Акт от 16.07.2020, Районен съд - Разград

П Р О Т О К О Л

2020 година гр. Разград

Разградският районен съд наказателен състав

На шестнадесети юли 2020 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ БОРИСОВ

Секретар:

Пенка Тоцева

Прокурор: СЕВЕРИНА МОНЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдията

ЧН дело № 434 по описа за 2020 година

На именното повикване в 11:45 часа, се явиха:

ЗА

Районна прокуратура гр. Разград прокурор Монева

НАСТАНЯЕМИЯТ

Т.М.К., редовно призован, явява се лично

В залата се явява определеният за служебен защитник на настаняемия адв. Алб. Т. ***.

АДВ. Т.:

Запознати сме с всички материали. Съгласна съм да бъда назначена за служебен защитник на настаняемия.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА за служебен защитник на Т.М.К., ЕГН ********** определения за такъв от АК Разград адв. Алб. Т.

Д.А.К.

- майка на настаняемия, се явява лично

СВИДЕТЕЛИТЕ се явяват

ВЕЩОТО лице се явява

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл. 427 и сл. НПК по постъпило в съда предложение от Районна прокуратура гр. Разград за прилагане на принудителни медицински мерки по смисъла на чл. 89, ал. 1, б. „б“ от НК по отношение на Т.М.К., ЕГН ********** за лечението му в обикновено психо-неврологично отделение В постановлението се сочи, че срещу К. е образувано ДП № 1873 ЗМ-174/2020 г. по описа на РУМВР Разград за извършено от него престъпление по смисъла на чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 НК. Прекратено е производството на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1 НПК, тъй като деянието е извършено от него в състояние на невменяемост, по смисъла на чл. 33 НК

СЪДЪТ докладва и материалите по ДП № 1873

ЗМ-174/2020 г. по описа на РУМВР Разград.

ПРОКУРОРЪТ:

Поддържам предложението. Няма да соча други доказателства.

АДВ. Т.: Запознати сме с предложението. По неговата основателност, ще взема становище след събиране на всички доказателства по делото. Няма да соча други доказателства.

СЪОБРАЗНО изявленията на страните, съдът пристъпи към изслушване на настаняемото лице.

НАСТАНЯЕМИЯТ:

Запознат съм за какво съм тук. Аз вече се лекувах, преди три седмици излязох от задължителното лечение, аз го изпълних. Дори имам документ. Д-р Б. ме убеди да вляза за лечение.

СЪДЪТ сне самоличността на вещото лице

М.Д.Б.

– 47 г,. български гражданин, с висше образование, омъжена, неосъждана, без родство

ВЕЩОТО лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО

ЛИЦЕ: По отношение на експертизата, която изготвих на освидетелстваното лице, първият преглед беше реализиран на 29.04.2020 г. и тогава констатирах, че лицето Т.К. е в маниен епизод, който е с психотични симптоми. След като се запознах с документацията, налична в отделението по психиатрия, установих че той страда от психично заболяване и е диспансеризиран от 2002 г., има проведени многократни лечения, както в отделението по психиатрия, така и в ДПБ Бяла. По време на прегледа регистрирах манийна симптоматика, която представлява едно разстройство на настроението, придружено с повишаване на активността и обогатена тази симптоматика с халюцинаторни преживявания, както и параноидни налудности за злонамереност и зложелателство, т. е регистрирах един психотичен епизод, което беше повод при изготвяне на експертизата, да предложи принудителното му настаняване, тъй като поведението му към онзи момент представляваше опасност. Затова предложих принудителното му лечение. Биполярно афективно разстройство, към 29.04.2020 г., маниен епизод, тъй като това разстройство може да протича с депресивни, или с манийни, или смесени фази, но към онзи момент беше маниен епизод, с психотични симптоми, което е качествено разстройство на съзнанието и се приравнява към продължителното разстройство на съзнанието, в смисъла на чл. 33 от НК. Във връзка с противоправното деяние, за което беше образувано това досъдебно производство, оценката ми към онзи момент беше, че в този епизод на боледуване той е невменяем, не би могъл да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи постъпките си и се нуждае от принудително лечение. По време на освидетелстването, все пак успях да установя с него връзка, терапевтична, и той изяви желание за доброволно лечение.

Поради което на 30 април беше приет в отделението по психиатрия, с това състояние биполярно разстройство, маниен епизод, с психотични симптоми. В рамките на отделението, се оказа че не може да спазва режима, прекалено възбудим, със заплахи към някои от персонала, което наложи да бъде транспортиран към ДПБ Бяла, където е провел лечение, за което ще представя епикриза. Провел е лечение в периода от 30.04. до 16.06, изписан е в стабилизирано състояние, при нисък суицидно агресивен риск. Всъщност, той е бил там на доброволно лечение и е оттеглил с декларация желанието си за доброволно лечение. Но колегите са преценили, че би могъл да продължи лечението си в амбулаторни условия, т. е състоянието му е стабилизирано. Продължава лечението си. След изписването от Бяла, аз в амбулаторни условия съм го преглеждала двукратно този месец и има изписана терапия, има съдействие за лечение. По далнини на майка му, провежда лечение в домашни условия, т. е в момента е в ремисия на заболяването и отпаднаха предпоставките за принудително лечение към днешна дата. Лечението с медикаменти продължава към момента. Той оказва съдействие, дойде да му изпиша протокол в амбулаторията.

Сам дойде допълнително, тъй като ние се познаваме, имаме изградена терапевтична връзка от години. Майка му също се обажда по телефона, т. е аз имам обективна анамнеза и от нея, че към момента е спокоен в дома си, приема си лекарствата, сътрудничи, засега. Представям към доказателствата по делото и епикриза от лечението на настаняемия в ДПБ Бяла.

ПРОКУРОРЪТ:

Нямам въпроси. Да се приеме заключението.

АДВ. Т.:

Нямам въпроси. Да се приеме заключението.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице .

НА същото за явяване и изслушване в с. з. да бъде заплатено възнаграждение в размер на 50 лв. от бюджета на съда. (ИЗД.

РКО)

СЪДЪТ

О

П Р Е Д Е Л И: