Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 580 от 22.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 673/2024
Вид
Решение № 580
Подписан
22.04.2024
В сила
22.04.2024
Състав
Даяна Калинова Топалова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63, ал.4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20241100900673 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 - 278 ГПК.

Образувано е по жалба на „У.Ф.Х.“ АД срещу отказ № 202403201200649/26.03.2024 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията по заявление - Образец Б7 № 20240320120649/20.03.2024 г.

Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения, че дадените указания не съответстват на декларацията по чл.63, ал.4 от ЗМИП, тъй като в същата няма раздел, който да се отнася до процедура по заличаване на лице, което е декларирано като действителен собственик. Счита, че заличаването на лицето като член на съвета на директорите и представляващ дружеството, с което са му прекратени правомощията като ръководител, е достатъчно основание то да бъде заличено и като действителен собственик, тъй като вече не притежава качеството висш ръководен служител.

Постановеният отказ е мотивиран с това, че към заявлението не са представени нотариално заверена декларация и доказателства, че няма физически лица, които попадат в дефинициите по § 2 от ДР на ЗМИП, въпреки дадените указания.

От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок и от страна, която има интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От справка по партидата на дружеството се установява, че със заявление Образец Б7 № 20240126145359/26.01.2024 г. от жалбоподателя е поискано заличаване на С.К.П. като действителен собственик и вписване на негово място на физическото лице Е.Г.Б., член на 1 съвета на директорите за действителен собственик на “У.Ф.Х.” ЕАД в качеството му на лице, което изпълнява длъжността висш ръководен служител. По това заявление е постановен отказ, срещу който е постъпила жалба на 13.02.2024 г., по която е образувано т. д. № 287/2024 г., по което, към настоящия момент, не е постановен акт.

С процесното заявление Образец Б7 № 20240320120649/20.03.2024 г. са заявени за вписване същите обстоятелства, по които е постановен предходният отказ.

Така при неприключило регистърно производство по предходното заявление и подаденото ново заявление за вписване на същите обстоятелства, не подлежи на разглеждане последващото заявление за вписване. Длъжностното лице по регистрацията следва да изчака разглеждането на жалбата срещу постановения по първото заявление отказ и едва тогава, с оглед резултата от това произнасяне, да се произнасе по последващото заявление Образец Б7 № 20240320120649/20.03.2024 г. , в приложение на чл.26, ал.1, изр.2 ЗТРРЮЛНЦ.

Ако се постанови вписване по предходното заявление от 26.01.2024 г., то по процесното последващо заявление длъжностното лице следва да постанови отказ за вписване, тъй като заявените обстоятелства са вече вписани. Последващото заявление следователно ще подлежи на разглеждане само при постановен по предходното отказ.

Такова произнасяне обаче е допустимо едва след като регистърното производство по първоначалното заявление е приключило с постановен отказ. До този момент последващото заявление за вписване не подлежи на разглеждане и произнасянето на длъжностното лице с отказ е недопустимо.

Предвид изложеното обжалваният отказ следва да бъде обезсилен и на длъжностното лице да се укаже да се произнесе по заявлението Образец Б7 № 20240320120649/20.03.2024 г. след приключване на регистърното производство по заявление Образец Б7 № 20240126145359/26.01.2024 г.

По разноските:

Отговорността за разноски в гражданския процес е правоотношение между страните по делото, с оглед изхода от спора и преценката за основанието този спор да се поддържа.

Именно в посочения контекст следва да се тълкува разпоредбата на чл.541 ГПК. В охранителното производство не се разрешава правен спор със силата на пресъдено нещо. С това производство се цели единствено да се оповестят промени /обстоятелства/, възникнали и подлежащи на вписване по определени партиди, поради което не е уредена отговорността за разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Различен извод не следва от нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която единствено препраща към уредбата на ГПК, или в приложимата и част за процесното охранително производство, съобразно която уредба, както беше посочено разноски не се присъждат нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе по молбата за съдействие орган, включително и в производството по обжалване на постановен отказ по молбата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Б Е З С И Л ВА по жалба на „У.Ф.Х.“ АД, ЕИК 103765841 отказ № 202403201200649/26.03.2024 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията по заявление - Образец Б7 № 20240320120649/20.03.2024 г.

2

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3