Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 107 от 14.01.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4399/2021
Вид
Решение № 107
Подписан
14.01.2022
В сила
14.01.2022
Състав
Даниела Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.405 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • Чл.406 · Кодекс за застраховането
  • чл. 407 · Кодекс за застраховането
  • чл.486, ал.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Варна, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. И.а като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20213110104399 по описа за 2021 година

Ищецът Р.Ш. от град Варна е предявил иск срещу ответник ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр. София, р-н ****бул. "****" № 89Б, представлявано от ***** - главен изпълнителен директор и **** - изпълнителен директор с пр.осн.чл. 405, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 1443.76 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +", клауза „Пълно каско" за имуществени вреди на собствения му лек автомобил марка „Шевролет Нубира", с per. № В ****ВС, настъпили от застрахователно събитие ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата /след допуснато изменение на иск на осн.чл.214 ГПК с протоколно определение от 14.12.2021 г.

Твърдениято от които ищецът черпи права са следните:

На 11.12.2019 г. Ш. е сключил Застраховка „Каско +", клауза „Пълно каско" на личния си автомобил марка „Шевролет Нубира", с per. № В ****ВС с 1 ответника „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД, със срок на действие от 18.12.2019г. до 17.12.2020г. Автомобилът бил застрахован за 2780.00 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати по застрахователна полица № *****от 11.12.2019 г., възлизала на 217.50 лева. Премията била разсрочена на четири вноски, като към момента всички вноски са платени. На 04.02.2020 г., ищецът е паркирал автомобила в гр. Варна, на ул. „Милосърдие". На 05.02.2020г., около 08.00 часа, отивайки до автомобила установил, че е увредена задната броня. На 05.02.2020г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, 1 като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис заключение по щета № *****/05.02.2020г. В описа, като увредени детайли са описани задна броня, основа задна броня и конзола задна броня. Като обезщетение за претърпените вреди получил сумата в размер на 52.69 лв. Така изплатеното обезщетение е недостатъчно за поправяне на вредите. Ищецът извършил проучване в няколко сервиза и установил, че за поправяне на щетите изплатеното му обезщетение в размер на 52.69 лева е крайно недостатъчно. На осн.чл.486, ал.2 КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действителните щети в деня на събитието. Ищецът моли ответника да му заплати и разноските за производството.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответното застрахователно дружество изразява становище за допустимост на предявения иск, но го оспорва като неоснователен. Твърдения на ответника и възражения срещу иска:

Дружеството твърди, че описаните щети не биха могли да настъпят по начина описан от ищцовата страна. Уврежданията по процесния лек автомобил не кореспондират с наведената от ищеца фактическа обстановка по настъпването на застрахователното събитие. Изцяло оспорва описания механизъм на ПТП в исковата молба. Механизмът на ПТП е изцяло неизяснен -липсват данни за точното място на ПТП, вредите и увредилия процесното МПС предмет. Описаните щети не биха могли 2 да настъпят по начина описан от ищцовата страна - същите не биха могли да настъпят в спряло положение на л.а. Оспорва причинноследствената връзка между твърдените вреди и ПТП, както и техният размер. Оспорва твърдението, че увредените части са били оригинални и заявява, че ищецът не представя доказателства за това твърдение. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 386, ал.1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал.2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.

Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение. С исковата молба ищецът заявява претенция за обезщетение в размер на цените на оригинални части и цените за поправяне на причинените в резултат на застрахователното събитие вреди на застрахования автомобил в сервизи, притежаващи сертификат ISO 9001:2008. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.400, ал.З КЗ, който приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. Следва да се приеме, че застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на увреждането - настъпването на ПТП. Същевременно ищецът не е ангажирал доказателства, че увредените части не могат да бъдат подменени с нови алтернативни такива и монтирани и обработени в сервизи непритежаващи сертификат 2 по стандарт ISO 9001:2008. Нещо повече, Кодекса за застраховането и константната практика на съдилищата не сочи, че обезвредата на увреден лек автомобил следва да бъде извършена в специализирани сервизи, притежаващи конкретния сертификат по горепосочения стандарт, а напротив същата следва да бъде съобразена с „труда за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени към датата на ПТП" /така Решение №5 2/08.07.2010г. на Върховния касационен съд по т.д. 652/2009г./. Ищецът също не сочи и доказателства, че увредените части са оригинални такива. Следователно обезвредата на автомобила в размер, определен при съобразяване със средни пазарни цени с влагане на нови алтернативни части и компоненти и средната пазарна стойност на труда за обезвреда се съобразява с изискването за покриване на стойността, необходима за възстановяване на вещта в същия към момента на настъпване на застрахователното събитие вид. Така изплатената от 3 доверителя ми сума изцяло покрива разходите по възстановяването на процесния лек автомобил съгласно Отделно от горното, съгласно Общите условия към процесната застрахователна преписка, при щета, реализирана в паркирано положение на застрахования л.а., застрахователя дължи застрахователно обезщетение до 10% от застрахователната сума по полицата. 3. На осн. чл.51, ал.2 ЗЗД ответното дружество прави въражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Водачът на процесния лек автомобил не е действал с дължимото поведение, за да избегне настъпването на описаното ПТП. Твърди, че застрахованият не е изпълнил своите задължения да пази и ползва процесното МПС с грижата на добър стопанин и да спазва законовите правила за неговата експлоатация, в следствие на което са се създали предпоставки за увеличаване на риска и е настъпило застрахователното събитие. Счита, че обезщетението за имуществени вреди следва да бъде намалено с 44 защото приноса на ищеца за настъпване на ПТП е съществен.

Ответното дружество твърди, че ищецът Р.Ш. е водил друго гр.дело срещу ДЗИОЗ ЕАД с № ****/2020 г. по описа на РС Варна, 14 състав и с влязлото в сила решение дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 3663.60 /три хиляди шестстотин шестдесет и три лева и 60 ст./ лева, представляваща дължимо от ответника застрахователно обезщетение по щета No ****за имуществени вреди - Капак заден, Декоративна кора багажник, Задна броня, Основа задна броня. Стоп десен, Задна колона дясна, Престилка задна, Панел заден десен /калник/ 5вр., Основа заден десен калник външна, Основа стоп /щит/ дясна, Водач задна броня десен, Отдушник заден десен, Капачка резервоар, Джанта стоманена задна дясна, Задна врата дясна, Рамка врати десни, Предна броня, Под багажник, Рог заден десен, Конзола рог заден десен, Основа заден десен калник вътрешна, Тръбопровод гориво към резервоар, Амортисьор заден десен, Кора задна дясна на багажник. на собствения му л.а. марка „Шевролет Нубира", с ДК № В *****ВС, настъпили вследствие на застрахователно събитие на 07.03.2020 г. Видно от изготвения от застрахователя снимков материал по процесната щета No. *****/ 05.02.20г. са точните увреди и тяхното местоположение, вследствие на твърдения процесен инцидент по задна броня, основа задна броня и задна колона дясна. Видно от изготвения снимков материал от застрахователя във връзка с щета No. 43080312000245 / 10.03.20г., по която е образувано гражданско дело под 3

№****/2020 г. по описа на РС-Варна, 14 състав, по което е влязло в сила решение, същите вреди по задна броня, основа задна броня и задна колона дясна съществуват и биват съответно обезвъзмездени с присъденото обезщетение по гр.д. №****/2020 г. по описа на ВРС! Същите са взети предвид при 4 определяне на стойността на застрахователно обезщетение от страна на вещото лице, дало своята експертиза, а съответно и от съдебния състав досежно. Счита, че въпросът относно размера на застрахователното обезщетение не може да бъде пререшаван, тъй като между страните съществува обвързващ ги влязъл в сила съдебен акт и със силата на пресъдено нещо е определен същия. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.

По делото са представени писмени доказателства както следва: автомобилна застраховка „Каско"; опис-заключение по щета, снимки, у ведомление за щета -2бр., регистрационен талон за застрахователна полица, документи по претенция; свидетелство за регистрация; удостоверение за техническа изправност; свидетелство за управление на МПС; контролен талон; уведомително писмо от 10.03.2021 год.; молба; опис-заключение по щета; съобщение и решение по гр.д. № 6502/20 г.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор по следните твърдения и факти: между тях е налице сключен застрахователен договор по полица № ****за сключена автомобилна застраховка „Каско +“, комбинирана застрахователна полица за лек автомобил марка Шевролет, модел NUBIRA с рег.№ ДР № ****, със срок на действие от 00.00 часа на 18.12.2019 г. до 23.59 часа на 17.12.2020 г. с покрити рискове „Пълно каско“, „Помощ на пътя“ съгласно Общите условия и клаузи „Премиум“ и Чужбина“.

От доказателствата по делото е установено, че на 04.02.2020 г. е установено увреждане по застрахования автомобил след като е бил паркиран на описаното място в гр.Варна и на следващия ден собственикът е уведомил застрахователя за настъпилото събитие, който чрез свой служител е извършил оглед на автомобила, изготвил е снимков материал и е съставил опис-заключение по щета – лист 7 от делото. Ответното дружество оспорва твърденията, че описаните увреждания са настъпили по описания в исковакта молба начин и не кореспондират с описаната фактическа обстановка.

Представя преписката по образуваната щета №****. Ищецът е заявил, че му е изплатено обезщетение в размер на 52.69 лева като заявява, че сумата, която е необходима за ремонт на автомобила е в размер на исковата претенция плюс заплатената част в размер на 52.69 лева. Ето защо претендира ответното застрахователно дружество да му плати дължимото обезщетение в размер на 1443.76 лева, получено като разлика между дължимото и заплатеното обезщетение.

От заключението на САТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено, изготвено от вещото лице след анализ на доказателствата по 4 делото - опис-заключение и снимков материал, изготвени от застрахователя се установява, че експертизата се извършва в момент, който е отдалечен от датата на събитието, на база на предоставените материали, пазарно проучване и материали от архивно гр.д.№ ****/2020 г. на РС, 14 състав, без възможност да се извърши оглед на автомобила в състоянието в което е бил след събитието. Вещото лице приема, че уврежданията са получени вследствие на контакт между две превозни средства, при която неизвестно МПС удря паркирания лек автомобил „Шевролет Нубира“ с рег.№ ****като удара е в задната част на автомобила. Приема описаните от застрахователя увреждания в опис-оценка на щета, които са задна броня-подмяна и боядисване, основа задна броня-подмяна, конзола задна броня – дясна – подмяна. При определяне стойността на разходите за труд са посочени стойностите поотделно за всяка щета и като обща сума по средни пазарни цени към датата на събитието.