Решение № 163 от 23.03.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Смолян, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20225440101240 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца И. Х. М., ЕГН**********, с адрес с.**, Община **, срещу ответника Главна дирекция „***“ при МВР гр.София, с правното основание на чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187 от ЗМВР, чл.181, ал.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 2 561,30 лева- възнаграждение за положен нощен труд за периода от 17.12.2019г. до 31.10.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 05.12.2022г. до окончателното изпащане, 333,21 лева- мораторна лихва, 160,80 лева- левова равностойност на безплатна предпазна храна и на ободряващи напитки за периода от 01.08.2019г. до 01.08.2020г., 46,05 лева-мораторни лихви, ведно със законната лихва върху сумите за главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 05.12.2022г. до изплащане на вземането.

В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца адв.О.

За ответника юриск.Х. оспорва исковете. Представя писмени бележки.

В постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват.

Правят се възражения, че следва да се вземе предвид законодателната промяна през сочения от ищеца период 17.12.2019г.- 31.10.2022г..

Неоснователни са изложените в исковата молба аргументи за наличието на празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби и тази празнота да бъде запълнена от КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно както разпоредбите на КТ, така и издадените въз 1 основа на него подзаконови нормативни актове. Предвиденото в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ (за която наредба изрично е посочено в чл. 2, ал. 3, че не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ, и в този смисъл още по-малко тази наредба е приложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР) превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. С оглед предвидената в чл. 187 от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд, в специалната нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове не е налице празнота, която да подлежи на запълване. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите. В ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в изрично фиксиран размер на отработен нощен час и ясно е определено как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнително възнаграждение за същия и компенсирането му по друг начин. В КТ, НРВПО и НСОРЗ също ясно са разграничени допълнителните възнаграждения за нощен и извънреден труд, основанието за дължимостта им и начинът на формиране на размера им. Коефициентът, предвиден в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за превръщане на нощния труд в дневен, и при трудовите правоотношения няма отношение към допълнителното възнаграждение за нощен труд, а при определени хипотези /чл. 9, ал. 1 и ал. 3 от НСОРЗ/ е относимо към увеличаване размера на трудовото възнаграждение и при сумираното отчитане на работното време - към установяване полагането на извънреден труд. За държавните служители, работещи по ЗМВР е създадена специална нормативна уредба, съдържаща редица привилегии, заради и в съответствие със специфичния труд, който полагат, като работното им време се организира по специално уреден ред в нарочно издадени за целта нормативни актове.

Специалната регламентация е създадена, за да компенсира особената тежест на полагания нощен труд на работещите в публичния сектор полицаи и пожарникари, поради което няма неравностойност на положението на същите спрямо работещите, за които се прилага КТ и издадените въз основа на него нормативни актове. Различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ал. 1. т. 1 от ЗМВР. пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд, които обаче не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно па по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. В този смисъл са и съображения и направените изводи в решението на Съда на Европейския съюз по преюдициално дело № С-262/2020 г., постановено на 24.02.2022 г.

Видно от диспозитива на цитираното решение „ 1) Член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 2 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. 2) Членове 20 и 31 от Хартата на основаните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел“. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 107а, ал. 18 от КТ на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в КТ, като такива не може да се определят за тях и в други закони.

Оспорват се и претенциите по чл.181, ал.3 от ЗМВР. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователни са и акцесорните искове.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата за съдебно заседание, писмените бележки на ответната страна, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно правоотношение. От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че за целия период от 17.12.2019г. до 31.10.2022 г.

И. Х. М. е положил 1374 часа нощен труд, които са му заплатени заедно с дневния без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. От преизчислението на тези часове в дневни, остава да получи допълнително суми за 196 часа, равняващи се на 2561,30 лева по часовите ставки за отделните месеци.

Размерът на законната лихва за забава, дължима на всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен труд и преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата“, изчислен от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася до м. декември 2022 год. е 333,21 лева.

В заключението по ССчЕ се сочи, че в ГД *** - гр. София има изготвени справки за служителите, работещи при температури < 10 и >30 градуса по Целзий, съобразени с официалните данни от НИМХ по дни съгласно чл.2, т.7 от Наредбата, в които справки е включен и ищецът И. Х. М.. Размерът на левовата равностойност на неосигурената от ищеца храна за положен от него труд със специфичен характер за периода от 01.08.2019г. до 01.08.2020г. е 136,80 лева. Размерът на левовата равностойност на неосигурените ободряващи напитки за положен от него труд в часовия диапазон 22:00 — 3

6:00 ч. за периода 01.08.2019г. до 01,08.2020г. г. е 24,00 лв.

Вещото лице дава заключение, че размера на лихвата върху всяко месечно задължение, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна за процесния период до 05.12.2022 г. е 39,25 лв. Размерът на лихвата върху всяко месечно задължение, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи левовата равностойност на неосигурените ободряващи напитки за положен труд в часовия диапазон 22:00 - 6:00 часа за процесния период до 05.12.2022 г. е 6,80 лв.

Съдът намира, че иска с правната квалификация на чл. 178, ал.1, т.3 във вр.чл. 187, ал.7 ЗМВР е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. Според ал.10 на чл.187 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За положения над определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение- чл.187, ал.7 от ЗМВР. Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 10.

През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (д.в. бр. 60 от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., която е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 06: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. Последното не е предвидено в действалата през исковия период нормативна уредба.

С Тълкувателно решение №1 от 15.03.2023 год. на ОСГК на ВКС се приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за 4

Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.