Решение № 1533 от 07.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1533 гр. Пловдив, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300501412 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр.

София, ЕИК 200299615; против решение № 1324/26,03,2023 г., постановено по гр. д. № 11623/2021 г. на РС Пловдив. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателят претендира същото да бъде отменено и вместо това предявеният иск да се отхвърли, изцяло, евентуално – да се отхвърли частично като се приеме, че ищецът е допринесъл за настъпване на процесните вреди.

Ответникът по жалбата М. М. Д., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Въззивната жалба е допустима – предявена е против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По отношение правилността на решението, проверката в настоящото производство следва да се ограничи до посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр. второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните 1 материалноправни норми, относими към спорното правоотношение между страните.

Не се констатира неправилно приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата нормативна уредба.

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 432 ал. 1 от КЗ. Предявен от М. М. Д., ЕГН **********; против „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр. София, ЕИК 200299615. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от увреждане на собственото й МПС – лек автомобил марка Ауди, модел А3 с рег. № ***, причинено в резултат на ПТП, настъпило на 14,01,2021 г. в гр. Пловдив, „Околовръстен път“, в близост до кръстовището с ул. „***“, виновен за което бил водачът на лек автомобил „Ивеко“ с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество; ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 06,02,2021 г. (датата на предявяване на застрахователната претенция) до окончателното й изплащане.

Ответникът счита исковете за неоснователни. Оспорва твърдението да е налице причинна връзка между настъпване на процесното ПТП и поведението на застрахования от него водач на посочения по-горе лек автомобил Ивеко.

Не се спори, установява се и от събраните пред РС доказателства, че на 14,01,2021 г. в гр. Пловдив, на „Околовръстен път“ в близост до кръстовището с ул.

„***“, настъпило ПТП, при което собствения на ищцата лек автомобил Ауди, модел А3 с рег. № *** (управляван от К. Д.) се сблъскал с друг лек автомобил – марка Сузуки, който бил спрян на улица ***. За произшествието е съставен Протокол за ПТП № 1757183/03,02,2021 г., подписан както от водача на увредения автомобил на ищцата, така и от застрахования при ответника водач на лекия автомобил Ивеко. Според описанието в протокола, водачът на лекия автомобил Ивеко навлязъл в кръстовището без да спре на пътен знак Б-2 Стоп и е отнел предимството на водача на автомобила Ауди (на ищцата), като е станал причина за настъпване на ПТП между последно посочения автомобил и спрелия на улица *** лек автомобил Сузуки. Съставен е и акт за установяване на административно нарушение, извършено от водача на лек автомобил Ивеко, както и Наказателно постановление – влязло в сила, с което на същия е наложено административно наказание.

Описаният механизъм на настъпване на процесното ПТП се потвърждава и от показанията на св. Д. – водач на лекия автомобил Ауди, както и от заключението на извършената пред РС Съдебна авто-техническа експертиза.

Що се отнася до показанията на св. Д. – водач на лекия автомобил Ивеко, в частта относно механизма на настъпване на произшествието, същите правилно не са кредитирани от РС. Те противоречат на останалите събрани по делото доказателства, нелогични и неубедителни са. Свидетелят сочи, че не си спомня изобщо да е настъпвало ПТП, но помни да е спрял на знака Стоп. Сочи също, че подписал протокола за произшествието, съдържащ и схема на същото, както и връчения му АУАН, заплатил си глобата, без да се интересува какво подписва и за какво е наложено наказанието.

Изложеното обосновава извода, че процесното ПТП е настъпило в резултат от виновното противоправно поведение на застрахования при ответника водач на лекия автомобил Ивеко. Предявеното от ответника – жалбоподател възражение за съпричиняване е недоказано. При тежест върху ответника, липсват каквито и да е доказателства водачът на лекия автомобил Ауди да е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата или да е могъл да предотврати настъпване наопасността по начините, предвидени в разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. В тази 2 насока РС е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция напълно споделя.

Пред въззивния съд не се спори, установено е и със заключението на САТЕ пред РС, че в резултат на процесното произшествие автомобилът на ищцата е бил увреден така, че стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава пазарната му стойност, поради което следва да се приеме, че е настъпила „тотална щета“. С въззивната жалба не се оспорва извода на РС относно размера на претърпяната от ищцата имуществена вреда – 3300 лв.

Безспорно е и обстоятелството, че по отношение на гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка Ивеко рег. № *** към датата на настъпване на процесното ПТП е валидно сключен договор за застраховка с ответното дружество.

Следователно налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника и предявения иск следва да се приеме за изцяло основателен. Така е приел и РС, поради което обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На въззиваемата следва да се присъдят претендираните разноски за въззивното производство, които се констатирала в размер на 630 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1324/26,03,2023 г., постановено по гр. д. № 11623/2021 г. на РС Пловдив.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр. София, ЕИК 200299615; да заплати на М. М. Д., ЕГН **********; сумата от 630 лв. (шестотин и тридесет лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3