Решение № 8607 от 17.12.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ № гр.София, 17.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO,

VI, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

АТАНАС МАДЖЕВ като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 16341 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу разпореждане на частен съдебен изпълнител Л.М.от 14.10.2019 г. по изп. дело № 20197850400306, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Р.А.Т.до сумата 230 лева.

Жалбоподателят твърди, че определените разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 230 лева до размера от 300 лева били прекомерни предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, тъй като в изпълнителното производство не били предприети изпълнителни действия и принудително събираното вземане било под 500 лева.

С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателят Р.А.Т.чрез упълномощения адвокат Б.оспорва жалбата като неоснователна, с твърдения, че претендираното възнаграждение е в рамките на законоустановения минимум, определен в разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), тъй като извършените действия били не само за образуване, но и за процесуално представителство в изпълнителното производство. Въз основа на изложеното, счита претендираното възнаграждение за дължимо и моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за неоснователност на жалбата, тъй като с оглед материалния интерес на взискателя претендираният хонорар бил минималният съгласно НМРАВ, а от друга страна въз основа на молби на взискателя от 31.10.2019 г. и 13.11.2019 г. адвокатското възнаграждение е прието да е в размер на 230 лева, за който факт на длъжника е изпратено съобщение, изх.

№2307/13.11.2019 г..

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя Р.А.Т., поради прекомерност до сумата от 200 лева - дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 30 лева – възнаграждение по т. 2.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. В изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото се развива изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и този негов акт подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му.

Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство, има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е упражнено срещу акт на съдебен изпълнител Л.М., peг. № 785, с което искането на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя е частично уважено – адвокатското възнаграждение е намалено от първоначално приетия размер 350 лева до размера от 300 лева, като в останалата част е оставено без уважение.

Произнасянето на съдебния изпълнител е обективирано в постановление, изх. рег.

№ 2054 от 14.10.2019 г.. Обстоятелството, че в резултат на последващи молби на взискателя приетия за удовлетворяване в производството размер на адвокатското възнаграждение е намален до 230 лева само сочи на основателността на жалбата, а от друга страна ГПК не предвижда възможност за съдебния изпълнител да ревизира произнасянето си по искането на длъжника за намаляване на разноските, след като това произнасяне вече е предмет на съдебен контрол.

От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело № 20198510402058, се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, по молба на Р.А.Т., депозирана чрез процесуален представител - адв. К.Б., въз основа на изпълнителен лист от 18.04.2019 г., издаден по гр. дело № 85337/2017 г. на СРС, ГО, 159 състав, за принудително събиране на сумата от 8,58 лева - присъдени разноски. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи, като към същата е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя Р.А.Т.и адвокатско съдружие „Б.Л.“, гр. Русе, видно от който взискателят заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева чрез банков превод.

До длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е включена сумата 350 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, която покана е получена от задълженото лице на 01.10.2019 г., съответно на 11.10.2019 г. длъжникът подал възражение срещу определеното като дължимо адвокатско възнаграждение с искане за неговото намаляване до 230 лева.

С постановление от 14.10.2019 г. ЧСИ Л.М., оставил искането без уважение за сумата над 230 лева до размера от 300 лева, което обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при всички случаи адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е съдебният изпълнител.

В рамките на предоставените от съдебния изпълнител преписи от документите, съдържащи се в изп. дело № 20197850400306 не се установява към момента на релевиране на искането за намаляване на приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение да са извършвани каквито и да било изпълнителни действия.

Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г.

К., IV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят не оспорва принципната си отговорност за разноски, но оспорва техния размер.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични до 500 лева (както в настоящия случай) - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1

НМРАВ.

В случая, длъжникът не оспорва дължимостта на възнаграждението по т. 2 на чл. 10 от НМРАВ, но оспорва размера на същото, като счита, че с оглед размера на събираното вземане от 8,58 лева, се дължи 1/10 от 300 лева или 30 лева, което представлява минималният размер на възнаграждението по чл. 10, т. 2 НМРАВ.

Настоящият състав намира, че производството за принудително удовлетворяване на присъдени разноски (изп. дело № 20197850400306 на ЧСИ Л.М.) се характеризира с изключително ниска правна и фактическа сложност, поради което няма никакво основание в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** да бъде възлагано адвокатско възнаграждение над установения минимум, който съгласно НМРАВ възлиза на 230 лева.

По изложените съображения, постановлението на съдебния изпълнител от 14.10.2019 г., с което определеното в размер на 350 лева в полза на взискателя Р.А.Т.адвокатско възнаграждение е намалено само до размера от 300 лева, вместо до дължимия минимален размер от 230 лева, следва да се отмени като незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението се намали до сумата от 230 лева, която съставлява минималния размер на адвокатското възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определяне на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съдебният изпълнител ще следва да съобрази намаления размер на възнаграждението.

При този изход на спора в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** следва да се присъдят разноските за настоящото производство, които възлизат на сумата 173 лева, формирана от заплатени държавни такси в общ размер от 73 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, постановление на частен съдебен изпълнител Л.М.по изп. дело № 20197850400306 от 14.10.2019 г., с което без уважение е оставено подаденото от длъжника възражение за прекомерност на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Р.А.Т.над сумата 230 лева до размера от 300 лева, и ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетите в поканата за доброволно изпълнение, изх. № 1978/27.09.2019 г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Р.А.Т.по изп. дело № 20197850400306 по описа на ЧСИ Л.М.до сумата 230 (двеста и тридесет) лева.

ОСЪЖДА Р.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 173 (сто седемдесет и три) лева – разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.