Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 195 от 30.06.2020, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Административно наказателно дело 464/2020
Вид
Решение № 195
Подписан
30.06.2020
В сила
16.07.2020
Състав
НИКОЛАЙ ИВАНОВ КИРКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т. 40 · Закон за данък върху добавената стойност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 195/30.6.2020 г. 30.06.2020,гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение,ІХ наказателен състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година:

Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ секретар В.Г., като разгледа докладваното от съдия Кирков

АНД № 464/2020 г. по описа на ЯРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на „Виена стил „ООД ****подадена чрез адв. П. П.-АК Ямбол, против Наказателно постановление № 504096-F463745/03.06.2019г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на дружеството, на основание чл.185,ал.2,вр. ал.1, за нарушение на чл.41,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

С жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление , поради допуснати съществени нарушения на процесуалните и материалните правни норми. По конкретно се излага ,че в наказателното постановление е налице вътрешна противоречивост относно субекта на нарушение, доколкото в обстоятелствената му част е посочено ,че е извършено от ФЛ , а е наложена имуществена санкция на дружеството- жалбоподател. Излага се ,че е налице и противоречие между фактическото описание на нарушението и посочената за нарушена правна норма.В заключение се посочва ,че с оглед настъпилата законодателна промяна в нормата на чл.41,ал.1 и ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за дружеството- жалбоподател, използващо в обекта фискално устройство не съществувало задължение да отпечатва и съхранява месечен отчет.

В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен защитник, който излага допълнителни аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна

,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Счита ,че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендира и присъждане на юрисконсулско възнаграждение .

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

На

30.12.2018г. на дружеството жалбоподател е съставен АУАН, затова че на 11.12.2018г. е извършена проверка по смисъла на пар.1,т.41 от ПР на ЗДДС на търговски обект-кафе сладкарница, намираща се в ****“.В обекта има монтирано и регистрирано в НАП фискално устройство модел DATECS FP-1000 KL с инд. № *** ,регистрирано с потвърждение в приходната администрация с № 3822707/31.05.2017г.Към момента на проверката се установи ,че в обекта се съхранява Книга за дневни финансови отчети за монтираното и регистрирано в НАП ФУ, в която не са съхранени месечните отчети за месец април 2018г.От горното е видно ,че

С. Н.Б.- представляващ дружеството не е изпълнил задължението си да съхрани в книгата за дневни финансови отчети на съответната страница,месечен отчет отпечатан от фискалната памет на монтираното в обекта ФУ за горепосочените месеци,с което е нарушил разпоредбата на чл.41,ал.1 от

Наредба-Н-18/13.12.2006г..

В последствие на 03.06.2019г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

В случая на дружеството – жалбоподател е ангажирана административно- наказателната отговорност за нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г, според която към датата на проверката и датата на издаване НП търговецът е бил длъжен да отпечатва месечен съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта, а според ал.2 да ги съхранява в книгата за дневните финансови отчети на всяко устройство на страницата за датата на последния ден от периода.

С ДВ

52/2019г. ,в сила от 02.07.2019г. разпоредбите на чл.41,ал.1 и 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин са изменени като задължението за отпечатване на месечни отчети и съхранението им е останало само за лицата, използващи ЕСФП, като същото е отпаднало за всички останали лица.Съобразно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 40 от ДР на ЗДДС, електронните системи с фискална памет /ЕСФП/ са фискални устройства за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход. В случая дружеството- жалбоподател не е лице, използващо ЕСФП,поради което задължението му да отпечатва и съхранява месечни отчети е отпаднало.

Съгласно чл.3,ал.2 от ЗАНН- ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.Настъпилата законодателна промяна е по благоприятна за нарушителя,тъй като описаното в наказателното постановление деяние не може да бъде квалифицирано като административно нарушение.

С оглед на изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено, като настоящия съдебен състав намира за безпредметно да обсъжда доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП.

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. се явява основателно и следва да се уважи.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт ,както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа издал отменения акт.

За това като взе предвид и вписаната и внесена сума от 100 лв. в договора за правна защита и съдействие, чийто размер е съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление № №

504096-F463745/03.06.2019г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП , с което на

„Виена стил „ООД **** ,на основание чл.185,ал.2,вр. ал.1, за нарушение на чл.41,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на на „Виена стил „ООД **** сумата от 100/ сто/ лв.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: