Решение № 919 от 11.10.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 919 гр. Сливен, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230102145 по описа за 2022 година

В исковата молба на З. С. И. се излага, че нейни родители са майка й М. М. М. и С.

И. А., които в определен период от времето назад са живяли в условията на фактическо съпружеско съжителство, но се разделили преди повече от десет години. След тази раздяла момичето останало при майка си в гр.Сливен, а вече от седем години живеело с нея във Великобритания. Твърди се, че през цялото това време бащата не се грижи за детето и не дава издръжка за него.

Твърди се също, че когато З. била на три години лекари открили, че страда от тежко заболяване, което наложило М. М. да положи изключителни усилия за лечението му, а то било провеждано както в България, така и в чужбина. Така след многогодишна борба с болестта състоянието на детето се подобрило. Поради липсата на парични средства майката се принудила да потърси работа в чужбина и така през 2015-та година си намерила такава във Великобритания, като решила да отиде там също и за да осигури по-добри възможности за лечение на дъщеря си. Бащата на детето обаче- ответника по настоящото дело, не бил съгласен да се направи паспорт на дъщеря им за задгранични пътувания, което пък принудило майката да поиска от съда решение, заместващо неговата воля за това. Съдът постановил такова, в резултат на което М. и дъщеря й З. заминали във Великобритания и живеят там от 2015-та година.

Там се провеждало постоянното лечение на детето, но се налагало периодично- един или два пъти в годината, те да посещават и клиника в България. През 2021-ва година обаче изтекъл срока на международния му паспорт, поради което майката потърсила посолството на РБългария в Лондон за издаване на друг такъв, но получила отказ, защото детето не е пълнолетно и при това положение за издаването е необходимо съгласието и на бащата. Ето защо З. предявява, със съгласието на майка си М. М., иск съда с решение да замести съгласието на С. И. А. за издаване на международен паспорт, а също и за свободното му преминаване през границите на РБългария, с цел посещения на Великобритания и всички държави-членки на Европейския съюз, вкл. и Гърция, за излизане и влизане в същите.

Претендират се сторените разноски по делото.

Ответникът бе представляван от назначен му от съда, в условията на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител-адвокат. Той именно депозира писмен отговор, в който изразява позиция за допустимост, но и неоснователност на иска. В хода на устните състезания, след като бяха събрани доказателствата по делото, този представител на С. А.

1 измени позицията си, като изрази становище за уважаване на иска. Той пък бе поддържан за ищцовата страна също от процесуален представител- адвокат, но по пълномощие.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установени следните факти:

Много от съществените за настоящото производство обстоятелства се установяват от представеното с исковата молба решение № 173/ 07.03.2016г., постановено от Сливенски районен съд по гр.д.№ 2659/ 2015г. Така напр., че С. И. А. с ЕГН ********** и М. М. М. с ЕГН ********** са родители на роденото през 2006-та година и малолетно към онзи момент дете З. С. И. с ЕГН **********. Още, че с него упражняването на родителските права върху момичето е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения.

Така също, уважен е иск и е заместена липсващата воля/съгласие на бащата за издаване на паспорт на детето за задгранични пътувания, както и е разрешено то да напуска пределите на РБългария, придружено само от неговата майка, с цел пътуване в чужбина- за да посещава държави-членки на Европейския съюз, вкл.Гърция, за излизане и влизане в същите. Съдът изрично е посочил в диспозитивната част, че това разрешение се дава само за случаи, в които пътуването се налага във връзка с лечението на детето, вкл. и за болничен престой, от заболяването „нефрологичен синдром“. Решението е влязло в сила на 23.03.2016г.

Съдията-докладчик по настоящото дело не може, поради липсата на специални познания- в областта на медицината, да разчете/разбере съдържанието на документа „Биопсичен отговор № of 146“ от 30.10.2020г.

От епикризата, издадена от Клиника по детска нефрология и диализа при Специализирана болница за активно лечение по детски болести „проф. Иван Митев“ЕАДСофия се установява, че З. е била там за времето от 11.10.2020г. до 22.10.2020г., когато е изписана. Установява се и че тя е с диагноза „нефрозен синдром“, чието първо проявление е когато е била на две годинки. Също, че заболяването се проследява и лекува във времето.

Събрани бяха и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Б. И.

С.- баба на детето по майчина линия и Е.М.Я.- вуйчо на детето /брат на неговата майка/. От показанията им съда приема, че през 2014-та година М. М. започнала работа в Гърция, през което време З. е била оставена на грижите на баба си. След като няколко месеца по-късно си намерила работа в Англия, тя се преместила там; взела момичето при себе си и от тогава двете са трайно установени, живеят в тази държава. Там детето и учи. От отговори и на двамата свидетели съда приема, че през цялото това време бащата- ответника, е в Германия и не се интересува от дъщеря си. Тези показания съда кредитира независимо, че са дадени от съвсем близки родственици- лица, които поради това попадат в обхвата на разпоредбата на чл.172 от ГПК. Показанията им обаче не са опровергани от другия доказателствен материал.

Това не се отнася до изявленията им, че се налага няколко пъти в годината майката и детето да се завръщат в България, за да ходи то на прегледи в болница. Съдът не дава вяра на тези факти на първо място, защото у съдията-докладчик възникват не малко и основателни съмнения в тази част на свидетелските показания, тъй като никой от двамата не бе конкретен в отговорите си за това колко пъти се завръщат детето и майка му с цел престой в болница в България; колко продължителен е престоя; дори не успяха да назоват коя е болницата, в която се лекува то. Според съда, изключително близък родственик на болно лице не може да няма поглед върху неговия живот и със сигурност би имал, при това точни и пълни, знания за тези факти- за които бе допуснат до разпит. На второ- тъй като много по-подходящо е те да бъдат доказани с други доказателствени средства- напр. становище на специалист-медик, че заболяването на детето налага определено лечение/терапия, което при това изисква и посещения и/или престой и в болнични заведения в България /при положение, че в продължение на почти десет години то се лекува или е на терапия в Англия/.

Социален доклад по делото не е изготвен въпреки, че бе възложен от съда-поради факта, че производството касае интересите на дете. Социалните работници са били в 2 невъзможност да сторят това, тъй като никоя от страните по делото, а и детето, не се намира на територията на РБългария.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с пр.осн.чл.127а ал.2 от СК, съгласно който въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите за това лични документи, се решават по общото съгласие на родителите. Когато такова не може да се постигне, възникналия спор се решава от съда. В случая се установи, че М. М. и С. А. са родители на детето З., родено от съвместното им съжителство, което всъщност отдавна е преустановено.

Също, че с решение на съда /български съд/ упражняването на родителските права върху момичето е предоставено на майката, както и че поне от момента, когато е сторено това- с влязло в сила съдебно решение, момичето живее при майка си, която полага грижите по отглеждането и възпитанието му. Другият родител пък „отсъства“ от живота на детето- не контактува с него, не го посещава. Нещо повече- разпитаните по делото свидетели бяха категорични, че отдавна майката и детето, от една страна, и бащата- от друга, живеят в различни населени места; всъщност в различни държави. Логично е при това положение фактически да е невъзможно получаване на съгласието на бащата за предприемане на действия касателно детето, за които се иска такова и от двамата родители. Така на практика единствена остава възможността да се потърси съдействието на съда, което е и сторено. То ще бъде получено за искането да бъде дадено разрешение за издаване на паспорт за задгранични пътувания на З.. Това се налага, защото липсата му би отнела възможността на детето да се придвижва свободно- не само в родината си, но и извън нея, което би представлявало ненужно и необосновано ограничение на негови основни свободи- принцип, залегнал както в европейското, така и в българското законодателства. Впрочем, съда вече е оказвал подобно съдействие- с цитираното по-горе в това изложение решение- № 173/ 07.03.2016г., постановено от Сливенски районен съд по гр.д.№ 2659/ 2015г. То е влязло в сила, видно от отбелязването на последната му страница, през м.март 2016-та година.

Логично е срока, в който издадения въз основа на този съдебен акт паспорт е валиден- 5 години, да е изтекъл към момента на депозиране на исковата молба, по която е образувано настоящото дело, а на по-силно основание- към момента на приключване на устните състезания по делото. Ето защо преценен през призмата и на този факт е налице правен интерес от предявяването на иска.

По искането да бъде разрешено непълнолетното дете З. свободно да преминава през границите на РБългария, с цел посещения на Великобритания и всички държави-членки на Европейския съюз, вкл. и Гърция, за излизане и влизане в същите, със съгласието само на неговата майка /М. М./. То ще бъде уважено изцяло, макар закона, а и трайната съдебна практика, да налагат частично уважаване- тъй като те имат предвид, имат за цел, преодоляване на разногласие между родителите на дете, респ. липсата на съгласие от един от тях, но не въобще- за всички случаи и завинаги, а по отделни въпроси, отделни случаи, налагащи излизане на детето в чужбина. Такова разрешение би трябвало да бъде дадено само за конкретно пътуване на детето извън страната. Така е, защото съда преценява дали да издаде разрешение или не, вземайки предвид обстоятелствата от значение за всеки отделен случай. Действително, правото на детето на свободно придвижване е гарантирано от Конституцията на РБългария и Конвенцията за правата на детето, но същото следва да се преценява с оглед конкретното пътуване, като се вземат предвид целта на пътуването, физическото и психическото състояние на детето и изобщо всички обстоятелства от значение за съхраняване на интересите на детето. Въпреки това, отчитайки пълната дезитересираност и физическо отсъствие на бащата-ответник, съда ще уважи иска така, както е предявен.

Впрочем, фактите по делото подсказват, че всъщност точното съдържание на съдебното решение не е от съществено значение за З. или по-скоро, по-точно за нейната майка /съда има предвид свое решение № 173/ 07.03.2016г. по гр.д.№ 2659/ 2015г. и доказания в настоящото производство факт, че от 2015-та година детето и неговата майка трайно, за постоянно, са се установили и живеят в чужбина-Великобритания и са сторили това въпреки изричния диспозитив на съдебния акт/.

3

Този изход на делото налага да се уважи и претенцията на ищцата за разноски- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Те са 430 лева, от тях: 30лв.- заплатена държавна такса за образуване на делото и 400лв.- сумата, която ищцовата страна внесе, за да бъде заплатена като възнаграждение на особения процесуален представител, който съда назначи на ответника в усл. на чл.47 от ГПК.

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

РЕШИ:

На осн.чл.127 а от СК РАЗРЕШАВА да бъде издаден паспорт за задгранични пътувания на детето З. С. И. с ЕГН: ********** само със съгласието на неговата майка М.

М. М. с ЕГН: **********, двете със съдебен адресат адв. Евг.М. от СлАК.