Решение № 12033 от 20.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12033 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110167788 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане два осъдителни иска по чл. 74 ЗЧСИ вр. чл.

441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД&

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от С. В. С. и малолетната Ц. А. Т., чрез нейната майка и законен представител С. С., срещу ЧСИ М.

К. Ц., рег. №на КЧСИ за осъждане на ответницата да заплати на всяка от ищците сумата от по 100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 22.11.2024 г. в 18:00 ч. в резултат от извършено от страна на ответника, в качеството й на като съдебен изпълнител, психическо и емоционално насилие над ищците при осъществяване на принудителното изпълнение на задължение за предаване на дете. Твърди се от ищците, че на 22.11.2024 г., в 18:00 ч., ЧСИ М. Ц. е отишла в апартамента, където живеят ищците, находящ се на следния адрес: гр.

София, ж.к. „, като след отваряне на входната врата на апартамента, без да поиска разрешение на ищцата С. С., е нахлула в жилището и е казала на ищцата следните думи „трябва да ми предадете детето Ц. Т.”. Излага правни доводи, че поведението на ответницата е незаконосъобразно, защото дори в изпълнение на служебните задължения, съдебният изпълнител не може да изисква предаване на живо човешко същество на нея, а ищцата С. С. е длъжна да предаде детето единствено на взискателя по изпълнителния лист за режим на лични отношения, издаден въз основа на Определение от 24.03.2023 г. по гр.д. 1447/2024 г. по описа на РС-Ботевград. Излага, че с нахлуването на ответницата в семейното жилище на ищците, е нарушено правото на сигурност на дома им, вследствие на което двете ищци са претърпели психически и емоционални вреди, като от 22.11.2024 г. в тях е формирано чувство на несигурност и тревога. Посочва се, че детето Ц. Т. е започнало да се буди нощем и да плаче, създадена е уплаха, че отново съдебният изпълнител ще дойде в дома й ще я отведе в неизвестна посока. Молят съда да уважи предявените искове.

1

Ответникът ЧСИ М. К. Ц., в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага, че процесното изпълнително дело № г. по описа на ЧСИ М. Ц. е образувано по изпълнителен лист от 08.01.2024 г., издаден по изп. дело . по описа на РС-Ботевград за привеждане в изпълнение на режим на лични отношения на бащата А Б Т с малолетното дете Ц. А.

Т.. Посочва, че малолетното дете живее при майка си С. С., като бащата и взискател по изпълнителното дело А има определен от съда режим на лични отношения с детето, като е образувал процесното изпълнително дело на 04.11.2024 г. за принудително осъществяване на режима на лични отношения. Посочва, че на твърдяната в исковата молба дата – 22.11.2024 г., ЧСИ М. Ц. е пристъпила към принудително изпълнение на определения режим на лични отношения, като е поканила ищцата С. С. да изпълни съдебния акт относно привременните мерки и да предаде детето, но вместо това ищцата С. С. се е скрила в апартамента си и е отказала да разговаря със съдебния изпълнител. Ответницата била посрещната на входната врата на апартамента от лице, представило се като Н, председател на „Асоциация на бащите“, който е разговарял със съдебния изпълнител от името на ищцата С. С.. Оспорва твърденията в исковата молба, че е отправяла заплахи или че е нахлувала в апартамента на ищците. Сочи, че на посочената дата не е била допусната до вътрешността на апартамента, като не е имала никакъв контакт с детето, поради което върху последното не би могло да има каквото и да е негативно въздействие. Поддържа, че действията на ищцата С. С. са незаконосъобразни, тъй като е отказала да изпълни съдебното решение за предаване на дете. Посочва, че заради неизпълнението на съдебното решение на ищцата С. С. е наложена глоба на основание чл. 527, ал. 3 ГПК. Твърди, че при следващите 5 посещения на съдебния изпълнител, ищцата С. С. отново е отказала да изпълни съдебното решение, за което са й наложени отново глоби. Оспорва предявените искове като изцяло неоснователни и недоказани. Посочва, че действията на съдебния изпълнител са процесуално законосъобразни и поради това не са основание за носене на гражданска отговорност от страна на съдебния изпълнител. Излага освен това, че твърдения за отмяна на изпълнителния лист, въз основа на която е образувано изпълнителното дело, се правят за първи път от ищцата в настоящото производство.

Намира, че образуването на производството по настоящото дело е злоупотреба с право от страна на ищцата С. С., като единствената цел е настоящото дело да бъде използвано за искане на отвод на съдебния изпълнител в бъдеще, както и част от системните опити на ищцата да саботира изпълнението на съдебното решение за изпълнение на определения режим на лични отношения и да отчужди детето от неговия баща. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че: 1) въз основа на изпълнителен лист от 08.01.2024 г. е образувано изпълнително дело № г. при ответницата в качеството й на частен съдебен изпълнител;

2) във връзка с образуваното изпълнително дело на 22.11.2024 г. пристъпила към изпълнение на определения от съда режим на лични отношения по реда на чл. 528 ГПК, като достигнала до адреса на ищците, като е спорно обстоятелството дали същата е влязла в дома им, или не.

Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 15.05.2025 г. без възражения от страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказани.

2

От събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 08.01.2024 г. в полза на А е бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила протоколно определение № 149 от 24.03.2023 г. по гр. дело № г. по описа на Районен съд - Ботевград, IV ГО, за определяне на следния режим на лични отношения между бащата А и детето Ц. А. Т., а именно: бащата има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден с преспиване; за Коледните празници – от 10.00 часа на 25 декември до 18.00 на 26 декември с преспиване на всяка черна година, за Великденските празници – от първия ден от 10 часа до 18.00 часа на втория ден, с преспиване на всяка нечетна година, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Въз основа на издадения изпълнителен лист А подал на 10.01.2024 г. молба до държавен съдебен изпълнител (ДСИ) Районен съд - Ботевград за образуване на изпълнително производство, в която е изложил твърдения, че майката не изпълнява определения режим на лични отношения между бащата и детето. Въз основа на подадената молба е било образувано изпълнително дело под №г. срещу длъжника ищец в настоящото производство С. С.. След постъпила молба от А, делото е препратено като местно компетентно на ЧСИ М. Ц., с рег. поради промяна на местожителството на длъжника С. С.. С разпореждане от 04.11.2024 г., ЧСИ М. Ц., с рег. № е образувано изп.д. №

С покана за доброволно изпълнение с изх. № 24679 от 06.11.2024 г. С. С. е била уведомена, че следва да изпълнява доброволно задълженията си по издадения изпълнителен лист, като същата е поканена да предостави контакт на бащата взискател Ас детето Ц. Т. на 22.11.2024 г. /ден петък/ и да съобщи на съдебния изпълнител в тридневен срок от получаване на поканата дали е готова да предаде детето в определеното време и място, какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват, както и в кое място и време е готова да предаде детето.

Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на М – (майка) на 07.11.2024 г.

Със становище с вх. № 14005 от 08.11.2024 г. С. С. е уведомила съдебния изпълнител, че е готова да предаде доброволно детето на взискателя на 22.11.2024 г. в 18.00 часа.

С протокол от 22.11.2024 г. са описани всички извършени действия по предаването на детето, което така и не е предадено на бащата поради удостоверен в протокола категоричен отказ на майката, включително и да разговаря с представител на ЧСИ М. Ц. и бащата. Поради това невъзможността да бъде проведен изпълнителният способ, с постановление за налагане на глоба от 15.01.2025 г. е наложена глоба на С. С. в размер на 400 лева. Последвали са нови 4 посещения на адреса на С., описани както следва: 1) с протокол от 24.01.2025 г. са описани нови извършвани действия по предаване на детето, но отново е последвал отказ от майката, за което е наложена глоба с постановление за налагане на глоба от 27.01.2025 г.; 2) с протокол от 07.02.2025 г. са описани нови извършвани действия по предаване на детето, но отново е последвал отказ от майката, за което е наложена глоба с постановление за налагане на глоба от 11.02.2025 г.; 3) с протокол от 21.02.2025 г. са описани нови извършвани действия по предаване на детето, с последвал отказ от майката, за което е наложена глоба с постановление за налагане на глоба от 24.02.2025 г.; 4) с протокол от 07.03.2025 г. са описани нови извършвани действия по предаване на детето, с последвал отказ от майката, за което е наложена глоба с постановление за налагане на глоба от 12.03.2025 г.

По делото са представени и три протокола от ДСИ Районен съд - Ботевград за принудително изпълнение на задължението за предаване на дете за неуспешно проведена процедура по предаване на детето Ц. на 16.02.2024 г., 08.03.2024 г. и 3

22.03.2024 г.

Други относими доказателства в производството не са приети.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявените два осъдителни иска по чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД в тежест на ищците е да докажат в условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпят изгодни за себе си последици, a именно: противоправно поведение на ответницата, действаща в качеството й на частен съдебен изпълнител, изразяващо се в противозаконно влизане в дома на ищцата С. С. и опит да вземе детето Ц. Т.; незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител при осъществяване на изпълнителния способ по чл. 528 ГПК; причиняване на твърдените неимуществени вреди; причинна връзка между поведението на ответника и причинените вредите.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на задължението си за поправяне на причинените вреди, респ. липса на виновно поведение.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Тоест, за да се ангажира отговорността на ответника по реда на ЗЧСИ, същият следва да е длъжностно лице, изпълняващо дейност по принудително изпълнение при или по повод на осъществяваната от него дейност, като е необходимо, за да се дължи обезщетение, да има вреди в пряка и непосредствена последица от увреждането.

Следователно по своята правна същност професионалната отговорност на частния съдебен изпълнител за обезщетяване на вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна - чл. 441 ГПК. Тя може да бъде ангажирана доколкото са налице предпоставките, установени в нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. освен установяване на процесуалната незаконосъобразност на действията (или бездействията) на съдебния изпълнител/помощник-частния съдебен изпълнител, трябва да бъде установено, че в причинна връзка от тях са настъпили претендираните от ищците вреди. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Ето защо, за да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищците, последните следва да докажат факти, които се субсумират под хипотезата на деликта противоправно поведение (неправомерни действия и/или бездействия на ЧСИ), неимуществена вреда в размер на по 100 лв., наличие на пряка причинно - следствена връзка между противоправното поведение и настъпилата вреда, причинена при дейността на ЧСИ.