Решение № 662 от 06.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Бургас, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100500373 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба подадена от “Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. "Московска" № 19, представлявана от Кристина Стоянова Манева, старши юрисконсулт, със служебен адрес: гр. София бул. "А. Батенберг" № 4, като пълномощник, редовно упълномощена от Виолина Спасова – главен изпълнителен директор и Доротея Николова – изпълнителен директор на банката, против Решение № 377/15.11.2022г. постановено по гр.дело № 676 по описа на РС гр.Несебър с което съдът е обявил за нищожна клаузата на т. 13 „к“ от Договор за кредит за подобрения на недвижим имот от 27.09.2005г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и А. И. К., която задължава кредитополучателя да предоставя на кредитора всяка поискана от него информация и документи, свързани с използването и издължаването на кредита, както и необходимата информация за оценка на платежоспособността на кредитополучателя в срока на кредита, в съответствие с чл. 44 от ЗБ, като при непредставяне на тази информация или при предоставяне на невярна информация, кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, като неравноправна клауза; обявил за нищожна клаузата на т. 23.1 „а“ от Договор за кредит за подобрения на недвижим имот от 27.09.2005г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и А. И. К., според която кредитополучателят дължи такса за управление на кредита, която всяка година на падежната дата по т. 6 се събира от авоара на разплащателната сметка по т. 8.2, като при недостатъчен авоар таксата се капитализира към 1 дълга, като неравноправна клауза; обявил за нищожна клаузата на т. 23.3 от Договор за кредит за подобрения на недвижим имот от 27.09.2005г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и А. И. К., която предвижда, че с договора кредитополучателя предоставя съгласие за инкасиране на суми от свои сметки в лева и чуждестранна валута в Банка ДСК, от които кредиторът може да се удовлетворява при неизпълнение на договорните задължения, като неравноправна клауза и осъдил „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК 121830616, да заплати солидарно на А. И. К. с ЕГН ********** и С. М. К. с ЕГН **********, сумата в размер на 2733.68 лева, представляваща недължимо платена сума, поради разликата между първоначално договорените суми, под формата на лихви и заплатените от ищците завишени такива за периода от 11.04.2018г. до датата на завеждане на исковото производство - 20.05.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковото производство до действителното плащане на исковата претенция. С решението си НРС е осъдил е „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК 121830616, да заплати солидарно на А. И. К. и С. М. К. сумата в размер на 4369.35лв. представляваща направените по делото разноски, от които: държавна такса 169.35 лева, депозит за съдебно-счетоводна експертиза - 200 лева и заплатено адвокатско възнаграждение - 4000 лева.

Въззивникът изразява недоволство от решението, като моли съдът да го отмени.

Твърди, че решението е необосновано, неправилно постановен о в противоречие с процесуалния закон. Заявява следните възражения: на първо място сочи, че предявения иск е недопустим, тъй като ищците са предявили иск пред СРС и с влязло в сила решение № 543726 дт 23.11.2018г. банката е осъдена да им заплати солидарно сумата от 2115.71лв. , ведно със законната лихва върху тази сума считано от 11.04.2018г. до окончателното изплащане, ведно с разноските като сумата е платена след влизане в сила на решението и СРС е разгледал и обсъдил в своите мотиви, че клаузите са неравноправни и в този смисъл нищожни и е уважил предявения иск от ищците, а отново с исковата молба от 20.05.2021г. пред P C - Несебър, ищците претендират сума в размер на 1000,00 лв., представляваща недължимо платена сума поради разликата между първоначално договорени суми, под формата на лихви и заплатените от тях завишени такива за периода от 11.04.2018г. до датата на завеждане на настоящата искова молба, ведно със законната лихва и искат отново въпросните клаузи – т.7.1 , т. 13 и т.23.1 от договора за кредит да бъдат обявени за нищожни. Счита, че иска е недопустим тъй като се касае за претенция което е решена в предходно поизводство и повторно заведеното дело следва да бъде прекратено служебно от съда; на следващо място сочи, че съдът е приел, че ищците са надплатили на банката лихва в размер на 697.76лв. и главница в размер на 1785,27 лв. , а в диспозитива на решението „ Банка ДСК“ АД е осъдена за сумата 2733,68 лв. т.е. с 250,65 лв. повече като не се изяснява причината за тази разлика. Твърди, че повторно изготвената експертиза, назначена допълнително от съда за изясняване на фактическата обстановка, вещото лице прави извод, че надплатената сума за претендирания период под формата на завишена лихва е в размер на 697.76 лв. и за тази сума е била претенцията на ищците – за надплатена сума под формата на лихва , а с постановяване на съдебното решение и осъждане на банката и за надплатена главница, съдът се е произнесъл извън рамките на иска, с който е бил сезиран, което по своя смисъл представлява процесуално нарушение. Обжалва решението и в частта на присъденият хонорар за адвокатско възнаграждение, к ат счита, че е прекомерен предвид правната и фактическа сложност на делото. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение за въззивното производство.

Въззиваемите чрез пълномощника адв. В.Волева в срока по чл. 263 от ГПК представят отговор, като оспорват изцяло въззивната жалба, като считат въззивната жалба 2 на „Ба н к а ДСК” ЕАД за неоснователна и немотивирана, а решението на първоинстанционния съд за правилно, мотивирано, обосновано и съобразено с материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Молят решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендират разноските за настоящото производство. Оспорват твърденията на насрещната страна, че предявените искове са недопустими, доколкото спорът между страните е решен в друго исково производство пред Софийски районен съд, тъй като предявените претенции пред Районен съд Несебър не са разглеждани от друг съд и пред Софийски Районен Съд не е инициирано исково производство с предмет обявяване на клаузи от процесния договор за кредит за нищожни, а исково производство, образувано пред СРС е било за надплатена сума по процесния договор за кредит за период, който не касае исковия период по делото, образувано пред Районен съд Несебър. Сочат, че е неоснователно възражението на ответника, че сумата в размер на 2733.68 лева е неправилно изчислена и неоснователно присъдена, като правилно съдебния състав приема, че дължимата сума в размер на 2733.68 лева, представлява недължимо платена сума, поради разликата между първоначално договорените суми, под формата на лихви и заплатените от нас завишени такива за периода от 11.04.2018г. до датата на завеждане на исковото производство - 20.05.2021г. Оспорват възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

При извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

С оглед твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд – Несебър са предявени кумулативно съединени два иска: иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и иск за прогласяване за нищожни клаузи от Договор за кредит за подобрения на недвижим имот от 27.09.2005г. С исковата молба ищците са поискали съдът да осъди ответника „Банка ДСК“ АД да им заплати солидарно сумата в размер на 1000лв. представяваща недължимо платена сума поради разлика между първоначално договорените суми под формата на лихви и заплатени от ищците завишени такива за периода от 11.04.2018г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до действително изплащане на исковата претенция. В хода на производството на основание чл.214 ГПК, съдът по искане на ищците е приел изменение на иска изразяващо се в увеличение на претендираната сума от 1000лв. на 2733.68лв.

Не се спори по делото, че на 27.09.2005 г. между въззивника и въззиваемите, в качеството им на кредитополучатели е сключен Договор за кредит за подобрения на недвижим имот по силата на който банката предоставила на ищците по делото кредит е в размер на 20000 лева, платим от кредитополучателя на 240 месечни вноски, считано от датата на първото усвояване на суми от кредита. Уговорената лихва при сключване на договора е 14.25%, като в т.7.1 от договора е предвидено, че за предоставения кредит кридитополучателя заплаща лихва в размер определян периодично от банката и промяната на лихвата е задължителна за страните. Посечено е в т.7.2, че при промяна на лихвения 3 процент, кредиторът определя нов размер на месечната погасителна вноска, за което предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. Съобразно т. 15.1 от договора за кредит същият се обезпечава с втора по ред договорна ипотека върху недвижим имот собственост на кредитополучателя – апаратамент №*** находящ се на втори надпартерен етаж в комплеск „Джой“ в туристически комплекс Сл.бряг, като съгласно т. 22 съпругата на въззивника – С. К. е уведомена за кредита и носи солидарна отговорност за изплащане на задълженията.

Пред РС – Несебър са представени доказателства за приключило гр. дело водено мужду същите страни, като с решение № 543726/23.11.2018г. по гр. д. № 23488/2018 г. по описа на СРС, „Банка ДСК“ е осъдена да заплати на солидарно на А. И. К. и С. М. К. сума в размер на 2115.71лв. представляваща надвнесена без правно основание възнаградителна лихва по договор за кредит за подобрения на недвижим имот от 27.09.2005г. за периода от 11.04.2013г. до 11.04.2018г. ведно със законната лихва върху сумата от 11.04.2018г. до окончателото изплащане и е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от 2115.71лв. до пълния предявен размер от 3698.84лв. и за периода от 10.04.2013г. до 27.09.2015г. Видно от изложените мотиви, съдът е приел, че клаузата по т. 7 от договора за кредит за подобрения на недвижим имот от 27.09.2005 г. е нищожна, като не е установено клаузата да е индивидуално уговорена, и същата е непарвноправна, тъй като предвижда правато на банката едностранно да променя условията на сключения с ищците дотовор за кредит, без да са изчерпателно посочени условията при които търговецът може да промени съдържанието на договора. Това решение е влязло в сила. Пред първоинстанционния съд са допуснати и приети основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи. Във връзка с приетата от съда ССЕ е и последвалото изменение на иска, след като вещото лице в експертизата е достигнало до извод, че надвнесената сума общо от ищците по делото по договора за кредит за подобрения в недвижим имот от 27.05.2009г. за периода от 11.04.2018г. до 20.05.2021г. е 2483.03лв. в която сума е включената сумата от 697.76лв. – лихва и надвнесена сума от 1785.27лв. според вещото лице главница. Вещото лице е посочило, че с вноската от от 10.06.2019г. кредита е изцяло погасен.

По предявения иск за прогласяване за нищожни клаузи на договора за кредит за подобрения на недвижим имот от 27.09.2005г. т.13 к, т.23.1 и т.23.3. настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, която на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция. Иска не е недопустим, тъй като иск за прогласяване нижожност на клаузи от договора не е предявен пред СРС, макар и съдът да е изложил мотиви относно нещожността на отделни клааузи от договора – чл.7 от договора.