Решение № 299 от 31.10.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Варна, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря ДесиС.а Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20223001000060 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „В и Д инвестмънт“ ООД със седалище гр.София срещу решение №260102/22.10.2021 г. по т.д.19/2019 г. по описа на ОС - Добрич, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, със седалище гр.Добрич, иск с правно основание чл.79, ал.1 предл.1 ЗЗД във вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 268 726.32 лв., претендирана като неплатено възнаграждение по договор от 22.08.2012 г. за доставка на материали и машини и монтаж на оборудване, услуга с механизация и транспорт, документиран с фактура № 113/24.01.2014 г., издадена за сумата от 332471,58 лв.

С определение от 04.03.2022 г. по в.т.д.N 636/2019 г. по описа на ВнАС е прекратено производството по въззивната жалба на „В и Д инвестмънт“ ООД със седалище гр.София срещу решение №29/06.03.2018 г. по т.д.134/2017 г. по описа на ОС - Добрич, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, със седалище гр.Добрич, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 82050.88 лева, претендирана като обезщетение за забава върху задължението по фактура №113/24.01.2014 г. в размер на 268726.32 лева за неплатена цена на доставени стоки и услуги по договор от 22.08.2012 г. за доставка на стоки и услуги за реализация на площадка ПСОВ и довеждащ колектор на гр.Ябланица, за периода на забавата от 25.01.2014 г. до 25.01.2017 г., както и производството по частната жалба на „В и Д инвестмънт“ ООД със седалище гр.София срещу допълнително решение №63/10.05.2018 г. по т.д.134/2017 г. по описа на ОС Добрич, имащо характер на определение по чл.248 от ГПК, с което въззивникът е да заплати на „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, със седалище гр.Добрич разноски в производството, в общ размер на 5588 лева и същото е присъединено към в.т.д.№60/2022 год. за съвместно разглеждане на всички жалби и постановяване на общ съдебен акт.

Във въззивните жалби са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Твърди се, че възложената работа е изпълнена изцяло и приета от възложителя, като са налице всички предпоставки за 1 заплащане на остатъка от възнаграждението по договора, а с оглед забавеното плащане се дължи и претендираното обезщетение по чл.86 от ЗЗД.

Насрещната страна „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, със седалище гр.Добрич е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Третите лица помагачи „Еко Аква Системс“ ООД, ЕИК 201226157, със седалище гр.София, „Диц“ ООД, ЕИК 147133396, със седалище гр.София и „Клиър Системс“ ЕООД, ЕИК 175310102, със седалище гр.София, не изразяват становища по жалбите.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решенията на първоинстанционния съд съдържат реквизитите по чл. 236 ГПК и са действителни.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред ОС – Добрич са предявени искове с чл.79, ал.1 предл.1 ЗЗД във вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 268 726.32 лв., претендирана като неплатен остатък от възнаграждение по договор от 22.08.2012 г. за доставка на материали и машини и монтаж на оборудване, услуга с механизация и транспорт, съгласно фактура № 113/24.01.2014 г., издадена за сумата от 332471.58 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 82050.88 лева, претендирана като обезщетение за забава върху задължението по фактура №113/24.01.2014 г. в размер на 268726.32 лева за неплатена цена на доставени стоки и услуги по договор от 22.08.2012 г. за доставка на стоки и услуги за реализация на площадка ПСОВ и довеждащ колектор на гр.Ябланица, за периода от 25.01.2014 г. до 25.01.2017 г.

Ищецът твърди, че въз основа на одобрена оферта между страните бил сключен договор за доставка на стоки и услуги за реализацията на площадка ПСОВ гр. Ябланица, в изпълнение на който ищецът изпълнил уговорените доставки на стоки и услуги, като е получли междинни плащания, но е останало незаплатено възнаграждение в размер на 268 726, 32 лв. – част от фактура №113/24.01.2014 г. Твърди, че фактурата е осчетоводена от ответника, ползван е данъчен кредит, което представлява извънсъдебно признание на задължението по нея.

Ответникът не оспорва обстоятлствата относно сключване на договора, както и осчетоводяването на фактура №113/24.01.2014 г., но оспорва количеството на изработеното от страна на ищеца, поради което излага, че не дължи заплащане на претендирания остатък от възнаграждението. В условията на евентуалност прави и възражение за прихващане със сумата от 242732.88 лв., включваща сумата от 162133.58 лв., представляваща неустойка за забава по чл.21, ал.1 от договора от 22.08.2012 г. и сумата от 80599.30 лв. обезщетение за вреди, надвишаващи неустойката.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 31.01.2011 г. е учредено гражданско дружество по чл.357 от ЗЗД с наименование „Обединение Строй Еко Ябланица“ и съдружници „Пътно строителство“ АД, „Еко Аква Системс“ ООД „Диц“ ЕООД, „Зип Сайд“ ЕООД, „Витковице Пауър Инженеринг“" АД, чиято цел е участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг - работно проектиране, съгласуване, строителство, доставка 2 и монтаж на технологично оборудване и пуск на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) с довеждащ колектор на гр.Ябланица“ и изпълнение на договора с възложителя, ако поръчката бъде възложена. Съобразно уговореното в договора, „Пътно строителство“ АД е определено да ръководи извършваните СМР на обекта, да е „лидер“, който отговаря за управлението на обединението и е упълномощено да поема задължения и сключва договори от името на съдружниците и от свое име, необходими във връзка с нейното изпълнение.

В резултат на проведена процедура по ЗОП, на 11.11.2011 г. е сключен договор за обществена поръчка между възложителя Община Ябланица и изпълнителя „Обединение Строй Еко Ябланица“, по силата на който изпълнителят се е задължил на свой риск и срещу възнаграждение да извърши инженеринг - работно проектиране, съгласуване, строителство, доставка и монтаж на технологично оборудване и пуск на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) с довеждащ колектор на гр.Ябланица. На 05.01.2012 г. съдружниците в „Обединение Строй Еко Ябланица“ са подписали споразумение за разпределение на дейности по договора с Община Ябланица, като са възложили на „Пътно строителство“ АД цялостното изпълнение на проект и са му предоставили права да възлага на останалите съдружници и други контрагенти изпълнението на конкретни и подробно описани дейности.

В изпълнение на споразумението е подписан договор между „Обединение Строй Еко Ябланица“ и „Пътно строителство“ АД от 16.05.2012 г., по силата на който последното се е задължило на свой риск и срещу възнаграждение да изпълни целия предмет на договора с Община Ябланица с право да сключва договори за всички подобекти на изпълнение с проектанти, доставчици и изпълнители (чл.1 ал.3). Няма спор, че качеството на възложител, „Пътно строителство“ АД е сключило редица договори за изпълнението на предмета на обществената поръчка, като на на 22.08.2012 г. е сключил с въззивника договор за доставка на материали и машини и монтаж на оборудване, услуга с механизация и транспорт, по силата на който му е възложил да извърши монтажни работи и доставки на материали за строителството и оборудването на обект: “Инженеринг - работно проектиране, съгласуване, строителство, доставка и монтаж на технологично оборудване и пуск на Пречиствателна станция за отпадни води с довеждащ колектор на гр.Ябланица“, съобразно приложение 1 – неизменна част от договора. Страните са подписали и анекс №1 от 27.08.2012 г. към договора, в който са уговорили, че всички плащания по договора до окончателното приключване на обекта и приемането му от Възложителя - Община Ябланица ще бъдат извършвани авансово, като заплащането им ще става пропорционално на изпълнените монтажни работи и доставка на материали за периодите, за които са представени междинни сертификати, одобрени и заплатени от Община Ябланица. В анекса страните са уговорили, че след приключване и приемане на обекта ще бъде съставен протокол за действително изпълнените и приети от възложителя работи, на основание на който ще се извърши окончателното разплащане между страните по договора.

От съвпадащите изявления между страните, както и от показанията на свид.В. К., които се кредитират от съда като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказатества по делото се установява, че изпълнението на договора между страните и разплащанията по него са били обвързани от договора на консорциума с общината, като изпълнението и отчитането на работата се извършвало по веригата от изпълнителя към възложителя, съответно от възложителя към консорциума и от консорциума към община Ябланица, а плащанията са се извършвали обратно по същата верига.

С оглед заключението на вещото лице по извършената във въззивното производство ССчЕ съдът приема, че макар в издадените в хода на изпълнение на договора девет броя фактури от страна на изпълнителя да е отразен аванс, плащанията са резултат на извършената от изпълнителя и междинното й актуването, в съответствие с междинните сертификати, одобрени и заплатени от община Ябланица. Съдът констатира, че на стр.7 от същото заключение, в таблица 3, на ред 4, вещото лице е допуснало техническа грешка, като е добавило една нула повече към сумата по фактура N 56/16.10.2012 г., т.е. вместо 30 000 лева с ДДС е посочил 300 000 лева с ДДС, която грешка се е отразила в пресмятането на окончателния резултат. При коригиране на допуснатата грешка, съдът установи, че общият 3 размер на сумата по издадените фактури без ДДС е 1 788 19323 лева, която сума съответства на тази посочена в издадената от изпълнителя фактура за окончателното плащане на договора от 24.01.2014 г., осчетоводена от възложителя.

С оглед оспорване на вида и количеството на извършената по договора работа, по делото е представен двустранно подписан протокол за извършените от въззивника доставки на стоки и услуги и монтажни работи от 30.05.2013 г., подписан за изпълнителя от В. К.. От съдържанието на протокола се установява, че изпълнените и приети СМР съответстват на работите описани в приложение № 1 - Предлагана цена от 22.08.2012 г. и предлагана цена от 09.09.2012 г., включващо подробна КСС. Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, че при подписване на протокола, Костандинова е действала извън пределите на представителната й власт, дококото от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че към момента на подписване на протокола – 30.05.2013 г., Вергиния К. е заемала длъжността „Началник строителен обект“ във въззиваемото дружество и съобразно длъжностната й характеристика е било вменено задължение да отчита извършениет СМР, изготвя първична документация и участва в предаване и закриване на обекта, както в имуществено, така и в сметно отношение. Наред с това, същата в качеството на ръководител на обект към „Пътно строителство„ АД е подписала наред с управителя на дружеството В. З. и Константивния акт за установяване годността за приемане на обеккта (Акт 15) от 10.03.2014 г., както и множество други актове и протоколи в процеса на строителството, неоспорени от въззиваемия.

Разпечатката съдържа 27 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05a79c78-2dfa-4134-82f3-76c31bda3755