Решение № 423 от 24.03.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Русе, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520105618 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и за отмяна на констативен нотариален акт, с правно основание чл.

537, ал. 2 ГПК.

При първоначалното разглеждане на приложеното гр.д.№ 4860/2023 г. по описа на РС-Русе ищецът Българската държава твърди, че по силата на чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, е собственик на поземлен имот с идентификатор № 501.2316, за който е съставен Акт за частна държавна собственост № 5328/15.04.2013 г., вписан в СВ-Русе под № 117, том 14, дв.вх. 5910, вх.рег.№ 5993/23.04.2013 г., на основание чл. 68, ал. 2 и ал. 3 от ЗДС, чл. 24, ал. 1, чл. 27, ал. 10 и ал. 11 от 3СП33 и чл. 45, ал. 10 от ПЗСП33. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ППЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственик. В описания имот били изградени „Гараж" и „Лаборатория", собственост на ЕТ „Иван Кутинчев", съгласно нот.акт за собственост на вещно право, придобито по давност, вписан в СВп. под № 130, том VIII, дело 1524, вх.№ 3513/12.03.2013 г. и нот.акт, вписан в СВп. под № 169, том XVIII, дело 4320, вх.№ 8431/28.08.2001 г. Ищецът се позовава на чл. 45, ал.

10 от ППЗСПЗЗ, според който земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, и земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост и се актуват от областния 1 управител. Стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва от министъра на земеделието и храните. Предложение за издаване на актове за държавна собственост се прави от министъра на земеделието и храните или упълномощено от него длъжностно лице по данни, предоставени от областните дирекции "Земеделие". А според чл. 47, ал. 1 от ЗСПЗЗ, министърът на земеделието, храните и горите /понастоящем министъра на земеделието и храните/ упражнява правата на собственика на земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба чрез търг и замяна по паричната равностойност на земеделските земи, определена по наредбата по чл. 36, ал.

2 ЗСПЗЗ, доколкото друго не е предвидено в ЗСПЗЗ и в правилника за прилагането му.

Държавният поземлен фонд обхващал земеделските земи - държавна собственост, включително и застроени или представляващи прилежащи площи към стопански сгради.

При извършена служебна проверка на горепосочения имот се установило, че като собственик бил записан Р. Р. М.. Въз основа на нот.акт за покупко-продажба, вписан в СВп-Русе под № 46, том 33, дело 6767, дв.вх.рег.№ 11103, вх.рег.№ 11456/07.09.2022 г., същият придобил правото на собственост от П. О. А. върху поземлен имот № 501.2316 в кв. 158 по кадастралния план на с. Щръклево, общ.

Иваново, Обл. Русе, одобрен със Заповед № РД-02-14-2158/15.12.2000 г. на МРРБ, с площ 1.554 дка, като УПИ V имал площ 1554 кв.м. и бил отреден за стопански дворове. При извършена справка в Имотен регистър се установило, че П. А. е закупил имота от Стилян Д. С. и Ц. Р. М. въз основа на нот.акт, вписан в СВп. под № 124, том 31, дело № 6436, дв.вх.рег.№ 10579, вх.рег.№ 10950/25.08.2022 г. Стилян Д. С. се снабдил с нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, вписан в СВп-Русе под № 23, том 25, дело 5057, дв.вх.рег.№ 8403, вх.рег.№ 8674/08.07.2022 г. по отношение на имота.

Процесният имот бил обединен след препродажбата му от Р. М. с негов имот 501.2317, като бил образуван поземлен имот 501.2573. Това обстоятелство ищецът установил след снабдяване със съдебно удостоверение по гр.д.№ 4860/2023 г. Ищецът счита, че констативният нот.акт е недействителен и следва да бъде отменен като такъв по отношение на процесния поземлен имот, подробно описан в АЧДС, за който Българската държава се легитимирала като собственик. Непротивопоставими й били последвалите разпоредителни действия по отношение на прилежащите площи, държавна частна собственост, поради липсата на вещно-прехвърлителния ефект.

Процесният имот представлявал прилежаща площ към сгради, върху които били разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ лицата, придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР, могат да придобият застроените и прилежащите площи без провеждане на търг по процедура, регламентирана в Раздел I 2

„Разпореждане със земи по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ" от Глава четвърта „а" „Разпореждане с държавните земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12 от ПЗР на 3СП33" от ПП3СП33 /чл.56а - чл.56д/. Законодателят изрично предвидил в чл. 27а, ал. 1 от 3СП33, че собствениците на сгради и съоръжения от имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ дължат суми за ползването на земята до придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи. Лицата, придобили право на собственост върху сградите и съоръженията по ал. 1 до 9 февруари 2011 г., дължат сумите за ползване на земята след тази дата. Лицата, придобили право на собственост върху сградите или съоръженията след 9.02.2011 г., дължат сумите за ползване на земята от датата на придобиване на сградите или съоръженията. При разпореждане със собствеността върху сградите и съоръженията се представял документ за платени суми за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или съоръженията (чл. 27а, ал. 2-4 от 3СП33). Ех lege законодателят придавал качеството държател, ползвател на правно основание на собственика на сграда върху прилежащата площ от бившите стопански дворове, за което дължал заплащането на наемна вноска. В качеството си на държател на прилежащите площи, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ, собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, бил данъчно задължен и за този имот или съответната част от него. Ищецът се позовава и на Решение № 69/20.06.2016 г. по гр. д. № 6228/2015 г. и решение № 204/23.07.2012 г. по гр.д.№ 607/2011 г. на ВКС, според които лицата, придобили сгради от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСП33, могат да ползват и незастроената част от земята в нормативно определените размери, както и да придобият собствеността върху нея на посочения в тази разпоредба възмезден начин - чрез разсрочено плащане или чрез внасяне на равностойна земя в държавния поземлен фонд, като съгласно чл. 45а от ППЗСП33, застроените и прилежащи земи по чл. 27, 4 ал. 6 от ЗСП33 се продават на собственика на сградата или на съоръжението по негово искане без провеждане на търг. Когато правоимащият по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ е придобил срещу дела си в ТКЗС, ДЗС или друга, образувана въз основа на тях селскостопанска организация, сграда, част от имуществото на прекратената организация, прилежащата към сградата земя, можела да бъде продадена единствено нему. Елемент от сложния фактически състав по придобиване собствеността върху прилежащата площ било издаването на заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 56д, ал. 1 ППЗСПЗЗ за извършване на покупко-продажбата на имота. АДЧС за имота не е бил отписан от областния управител, нито е бил атакуван по съдебен ред. Съгласно чл. 114, ал. 2 от ППЗДС общините или другите лица, които претендират за права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена заповед за отписване, а в случаите по чл. 113 - след влизането в сила на решението на съда. По никакъв начин 3

Стилян Д. С. не обективирал пред Българската държава промененото си намерение да свои имота само за себе си; това намерение не било доведено до знанието на Държавата. Не била налице и другата кумулативно изискуема предпоставка - не бил изтекъл изискуемият 10-годишен срок за придобиване по давност на недвижим имот, предвид въведения мораториум по отношение на имоти-държавна собственост с § 1 на ДР на ЗДС. Не били изпълнени предпоставките, за да бъдат придобити прилежащите площи по давност. Придобивната давност се прилагала във всички случаи, освен когато съществувала изрична забрана. Такава била въведена с разпоредбата на чл. 86 от ЗС от 1951 г., според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. Такива, съгласно чл. 2 от ЗС, били имотите на държавата, на кооперациите и на другите обществени организации. През 1990 г. разпоредбата на чл. 86 от ЗС приела редакция, че не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменението на чл. 86 от ЗС (редакция, ДВ, бр. 33/1996 г.) ставало възможно придобиването по давност на вещи държавна собственост с изключение на вещите публична държавна собственост. За имотите държавна собственост давност не е могла да тече на основание чл. 86 от ЗС, в редакцията й до 01.06.1996 г., когато влязъл в сила ЗИД на Закона за собствеността (редакция ДВ, бр. 33 от 19.04.1996 г.), с който се въвеждала забрана единствено за имоти, които са публична държавна собственост. Относно имотите държавна частна собственост давностният срок за придобиването им спирал да тече с влизането в сила на §1 от ЗД на Закона за собствеността (Обн.ДВ, бр. 46/2006 г.). Мораториумът върху придобиването по давност на недвижими имоти - частна държавна собственост бил удължаван през годините, като с Решение № 3/24.02.2022 г. на КС по конституционно дело № 16/2021 г., обн. в ДВ, бр.18/04.03.2022 г., били обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от ЗДЗС (Обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл.доп., ДВ, бр.18/2020 г.) и § 2 от ЗР на Закона за изменение на Закона за собствеността (Обн., ДВ, бр.7/2018 г.). В решението на КС изрично било посочено, че с обявяване на §1, ал. 1 от ЗДЗС за противоконституционна не се засягал нейния досегашен ефект, като последиците от преустановяване на моратириума настъпват от момента на влизане в сила на решението. Забрана за придобиване по давност на имоти - частна държавна собственост действала до 01.06.1996 г. и от 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г. С решение № 354/19.07.2025 г. по в.гр.д.№ 406/2025 г. по описа на ОСРусе било прието по аргумент от чл. 24, ал.1, вр. чл.10б, ал.5 от ЗСПЗЗ, че като придобивен способ придобивната давност е изключена по отношение на недвижимите имоти, които са прилежаща площ като обслужващи стопански сгради и съставляват държавна собственост. Българската държава извършвала действия по стопанисването и управлението на прилежащите площи и не се е дезинтересирала от същите. Със заявление вх.№ СБ-02-931/23.07.2013 г. ЕТ „Иван Кутинчев" заявил желанието си за закупуване на имот № 501.2316, потвърдено впоследствие и със заявление вх.№ СБ4 02-1032/27.07.2015 г. Стартирана и проведена била процедура по чл.56а и сл. от ППЗСПЗЗ. Собственикът на сградите, като данъчно задължено лице по смисъла на чл.

11, ал. 2 от ЗМДТ, заплащал съответните дължими местни данъци и такси. Като краен акт, със Заповед № РД 46-293/22.04.2016 г. министърът на земеделието и храните, в качеството си на принципал, разрешил да се извърши продажба на земя, държавна частна собственост на ЕТ „Иван Кутинчев“ в землището на с. Щръклево, представляваща УПИ V с площ 1.554 дка, представляващ имот № 501.2316.

Договорите за покупко-продажба на прилежащите площи, представляващи държавни имоти, между Стилян С. и Ц. М. с П. А. и между П. А. и Р. М., нямали вещнотранслативен ефект, поради което приобретателите по нотариалните актове не придобивали вещни права. При всяка от следващите продажби, в това число и последната, обективирана в нот.акт за покупко-продажба, вписан в СВп-Русе под № 46, том 33, дело 6767, дв.вх.№ 11103, вх. рег.№ 11456/07.09.2022 г., продавачите не били собственици на имотите. Сделките не произвеждали действие по отношение на собственика на вещта, в случая Българската държава.