Решение № 1339 от 11.05.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1339

Русе, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - II КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

Членове:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

ДИАНА КАЛОЯНОВА

При секретар БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛИЦА ДИМИТРОВА канд № 20267200600183 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по жалба на И. В. П., чрез адв. К. В. К., срещу Решение № 17/16.01.2026 г. по АНД № 897/25 по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 25-3393-000364/07.05.2025 г., издадено от началник Второ РУ към ОДМВР – Русе, с което на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. Излагат се доводи в подкрепа на сочените основания. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП. Претендират направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 14.04.2025 г., около 21, 20 часа, жалб. П. е управлявала л. а. модел "Фолксваген Туран", с рег. №Р 9146 ВТ и бил спрян за проверка и тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест "Дрегер 7510", с фабр. №ARPM 0813, който отчел 0, 88 промила. Бил връчен талон за мед. изследване, но водачът не се явил в УМБАЛ К. – Русе, за да даде кръвна проба и не била изготвена химическа експертиза. Районният съд е приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства и не е установил наличието на съществени процесуални нарушения . Приел е също, че правилно е приложен и материалният закон, като нарушението е правилно установено и безспорно доказано. Отхвърлил като неоснователни и недоказани доводите в жалбата, че тъй като жалбоподателя изпитвал страх от убождане с медицински игли, не било доказано, че с връчения талон за медицинско изследване му е разяснено, че може да поиска да му бъде извършено изследване за наличие на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор. В тази връзка се е позовал на събраните гласни доказателства и приложения по делото видеозапис от записваща видеокамера, монтирана на полицейския автомобила. Отхвърлил и тезата за липса на подпис в графата "Избирам да бъда изследван за установяване на алкохол в кръвта чрез: доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване. ", тъй като жалбоподателят е положил подпис като проверено лице , че е запознат за задължението си за яваване в болничното заведение в указания срок и последиците от неизпълнение. Акцентирал, че жалбоподателят и процесуалният му представител не оспорват техническото състояние техническото средство Алкотест "Дрегер 7510", с фабр. №ARPM 0813 или начина на пробовземане чрез него и отчетената стойност от 0, 88 промила.

Решението е правилно, а за исканата му отмяна не се констатират наведените в касационната жалба основания.

Касационната инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на районния съд и не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на съдебния акт, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН намира, че не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

В допълнение само следва да посочи, че съгласно чл.3 от Наредба 1/ 2107г. основният начин за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта е чрез техническо средство, както е в настоящия случай. Използването на доказателствен анализатор съгласно чл.3а от Наредбата се прилага при лимитирани законови основания : отказ от проверка с техническо средство, неприемане на показанията на техническото средство или когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство В талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство/ чл.6 ал.4 от Наредбата/. Именно в този талон е отразено желанието за установяване на точната концентрация на алкохол чрез медицинско изследване, като жалбоподателят е положил и подпис. В графите по талона липсва изискване за полагане на подпис на провереното лице срещу двата възможни варианта за изследване.

Правилно и обосновано контролираната съдебна инстанция е приела за безспорно доказано, че от обективна страна жалбоподателят е осъществил обективните признаци на състава на нарушението по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК вр. чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в настоящото касационното производство. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя, съгласно чл. 63д, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 66,47 евро, равняващи се на 130 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОДМВР-Русе Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17/16.01.2026 г. по АНД № 897/25 по описа на РРС

ОСЪЖДА И. В. П. [ЕГН] от гр.Русе, [улица] [адрес] да заплати на ОДМВР-Русе сумата от 66,47 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: