Решение № 88 от 15.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Карлово, 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320101424 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от ЗЗД.

Ищцата Е. М. Б. твърди, че за периода: 29.07.2022г. до 03.10.2022г. заплатила сумата от 1300 лева, с разписки чрез „ИЗИПЕЙ“ АД на ответното дружество, както следва: на 29.07.2022г. сумата от 500 лева, на 15.08.2022г. сумата от 250 лева, на 22.08.2022г. сумата от 250 лева и на 03.10.2022г. сумата от 300 лева. Твърди, че към датата на извършване на плащането, Б. нямала парични задължения към ответника, като въпреки това, се претендирало заплащането на посочената сума. Ето защо посочените плащания били извършени без да има правно основание за това, което обуславяло правния интерес от предявяване на осъдителен иск.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка за плащане:

„УниКредит Булбанк“ АД, IBAN: *****, титуляр на сметката К. К..

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди

„МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК 201127485, седалище и адрес на управление град С., ул. *** законен представител В. С. да заплати на Е. М. Б. с ЕГН ********** от село А., община С., област П., улица *** сумата от 50.00 (петдесет) лева, частичен иск от сумата от 1300.00 лева, представляваща дадена без основание сума, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 08.07.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „МАКРОАДВАНС“ АД, чрез процесуалния си представител оспорва иска. Сочи, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 152564/15.01.2022 г. за сумата от 1200 лева, като за погасяването му е постъпила сума в общ размер на 2352.14 лева и сочи, че всички плащания, направени от ищцата са били във връзка с посочения 1 договор за потребителски кредит. Сочи, че в срока за отговор ответникът е платил по посочената в исковата молба банкова сметка подлежащата на възстановяване сума в размер на 1152.21 лева, както и законна лихва в размер на 20 лева, или общо е възстановил на ищцата сумата от 1172.14 лева.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира деловодни разноски.

В срока за становище по отговора (до приключване на първото заседание), ищцата е признала факта, че е получила заемни средства по договора, посочен от ответника, че е пратила посочената от ответника ума и че след предявяване на иска, ответникът е възстановил разликата над заетата сума до общо платеното от ищцата като е платил сума в размер на 1172.14 лева. Въвежда основания за нищожност на договора за потребителски кредит.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД е налице правоотношение с извъндоговорен характер, което не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти. Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е безсрочно и може да се иска от кредитора веднага, доколкото възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо (т. 7 ППВС № 1/1979 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, вр. с чл. 55 ал.1 пр. І-о от ЗЗД, платеното по нищожен договор за потребителски кредит над главницата, предоставена по договора, се явява платено при първоначална липса на основание.

В конкретния случай не се спори, че страните са сключили договор за потребителски кредит № 152564/15.01.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заемни средства в размер на 1200 лева. Признава се отстраните, че ищцата е заплатила обща сума по договора в размер на 2352.14 лева.

Уговорено е между страните длъжникът да предостави обезпечение под формата на поръчителство на друго физическо лице, като обезпечение на дълга по кредита. Това поръчителство трябва да се даде в много кратък срок, а именно едва три дни от сключване на договора, като поръчителят трябва да отговаря на множество изисквания. Поставянето на условие да се осигури поръчител в толкова кратък срок прави задължението на кредитополучателя да даде обезпечение изключително трудно, до степен на неизпълнимост. В нормалния случай той би бил особено затруднен да осигури поръчител, който да отговаря на всички изисквания. Ако не осигури поръчител, ще дължи неустойка за неизпълнение. Това значи, че клаузата на договора, предвиждаща неустойка, противоречи на добрите нрави, доколкото длъжникът, като икономически по-слабата страна в правоотношението, е задължен да заплаща за нещо, което очевидно, още при сключване на договора, е трудно изпълнимо.

По този начин той винаги ще дължи неустойка. Клаузата за неустойката нарушава морала и защото нищо не е налагало такава да бъде предвиждана.

Всъщност се дължи неустойка не за неизпълнение на главното задължение по договора за кредит, а за неизпълнение на второстепенно, акцесорно задължение за осигуряване на обезпечение. Може да се стигне до такова положение, при което кредитополучателят да изпълнява в срок плащанията на вноските по дълга си, а само защото не е дал обезпечение, да трябва да дължи и неустойка. Това сочи на неравноправност на клаузата по смисъла на ЗЗП и 2 на нарушение на добрите нрави по чл.26 от ЗЗД, доколкото кредиторът се възползва от по-слабото положение на длъжника в правоотношението и с договора му налага заплащане на такъв вид парично задължение. Клаузата се явява нищожна, а оттам – и целият договор, доколкото ГПР е неправилно изчислен. Поради това на основание чл. 23 от ЗПК, кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита.

Страните не спорят, че в хода на процеса ответникът е заплатил сумата от 1172.14 лева, която представлява 1152.14 платено над главницата и се сочи, че с разликата се покрива законната лихва, считано от предявяване на иска до датата на плащане. Този факт се установява и с представеното платежно нареждане от 22.08.2025 г.

При това положение искът се е явява основателен към датата на предявяването му, но поради новонастъпил факт, който съдът следва да съобрази на основание чл. 235 от ГПК, към датата на постановяване на съдебното решение искът се явява неоснователен и съдът следва да го отхвърли.

ОТНОСНО разноските:

Ищецът претендира разноски и такива му се следват на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Искът се отхвърля на основание извършено в хосда на процеса плащане от страна на ответника, а съдебната практика е категорична, че сключвайки нищожен договор за кредит, кредиторът дава повод за предявяване на иск за връщане на полученото без основание. Няма спор по въпроса, че ответникът дължи разноски в случай, че фактите, основаващи отхвърляне на иска са настъпили в хода на процеса, но към предявяването му искът е бил основателен. Поради това, и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК съдът възлага в тежест на ответника държавна такса в размер на 25.56 евро (50 лева).

От пълномощника на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.

За да определи размера на дължимото възнаграждение, съдът съобрази, че с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Ето защо в конкретната ситуация, при сключен договор за правна защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от закона за адвокатурата, съдът на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага чл.2 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Производството е приключило в три съдебни заседания, не се отличава с фактическа и правна сложност, и понастоящем съдът намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност, и като отчита положения труд от пълномощника, че на 3 адвокат адв. К. К. следва да бъде определено възнаграждение в общ размер на 200 евро за предоставена безплатна защита и съдействие на ищеца Е. Б. по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД, за осъждането на „МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК 201127485, седалище и адрес на управление град С., ул. *** законен представител В. С. да заплати на Е. М. Б. с ЕГН ********** от село А., община С., област П., улица *** сумата от 50.00 лева, частичен иск от сумата от 1300.00 лева, представляваща дадена без основание сума, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 08.07.2025 г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, „МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК 201127485, седалище и адрес на управление град С., ул. *** законен представител В. С. да заплати на Е. М. Б. с ЕГН ********** от село А., община С., област П., улица *** деловодни разноски в размер на 25.56 евро (50 лева).

ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал.1 от ЗА, „МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК 201127485, седалище и адрес на управление град С., ул. *** законен представител В. С.да заплати на адв. К. Й. К. с адрес на упражняване на дейността – град П., ул. ***, адвокатско възнаграждение за осъществено на Е.

М. Б. безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 200.00 (двеста) евро, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Сн.Д.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 4