Акт № 10072 от 06.11.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 10072

Бургас, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIII-ти тричленен състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ГАЛЬОВ административно дело № 20267040701477 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от ILARIA VERGARA /И. В./, родена на [дата]., гражданин на Република Италия, чрез пълномощник- адвокат С. М. от АК-Хасково, против Решение № 32 от 27.03.2026г. по адм.дело № 540 от 2025г. по описа на Районен съд –[населено място].

В жалбата се излагат твърдения, според които обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като са изложени доводи относими към нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводстве-ните правила.

Твърди се, че е неправилен изводът на съда относно наличието на всички необходими реквизити, съгласно чл.74, ал.2 от ЗМВР. Според касатора, че заповедта не съдържа достатъчно фактическо описание на основанието за задържане. Сочи се, че задържането не може да се използва, като се заобикаля целта на закона и вместо ПАМ с преустановителен ефект, с оглед ограничаване правото на свободно придвижване да се използва за беседа с лицето, което може да се извърши и без задържане. Приложен е дискриминационен подход, основаващ се на факта, че задържаното лице е чужд гражданин, като не е взето наличието на редовни документи за самоличност и факта, че лицето е гражданин на друга държава в ЕС. Позовава се на постановление на РП-Бургас за отказ да се образува наказателно производство.

Противопоставя се и на извода на РС- Царево, че е налице законосъобразен административен акт и се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на заповедта за задържане на касатора за срок до 24 часа. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмено становище, в която поддържа доводите си за незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна.

Ответникът- Ф. М.- мл.инспектор - ВСК в група ОДГ на ГПУ-[населено място], редовно призован, не се явява в открито заседание, а се представлява от упълномощен юрисконсулт- К. И.. В съдебно заседание и с писмени бележки по делото оспорва касационната жалба, като неоснователна. Сочи се, че служителите от ГПУ са установили на процесната дата на осъщественото задържане 5 лица, отговарящи на профила на нелегален мигрант, без документи за самоличност и три други лица, притежаващи документи за самоличност, представящи се за граждани на Република Италия, сред които и касатора Вергара. Лицата са заварени извън населено място, без обозначен път, в граничната зона за отговорност. Чужденците са отказали да дадат обяснение на полицаите за причините, поради които се намират там. Същевременно, лицата без документи са се представили за нелегално преминали границата граждани на Мароко. При така направените констатации, полицейските служители от Гранична полиция са обосновали извод за организираност и целенасоченост в действията на тримата италиански граждани, сред които и касатора Вергара. Създало се е сериозно съмнение в съпричастност и на гражданката Вергара в извършване на престъпление по чл.281 от НК.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, в настоящият тричленен състав, след като прецени доводите и становищата на страните, както и събраните по делото доказателства намира, че касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Същата е подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, с право и интерес от обжалване на съдебното решение и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Районен съд – Царево е образувано по жалба от ILARIA VERGARA /И. В./, представлявана от адвокат С. М. от АК-Хасково, против Заповед за задържане за срок до 24 часа, с рег.№ 4432зз-126 от 01.09.2025г., издадена от полицейски служител на ГПУ-Царево.

С оспореното решение Районен съд – Царево е отхвърлил жалбата и е потвърдил оспорената по делото заповед. След като установил всички релевантни факти, съдът приел, че адм.акт е издаден от компетентен орган, при спазване предвидената от закона форма, както предвижда чл.74, ал.2 от ЗМВР и съдържа всички изискуеми реквизити. В съдебното решение е посочено, че Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и административния акт съдържа изискуемите фактически основания за издаване на заповедта, с посочване на конкретно деяние, сочещо състав на престъпление, като е било налице съмнение за съпричастността на И. В., а данни за това са налице и в съставена по преписката докладна записка. Подробно са обсъдени предпоставките за издаване на заповед с конкретното правно основание, целите на мярката и конкретните установени по делото факти.

Съгласно чл.72, ал.4, изречение второ от ЗМВР решението на районния съд подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд, с оглед посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи и служебно.

Настоящият касационен състав намира, че районният съд е установил в пълнота относимите към конкретния случай факти. Неоснователни са оплакванията на касатора в противоположната насока.

Противно на изложеното, съдът е осъществил пълноценен съдебен контрол за законосъобразност на процесната заповед за задържане.

Констатирано е, че са индивидуализирани в достатъчна степен фактическите основания за издаване на заповедта, без да е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички белези на престъплението. Заповедта е мотивирана достатъчно, според решаващият състав, поради което са ясни съображенията за задържане на съответното лице.

Обсъдено е приложението на относимите материалноправни разпоредби и е съобразена целта на задържането, съгласно процедурата по чл.72 от ЗМВР. Конкретно са обсъдени фактите, обосновали издаването на конкретната заповед. Детайлно е описана фактическата обстановка, обосновала задържането и е направен обективен и правилен извод, че заповедта съдържа изискуемите факти и обстоятелства, съгласно чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Направена е дължимата преценка за съразмерност на приложената принудителна административна мярка, за което съдът е изложил ясни и изчерпателни съображения.

Заповедта за задържане е законосъобразна и съдържа всички необходими реквизити, противно на изложеното в касационната жалба. Преценката за законосъобразност на конкретната заповед се прави в съответното производство по нейното оспорване и в случаят не може да се твърди, че е налице някаква дискриминационен подход към задържаното лице.

В случаят, заповедта не може да отговаря на стандартите на актове, с които дадено лице се привлича към наказателна отговорност и същата не трябва да съдържа реквизитите на подобен акт. Вярно е, че липсата на фактически основания за нейното издаване би било основание за отмяна на административния акт, но изводът дали конкретната заповед съответства на тези законови изисквания за съдържание и реквизити се прави в съответното производство по нейното оспорване. Фактът, че лицето, което се задържа е чужд гражданин е преценен на плоскостта на евентуалната съпричастност към извършване на престъпление по чл.281 от НК, а както е известно, това деяние е свързано именно с незаконното преминаване на държавната граница от лица, които по правило са чужди граждани, доколкото извършителят на подобно деяние подпомага именно чужденци да пребивават или преминават в страната в нарушение на закона. Обстоятелството, че Вергара е притежавала валидна лична карта от Република Италия не означава, че не би могла да е извършила противоправно деяние свързано с установените на място чужденци- граждани на Мароко, без документи за самоличност, още повече, че са били заедно извън населено място, без да е посочено логично обяснение за местонахождението им на същото място. По преписката е представена и докладна записка от същата дата- 01.09.2025г., изготвена от ответника Ф. М., в която се сочат обстоятелствата свързани със заварените на място чужди граждани на Мароко и Италия. Последващото произнасяне на прокуратурата с постановление за отказ да се образува наказателно производство няма отношение към законосъобразността на административния акт, с който се налага ПАМ- заповедта за задържане за срок до 24 часа по реда на ЗМВР.

В случаят, е осъществен обективен анализ на фактическата обстановка, на доказателствата по делото и коректното им съпоставяне с приложимата нормативна уредба. Изрично е обсъдена необходимостта от задържането и е преценена неговата съразмерност, в контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК, според който прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел, а именно „задържане за срок от 24 часа”, с оглед установените по случая обстоятелства. Установените по делото факти сочат, че задържането е извършено именно в защита на обществения интерес, който независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

Действително, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.За прилагането на тази мярка не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Следва да са налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което е достатъчно административният орган да наложи мярката, при условията на оперативна самостоятелност.

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на РС- Царево, че в конкретния случай е издадена законосъобразна заповед.

Както е посочил и предходният съдебен състав, съгласно съществуващата и към момента задължителна съдебна практика- ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС, мотиви на административния орган могат да се съдържат и в други материали по преписката, в случаят коментираната по-горе докладна записка, която е обсъдена и в решението на РС -Царево.

Неоснователно е оплакването на касатора, че издадената заповед заобикаля законовата цел и с осъщественото задържане полицейския орган е упражнил превратно правомощията си, само за да беседва с лицето.

Фактът, че по време на задържането на лицето са извършени действия окачествени като беседа със задържаната И. В., не означава, че издаването на заповед за задържане е незаконосъобразно, нито се нарушават по този начин целите на ПАМ при издаване на заповед, с конкретното правно основание. В случаят, естеството на мярката е ограничаване правото на свободно придвижване и именно това е целта за издаване на заповедта, а не настаняването на лицето в конкретно помещение. Последното зависи от конкретните обстоятелства и необходимостта по случая, но лицето не се задържа, за да стои в арестно помещение, а поради факта, че е необходимо ограничаване правото на свободно придвижване, разбира се в рамките на законовия срок- до 24 часа, който в случаят и при така установения диапазон на задържането очевидно не нарушава указаното в закона.

При направените констатации, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, респективно подадената срещу него касационна жалба е неоснователна.

Разноски: При този изход от спора ответната страна по касация има право да се присъдят в нейна полза разноските, вкл. юрисконсултско възнаграждение, а такова искане е направено своевременно от участващия по делото юрисконсулт, представител на ответника. Съгласно чл.143, ал.3 от АПК и чл.24 от НЗПП съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в минималния възможен размер, с оглед липсата на фактическа и правна сложност, както и преценка за извършената работа по процесуалното представителство, поради което касаторът Вергара следва да заплати на ГД „Гранична полиция“, в чийто състав е ответния административен орган сумата от 102.26 евро, като равностойност на минималното юрисконсултско възнаграждение /200 лева/.