Определение № 768 от 27.09.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768 гр. София, 27.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20241800100776 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по искове на И. Г. за осъждане на Софийския градски съд да му заплати обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер на 61600 лв., както и мораторна лихва в размер на 9804,66 лв.

Исковата молба е била подадена до АССГ, който е приел, че делото не му е подсъдно, и го е изпратил на Софийския градски съд по подсъдност.

С Определение № 14401/28.11.2023г. по гр.д. № 7448/2023г. този съд е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност на основание чл. 135, ал. 5 от АПК.

С Определение № 155/15.01.2024г. по дело № 5149/2024г. на ВКС, петчленен състав на ВАС и ВКС е постановил, че компетентен да се произнесе по исковата молба на И. Г. е Софийският градски съд, и е изпратил делото за разглеждане от този съд.

При повторното постъпване на делото в СГС, същото е било образувано под № 1302/2024г. и разпределено на същия съдия- докладчик, който отново го е прекратил и изпратил по подсъдност на Софийския окръжен съд, поради изразеното от съдията- докладчик предположение за наличие на основание, всички съдии в СГС да се отведат от разглеждането му на основание чл. 22, ал.

1, т. 6 от ГПК. С такива мотиви и прилагайки по аналогия разпоредбата на чл.

7, ал. 2 от ЗОДОВ, СГС е изпратил делото на най- близкия равен по степен съд, който в случая е Софийският окръжен съд.

След постъпването му в Софийския окръжен съд, делото е било образувано под № 196/2024г., а съдията- докладчик е повдигнал спор за подсъдност със СГС пред горестоящия Софийски апелативен съд.

С необжалваемо Определение № 1932 от 31.07.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 761/2024г. на САС, спорът за подсъдност е бил разрешен, като САС е приел, че компетентен да се произнесе по предявените от И. Г. против Софийския градски съд искове за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер на 61600 лв., както и мораторна лихва в размер на 9804,66 лв., е Софийският градски съд, а делото е било изпратено на този съд за извършване на следващите се 1 съдопроизводствени действия.

Независимо от горното, новият съдия- докладчик в СГС е приел, че нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ следва да се прилага разширително, а предявеният иск може би е с правна квалификация по този закон. С тези мотиви, СГС отново е прекратил производството по делото и го е изпратил на Софийския окръжен съд.

Настоящият съдебен състав не споделя извода, че делото е подсъдно на Софийския окръжен съд, и намира, че отново следва да повдигне спор за подсъдност със СГС, поради следните съображения:

1. Въпросът за подсъдността на делото е вече разрешен.

По повдигнат спор за подсъдност на настоящото дело между СГС и СОС е постановено окончателно и необжалваемо Определение № 1932 от 31.07.2024г. по в.ч.гр.д. № 761/2024г. на САС, с което изрично е прието, че компетентен да се произнесе по предявените от И. Г. против Софийския градски съд искове за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер на 61600 лв., както и мораторна лихва в размер на 9804,66 лв., е Софийският градски съд. Този съд, обаче, не се е съобразил със задължителния акт на САС и отново е изпратил делото на СОС, което налага повторно повдигане на спор за подсъдност.

2. Липса на възможност за прилагане по аналогия на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ е процесуална, а процесуалните норми не се прилагат по аналогия. Те са от публичен ред, поради което тълкуването им е стриктно. Противно на приетото от СГС, недопустимо е разширителното им тълкуване, като им се приписва съдържание, каквото те нямат. В този смисъл е трайната съдебна практика, обективирана напр. в Определение № 127 от 25.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 352/2015 г., II т. о., ТК, Определение № 108 от 11.09.2009 г. на ВКС по ч. н. д. № 421/2009 г., III н. о., НК, Решение № 453 от 9.11.2012 г. на ОС - София по в. гр. д. № 101/2012 г., Определение № 2049 от 1.09.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2250/2022 г. и др.

Поради това и с оглед систематичното тълкуване на чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав намира, че процесуалната норма на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ следва да се прилага само по отношение на съдебни производства за обезщетение по ЗОДОВ, като е недопустимо прилагането й по аналогия за определяне на подсъдността на други граждански дела с различен предмет, каквото е настоящото.

По тези съображения не следва да се споделят мотивите в обратен смисъл на СГС, още повече, че те пряко противоречат на изричните мотиви към Определение № 1932 от 31.07.2024г. по в.ч.гр.д. № 761/2024г. на САС, постановено именно по настоящия казус, съгласно които правната норма на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ е забранителна, като тя не може да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия.

3. Вид и правна квалификация на предявените искове.

2

Софийският градски съд е обосновал приложението по аналогия на чл.

7, ал. 2 от ЗОДОВ с аргумента, че „предявеният иск е може би с правна квалификация по ЗОДОВ“.

Настоящият съдебен състав не споделя това съображение. Видно от текста на исковата молба и с оглед изключване на възможността за квалифициране на исковете като такива по чл. 1 от ЗОДОВ (виж. Определение № 155/15.01.2024г. по дело № 5149/2024г. на ВКС, постановено от петчленен състав на ВАС и ВКС), правната им квалификация следва да бъде по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В същия смисъл са и мотивите към цитираното по- горе Определение № 1932 от 31.07.2024г. по в.ч.гр.д. № 761/2024г. на САС, като и двете дела са приложени към настоящото дело.

Поради това съдът намира, че произволното и необосновано предположение на СГС, че предявените искове „може би“ са с правна квалификация по ЗОДОВ, е недостатъчно да обоснове прилагането на този закон в настоящия случай. Още повече, че, ако СГС е имал съмнения относно правната квалификация на исковете, е следвало да даде указания на ищеца да уточни претенциите си и по този начин да внесе яснота и категоричност по този въпрос, вместо да използва собствената си несигурност като основание за изпращане на делото по подсъдност.

С оглед гореизложеното, както и поради изричния акт на САС по подсъдността на делото, а също и становището на смесения петчленен състав на ВАС и ВКС по този въпрос, настоящият съдебен състав намира, че делото е подсъдно на Софийския градски съд, а този съд не е имал основание да го препраща по подсъдност.

Тъй като, обаче, този съд за пореден път е прекратил делото пред себе си, отново следва да бъде повдигнат спор за подсъдност между Софийския окръжен съд и Софийския градски съд на основание чл. 122 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 776/2024г. г. по описа на Софийския окръжен съд, образувано по искова молба на И. Г. с вх. № 15977/25.04.2023г., подадена в АССГ.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийския апелативен съд между Софийския окръжен съд и Софийския градски съд относно местно компетентния съд да разгледа исковете по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на И. Г. за осъждане на Софийския градски съд да му заплати обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер на 61600 лв., както и мораторна лихва в размер на 9804,66 лв.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 3