Решение № 86 от 08.07.2020, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 42/2020
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 08.07.2020
- В сила
- 08.07.2020
- Състав
- АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ, АЙГЮЛ АПТУЛА ШЕФКИ, МАРИЯ КИРИЛОВА БОЖКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 174, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 190, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
08.07.2020
Град
Кърджали
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
Съд
Състав
На
24.06
Година
2020
В открито заседание и следния състав:
Председател
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
Членове
Айгюл
Шефки
Мария
Божкова
Секретар
Мелиха Халил
Прокурор
Делчева като разгледа докладваното от
Ангел
Момчилов
КАН дело номер
42 по описа за
2020 година.
Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Депозирана е касационна жалба от Ю.И.Ю. от ***, действащ чрез пълномощника си адв.С.М., против
Решение № 43/04.02.2020 г., постановено по АНД № 1122/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 18-1300-001149/19.11.2018 г., издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, по т. 1, относно наложените на Ю.И.Ю. административни наказания: „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за това, че на 15.10.2018 г. в ***, на път *** клас № ***, е управлявал товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД ***, след концентрация на алкохол в кръвта 0.98 промила на хиляда.
Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на изводите и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Излага съображения, че с Присъда №***/*** г., постановена по НОХД № ***/*** г. по описа на Районен съд – Кърджали, Ю.И.Ю. е бил признат за виновен и осъден за това, че на 15.10.2018 г. в ***, на път *** клас № ***, е управлявал товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД ***, след употреба на наркотични вещества, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, както и наказание „глоба“ в размер на 500 лв. Сочи, че на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия е било наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година.
Предвид горното, счита, че в случая е налице двойна репресия на едно и също лице за деяние, с което е осъществено едновременно административно нарушение и престъпление. Релевира доводи, че съотношението между административнонаказателната и наказателната отговорност било нормативно уредено в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, респ. при наличието на деяние, с което се осъществява едновременно наказателна и административнонаказателна норма с един и същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъщала по-леката административна отговорност. Като не бил обсъдил тези обстоятелства, районният съд бил формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК, допускайки съществено процесуално нарушение.
Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 43/04.02.2020 г., постановено по АНД № 1122/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 18-1300-001149/19.11.2018 г., издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, по т. 1, относно наложените на Ю.И.Ю. административни наказания: „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 18-1300-001149/19.11.2018 г., издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали.
В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
От адв.С.М. е постъпила молба с вх. №***/*** г., в която изцяло поддържа жалбата си, излагайки доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, аналогични с тези, въведени в касационната жалба.
Ответникът по касация – Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.
Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение, Районен съд – Кърджали е изменил Наказателно постановление № 18-1300-001149/19.11.2018 г., издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което по т. 1 за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Ю.И.Ю. *** са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца; по т. 2 за извършено нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв., като е отменил НП по т. 2 и е потвърдил НП по т. 1.
Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Налице било съответствие между обстоятелствата на описаното в акта и наказателното постановление нарушение с посочената като нарушена разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а също и санкционната такава.
Предмет на касационната проверка е постановеното от
Районен съд – Кърджали решение, в частта му, с която е потвърдено НП по т. 1, с което за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Ю.И.Ю. от *** са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Ю.И.Ю. ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение, в обжалваната му част.
Въведените в жалбата твърдения, че по отношение на жалбоподателя е налице двойна репресия на едно и също лице за деяние, с което е осъществено едновременно административно нарушение и престъпление, са неоснователни. В този смисъл нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на ППС, да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно представените в производството пред районния съд заверени копия от Присъда №***/*** г., постановена по НОХД № ***/*** г. по описа на Районен съд – Кърджали и Решение № ***/*** г. по ВНОХД № ***/*** г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, Ю.И.Ю. е бил признат за виновен и осъден за това, че на 15.10.2018 г. в ***, на път *** клас № ***, е управлявал товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД ***, след употреба на наркотични вещества, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години, както и наказание „глоба“ в размер на 500 лв. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия е било наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година.
Безспорно е, че процесните административни наказания: „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, са наложени на Ю.И.Ю. за осъществено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, извършено на същата дата и място, при управление на цитирания в присъдата товарен автомобил, но в случая административната отговорност на касатора е била ангажирана за управление на ППС след употреба на алкохол, а именно 0.98 промила на хиляда. С други думи, наказанията на Ю.И., постановени с горепосочената влязла в сила присъда, са били наложени по реда на НК за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, а административните наказания, наложени на Ю. с процесното НП, са за нарушение на нормативно въведеното задължение, в качеството му на водач на ППС, да не управлява превозното средство след употреба на алкохол. В случая е очевидно, че на посочената дата и място, касаторът е управлявал товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, след като е бил употребил алкохол и наркотични вещества, с което е осъществил и двете хипотези на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Законодателят е разграничил видовете отговорност на водачите на МПС/ППС, управляващи след употреба на алкохол, в зависимост от концентрацията на алкохол в кръвта. В нормата на чл. 174, ал. 1 са предвидени административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ и „глоба“, като в зависимост от концентрацията на алкохола е определен и техния размер: в т. 1) над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; т. 2) над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. В случаите, когато концентрацията на алкохол в кръвта на водача е над 1,2 на хиляда, деянието съставлява престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което в посочената разпоредба е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.
Управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, при всички случая води до извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което на дееца се налага наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
С други думи, в конкретния случай Ю.И. е осъществи две отделни деяния, едното административно нарушение по своя характер, а другото престъпление, поради което не е налице нарушение на принципа ne bis in idem, забраняващ окончателно осъденото или оправдано лице, не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Такова нарушение на посочения принцип би било налице, ако в конкретния случай на Ю.Ю. е било наложено наказание по реда на чл. 343б, ал.1 от НК, за извършено на 15.10.2018 г. в ***, на път *** клас № ***, престъпление по посочената норма, изразяващо се в управление на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта, но не и за наложено наказание по чл. 343б, ал. 3 от НК.