопление на сградата, а топлинната енергия за БГВ е разпределена по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата въз 3 основа на един брой обитател. Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена по реда на т. 6.1.1. от методиката за дялово разпределение, приложение № 1 към Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г., в която насока също липсват възражения в първоинстанционното и въззивното производство. При това положение и при съобразяване нормата на чл. 195, ал. 1 АПК, се налага изводът, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно.

Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие, а извършеното разпределение на топлинната енергия не се отклонява от методиката, установена в ЗЕ, НТ и общите условия на топлопреносното предприятие. Установено е, че топломерът в абонатната станция е преминал периодична метрологична проверка и съответства на одобрения тип.