Разпореждане № 1087 от 21.02.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1087 гр. Благоевград, 21.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210100271 по описа за 2026 година

Производството е заповедно по реда на чл.410 ГПК.

Образувано е по подадено от „Клик Ту Рифънд Инк.“, със седалище и адрес на управление: Канада, 1 Кинг Стрийт Уест 4800-200, Торонто, чрез пълномощника адв. А. И., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ", чрез клона си „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ – клон България“ ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Зона Летище София“, сграда ИВТ, за следните суми:

- сумата от 400 евро /четиристотин евро/ - главница, представляваща неизплатено обезщетение на пътника А. Х. (A. H.), на основание чл.5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., за неизпълнен по разписание полет № W95757 от 01.08.2024г. по маршрут от Лондон до Варна, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в съда - 06.02.2026г. до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 81,78 евро /осемдесет и едно евро и седемдесет и осем евроцента/ обезщетение за забава за периода от 15.08.2024г.;

- сумата от 10,86 евро /десет евро и осемдесет и шест евроцента/- платена държавна такса по делото;

- сумата от 200 евро /двеста евро/ - заплатено адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че претендираното вземане е прехвърлено от пътника А. Х. (A. H.) на заявителя с договор за цесия № C2R-227819, за което длъжникът бил уведомен на 15.08.2024г.

В изпълнение на дадените от съда указания, от заявителя, чрез пълномощника му адв.

И., е постъпила молба вх.№ 3780/16.02.2026г., в която посочва, че обезщетението за забава в размер на 81,78 евро се претендира за периода от поканата за доброволно изпълнение /15.08.2024г./ до подаване на заявлението в съда /06.02.2026г./. Твърди и, че представя доказателство за уведомяване на длъжника за цесията, а именно разпечатка на водена електронна кореспонденция между имейл

„[email protected]“ и

„[email protected]“.

Въз основа на така посоченото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Заявителят претендира да е титуляр на процесното вземане въз основата на сключен с лице с имена А. Х. (A. H.) Договор за цесия от 10.08.2024г. С оглед изложеното, следва да се съобрази даденото задължително указание в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 4/2013 г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като в случай, че частното 1 правоприемство се основава на договор за цесия, както е в настоящия казус, трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има то (прехвърлянето) действие по отношение на него - чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. По делото с подадената от заявителя уточнителна молба не се доказа надлежното уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Представена е единствено разпечатка на електронна кореспонденция, от която не може да се установят лицата, между които тя е проведена.

Отделно от това същата не представлява уведомление за цесия, доколкото не съдържа изрично изявление, че вземането на А. Х. е прехвърлено върху канадското дружество „Клик Ту Рифънд Инк.“ и следва да бъде погасено на цесионера. Поради това съдът приема, че в хипотеза на настъпило частно правоприемство /в случая цедиране на вземането/, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедентът-праводател, който е носител на спорното право към този момент /в този смисъл Определение № 492/30.07.2014г., постановено по т.д.№ 3933/2013г. на ВКС, II т.о./. Доколкото заявителят - цесионер не е надлежно процесуално легитимиран да подаде заявлението за издаване на заповед за изпълнение, същото следва да бъде отхвърлено изцяло.

Заявлението подлежи на отхвърляне и поради това, че клонът на търговско дружество /какъвто е посоченият като длъжник в заявлението „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ - клон България“/ не е самостоятелен правен субект, а е част от търговското предприятие, която се персонифицира единствено чрез собственика си - търговско дружество. Макар да са налице елементи на известна правна самостоятелност, те не водят до обособяване на клона като правен субект, той не е самостоятелен носител на права и задължения; клонът е неправосубектен и не може да участва в съдебното производство нито самостоятелно, нито като пълномощник на търговеца, който го е регистрирал. Поради това се приема, че клонът на търговско дружество, независимо от правноорганизационната форма на последното, не може да бъде страна в гражданския процес.

По аргумент от чл. 411, ал. 2, т. 4 (предишна т. 3) от ГПК и т. 3б от ТР 4/18.06.2024г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, заявлението за издаване на заповед за изпълнение се отхвърля, ако посоченото като длъжник лице няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България. Доколкото по делото не се установи правосубектното дружество „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ /а не неговият клон/ да има седалище на територията на Република България, то подаденото заявление следва да бъде отхвърлено. Заповедното производство е факултативен способ за защита на права, което може да бъде проведено при наличие на специфични предпоставки. Липсата им не осуетява възможността на заявителя да потърси защита на правата си по общия ред на исковото производство и международното частно право.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло подаденото от „Клик Ту Рифънд Инк.“, със седалище и адрес на управление: Канада, 1 Кинг Стрийт Уест 4800-200, Торонто, чрез пълномощника адв. А. И., заявление вх.№ 3089/06.02.2026г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ", чрез клона си „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ – клон България“ ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Зона Летище София“, сграда ИВТ, за следните суми:

- сумата от 400 евро /четиристотин евро/ - главница, представляваща неизплатено обезщетение на пътника А. Х. (A. H.), на основание чл.5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., за неизпълнен по разписание полет № W95757 от 01.08.2024г. по маршрут от Лондон до Варна, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в съда - 06.02.2026г. до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 81,78 евро /осемдесет и едно евро и седемдесет и осем евроцента/ обезщетение за забава за периода от 15.08.2024г. до 06.02.2026г.;

- сумата от 10,86 евро /десет евро и осемдесет и шест евроцента/- държавна такса по 2 делото;

- сумата от 200 евро /двеста евро/ - адвокатско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3