Определение № 399 от 23.06.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. Плевен, 23.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Частно наказателно дело № 20254400200371 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 НПК

Образувано е по повод жалба от И. К. К. срещу Постановление на ОП Плевен, потвърдено от Апелативна прокуратура Велико Търново, с което е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 282 НК. В жалбата няма конкретни оплаквания, свързани с незаконосъобразността на обжалвания прокурорски акт. Изложени са аргументи за това какво е изискването за законосъобразно протичане на изпълнителното производство съгласно ГПК и ЗЧСИ. Сочи противоречия в показанията на ЧСИ Ц. Н. относно това дали са платени и събрани дължимите такси. Изтъква, че не е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника, което счита за условие, което трябва да е изпълнено преди да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

Моли обжалваното постановление да бъде отменено и да се изиска изпълнителното дело на ЧСИ Ц. Н..

С обжалваното постановление на прокурора от ОП Плевен е постановен отказ да се образува досъдебно производство по преписка №1707/24 г., образувана по повод сигнал от жалбоподателя И. К. против действията на ЧСИ Ц. Н..

Прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка: Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.02.2023г. по гр.д. 684/2023г. на PC-Плевен, било образувано изпълнително дело № 20237560400361 по описа на ЧСИ при ОС-Плевен-Ц. Н. срещу С. К. Ю. за заплащане на главница в 1 размер на 102040,59лв, ведно със законната лихва върху нея от 06.02.2023г.

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят – „Юробанк България“ АД поискал да се наложи запор върху банкови сметки, МПС-то, дружествени дялови и трудови възнаграждения на длъжниците, както и налагане на възбрани и пристъпване към опис и публична продан на ипотекирани имоти, собственост на длъжниците.

В молбата на взискателя било упоменато, че за обезпечаване на вземанията по договор за потребителски кредит № 66488/2014г. е учредена договорна ипотека в полза на банката върху Апартамент № 1, находящ се в гр.

Плевен, ул. *** и Маза № 1 и Гараж № 3 представляващ самостоятелен обект, находящ се в същата сграда.

На 16.03.2023 г. чрез служител на ЧСИ били изпратени Покана за доброволно изпълнение до И. К. К. и С. К. Ю., в които били описани наложените обезпечителни мерки и насрочения за 24.04.2023 г. опис на ипотекираните имоти.

На основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508 и чл. 512 ГПК със съобщение от 16.03.2023 г. бил наложен запор върху всяко възнаграждение за труд, изплащано на длъжника С. Ю., като съобщението било изпратено до работодателя й – Районен съд – Левски.

На 04.04.2023 г. по изпълнителното дело постъпила молба с вх.№ 07419 от взискателя за спиране на изпълнителните действия, както и за вдигане на запорите по банковите сметки на длъжниците, като на 06.04.2023 г. били изпратени съобщения за вдигане на наложените запори и длъжниците били уведомени за спряното производство. Със съобщение от 25.04.2023 г. бил уведомен и работодателят на длъжника Ю., че запорът върху трудовото й възнаграждение е вдигнат.

Преди това по специалната сметка на ЧСИ Ц. Н. постъпила сумата от 4642,64 лв. от наложения запор върху трудово възнаграждение на С. Ю.. ЧСИ Цв. Н. превел тази сума с разпореждане от 25.11.2024 г., съобразно чл. 136 ЗЗД.

На 02.05.2024 г. И. К., като съпруг на С. Ю., сигнализирал ОП-Плевен за това, че ЧСИ-Ц. Н. неправомерно задържал сумата от 4363,40лв от сметката на Ю..

2

С отговор ЧСИ Ц. Н. посочил, че сумата от 4642,64 лв. не е разпределяна поради спиране на изпълнителното производство по молба на взискателя от 04.04.2023г. С удостоверение, издадено на 04.07.2024г., взискателят „Юробанк България“ АД бил уведомен, че за заличаване на възбраната върху Гараж № 3, се дължат такси в размер около 2000лв. Няма данни същите да са заплатени.

Едва на 29.10.2024г. ЧСИ-Ц. Н. бил уведомен от взискателя, че с длъжниците са сключили споразумение от 27.05.2024 за доброволно уреждане на задължението, по силата на което те следва да заплатят еднократно сумата от 10 000лв. и в продължение на 12 месеца по 1500 лв./месечно по сметка на банката.

След това уведомление и друго такова от 19.11.2024 г., ЧСИ Н. разпределил горепосочената сума на основание чл. 136, ал. 1, т.1 ЗЗД в своя полза.

Въз основа на тези факти, прокурорът от ОП Плевен е приел, че няма данни за извършено престъпление. След изясняване на теоретичните постановки относно субекта, обективната и субективна страна на престъплението по чл. 282 НК, прокурорът е заключил, че длъжностни лица при ЧСИ са взели властническо решение в съответствие на дадените им по закон правомощия. Липсват данни на целенасочени злоумишлени действия от страна на длъжностни лица, насочени към това да бъде причинена вреда или набавена облага за когото и да било.

Прокурорът е приел, че на основание т. 26 ТТР към ЗЧСИ, се събира такса върху събраната сума, която следва да съобрази сключеното споразумение. При това положение прокурорът е приел, че действията, чрез които е разпределена постъпилата сума, са правомерни и законосъобразни, поради което няма как същите да бъдат възприети като елемент от състава на конкретно престъпление.

Срещу постановлението на прокурора от ОП Плевен била подадена жалба до АП В. Търново, като с Постановление от 22.04.2025 г. по пр.пр.

481/25 потвърдил същото, приемайки изводите на прокурора от ОП Плевен за правилни и законосъобразни.

Съдът, обсъждайки материалите по преписката и мотивите на обжалваното постановление на прокурора от ОП – Плевен, намира, че 3 постановеният отказ да се образува досъдебно производство е правилен, а подадената жалба - неоснователна.

Досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни (чл. 207, ал. 1 НПК). В случая има само една от предпоставките – законен повод по чл. 208, т. 1 НПК – сигналът на жалбоподателя И. К. (л. 243 от преписката).

В сигнала от И. К. от 2.05.2024 г. до ОП Плевен (л. 243) единственото оплакване е относно това, че запорираната сума от 4363,40 лв., удържана от трудовото възнаграждение на съпругата му С. Ю., не била върната на банката след вдигане на запора и доброволното споразумение между длъжниците и взискателя. Заедно с това е становище, че такси за ЧСИ се начисляват и събират само след събиране на вземането, а в конкретния случай такова няма, защото страните сключили споразумение, уточнили отношенията си и взискателят – Банката, подал молба за спиране на изпълнителното дело.

Непревеждането обратно на запорираната сума е оценено като явно нарушение на законовите правила и увреждане на страните по изпълнителното дело.

Нито в съобщението (жалба), нито в хода на извършената по повод на същото проверка по реда на чл. 145 ЗСВ има данни за извършено престъпление.

Правилна е преценката на прокурора, че извършените действия от ЧСИ Ц. Н. не разкриват признаци на престъпление, като необосновано е извършвана толкова продължителна предварителна проверка при положение, че в самия сигнал не е имало данни за престъпление, а единствено твърдения за процесуално нарушение от страна на ЧСИ.

Същественото, което следва да бъде посочено от правна страна, е обстоятелството, че не всяко нарушение на служебни задължения може да бъде оценено като длъжностно престъпление, защото чл. 282 НК изисква наличието на специална цел – да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда.

В конкретния случай от обективна страна е правилна преценката на прокурора, че поведението на ЧСИ Н. е правомерно и разпореждането със запорираната сума е в рамките на правомощието на ЧСИ да събира такси в изпълнителното производство.

4

След образуване на изпълнителното дело били събрани такси за ЧСИ, съгласно подробна сметка по чл. 79 ЗЧСИ от 20.03.2023 г. в общ размер на 2439,46 лв. (л. 162), от които прости такси и пропорционална по т. 20 за опис на имущество 1677,88 лв.

На 04.04.2023 г. взискателят „Юробанк България“ АД е подал молба до ЧСИ Н. за спиране на изпълнителното дело и вдигане на запорите върху сметките на длъжниците. Със саморъчна резолюция върху молбата (л. 71) е постановено спиране на изпълнителното дело, за което били изпратени съобщения от 06.04.2023 г. (л. 67, 68) до длъжниците, че се спира изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК.

Със съобщение изх. №02993/06.04.2023 г. (л. 56) ЧСИ Н. е уведомил взискателя „Юробанк България“ АД, че на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК спира изпълнителното производство по и.д.№361/23 г. срещу И. К. и С. Ю..

Заедно с това е посочил и дължимите такси от ТТРЗСЧСИ в общ размер 594,00 лв.

На 24.04.2023 г. длъжникът С. Ю. е депозирала молба (л. 46) до ЧСИ Н. да бъде вдигнат запора върху трудовото й възнаграждение, като е посочила, че на 3.04.2023 г. с взискателя са постигнали споразумение за уреждане на задълженията по ипотечния кредит (платили 22 000 лв. и поели задължение в следващите 12 месеца да плащат по 2 000 лв.), като е посочено и че разноските са платени от длъжниците на взискателя и внесени от него по сметка на ЧСИ.

С Разпореждане от 24.11.2024 г. ЧСИ Н. е постановил, че събраната сума от 4642,64 лв. изпраща по своя сметка, за да покрие такси по ТТРЗЧСИ, подробно описани: 144,00 лв. по т. 4 за 12 бр.; 336,00 лв. по т. 5 за 14 бр.;

24,00 лв. по т. 8; 18,00 лв. по т. 10; 60 лв. по т. 11; 36 л. по т. 13; 3901,24 лв. пропорционална такса по т. 26; 65 лв. по т. 31а; 8,40 лв. по т. 31б; 36 лв. по т.

31и; 14 лв. по т. 31к.

Несъгласието на жалбоподателя с това разпределение с получената от запора на трудовото възнаграждение може и следва да бъде проверено по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК – чрез жалба срещу постановлението на ЧСИ за разноски по реда, указан в ГПК.

Тук единствено за пълнота следва да се посочи, че тезата, изложена от 5 жалбопаделя К., е несъстоятелна. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело (вж. Решение № 640 от 04.10.2010 г. по гр. дело № 920/2009 г. на ВКС; Решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр. дело № 1891/2010 г. на ВКС; Определение № 241 от 9.03.2016 г. по гр. д.

№ 6040/2015г. на ВКС).

В обобщение съдът достигна до извод, че обжалваният отказ на прокурора да образува досъдебно производство е обоснован и законосъобразен, а жалбата срещу постановлението е неоснователна, поради което и на основание чл. 213, ал. 5 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 21.03.2025 г. на Окръжна прокуратура - Плевен, с което е постановен отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр.№1707/2024 г.

Определението е окончателно, за което да се съобщи на жалбоподателя, а преписката заедно с препис от определението – да се върне на ОП Плевен.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 6