Решение № 845 от 29.06.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 845

Монтана, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СОНЯ КАМАРАШКА

ЧЛЕНОВЕ:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ПЕТЯ ВИДОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА канд № 20267140700250 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4, изречение второ от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба от младши полицейски инспектор в РУ – Лом към ОД на МВР – Монтана – Д. Й. Л. [населено място], [улица]против Решение рег. №22 от 17.04.2026г. постановено по АНД №20261620200184 по описа на Районен съд – Лом, с което по жалба на М. Н. М. от [населено място], общ.Медковец, обл.Монтана е отменена Заповед за задържане на лице рег. № 294зз-57/14.04.2026 г., издадена от младши полицейски инспектор в РУ – Лом към ОД на МВР – Монтана – Д. Й. Л.. Касаторът иска отмяна на съдебното решение, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и неговата цел. Твърди се, че послужилото фактическо основание за издаване на процесната заповед за задържане се съдържа в докладната записка, тъй като в дома му са установени пари и списъци с имена на хора, като по този начин не е нарушено правото му на защита. Непосочването на детайлна информация по отношение на престъплението от общ характер не е създало неясното у задържаното лице във връзка с данните за какво престъпление е било задържано, още повече, че от същото са снети сведения. Достатъчно е наличието на предположение за извършено престъпление, като не е необходимо да са събрани доказателства от които категорично да може да се установи, че е извършено конкретно престъпление по НК. Задържането на М. и ограничаване на правото му е било само за постигане на предвидените в закона цели – да се разкрие престъплението и да се попречи на уличения да се укрие или наговорят свидетелите по случая, поради което и процесуално-следствените действия на 14.04.2026г. са били извършени от органите на досъдебното производство в условията на неотложност. Моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издадената заповед за задържане.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание касаторът младши полицейски инспектор в РУ – Лом към ОД на МВР – Монтана – Д. Й. Л. не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт К. Д., която поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното съдебно решение, като неправилно и незаконосъобразно по доводи изложени в касационната жалба. Представя като доказателство наличието на влязло в сила Определение рег. №30/21.04.2026г. имащо характера на присъда по НОХД №219/2026г. по описа на РС – Лом по повод на което ответникът е бил задържан.

Ответникът по касацията – М. Н. М. от [населено място], общ.Медковец, обл.Монтана, редовно призован не се явява.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл.217, ал.3 АПК във вр. чл.16, ал.1, т.3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е основателна, а атакуваното решение на РС – Лом е неправилно и незаконосъобразно. От доказателствата по делото се установява, че са налице данни обосноваващи предположение, че лицето, което е задържа е извършило престъпление. Тези данни са достатъчни, за да се пристъпи към издаване на съответната заповед, като точната квалификация на престъплението и детайли за същото са обект на разследване. Предлага решението на Районен съд – Лом да бъде отменено и да бъде потвърдена издадената заповед.

Административен съд – Монтана тричленен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е основателна.

С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, състав на Районен съд - Лом е приел жалбата на М. Н. М. от [населено място], общ.Медковец, обл.Монтана за основателна и е отменил Заповед за задържане на лице рег. № 294зз-57/14.04.2026 г., издадена от младши полицейски инспектор в РУ – Лом към ОД на МВР – Монтана – Д. Й. Л., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането му за срок до 24 часа във връзка “с получени данни за извършване на престъпление от общ характер по образувано БП №264 от 14.04.2026г.“ От правна страна съдът е приел, че обжалваната заповед е лишена от мотиви, тъй като в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засягат правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. По делото не е приложена нито докладна записка, от която да е видно, че лицето е задържано, защото е съпричастно към престъпление от общ характер, както е посочено в заповедта. От даденото сведение от лицето не е била придобита конкретна информация за извършено престъпление и не е била установена съпричастност с досъдебното производство, във връзка с което е било задържано. Изложени са мотиви за несъразмерност на наложената принудителна административна мярка и несъответствието и с целта на закона. Посочено е, че не се установи жалбоподателят да е извършвал нещо противозаконно, да се е укривал, като местонахождението му е било известно, същият не е оказал съпротива и няма данни да е осуетил по какъвто и да е начин наказателното преследване срещу него или да е възпрепятствал действията на полицейските служите, което да налага ограничаването на личната му свобода. Предвид това не са съществували пречки пред административния орган да му снеме обяснения и без да го задържа принудително, като по този начин необосновано и без да е налице законно оправдана цел, е ограничил правото му на свободно придвижване.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящият касационен съдебен състав намира, че делото е приключено и решено при неизяснена фактическа обстановка, в резултат на която са формирани необосновани изводи за незаконосъобразност на атакувания по делото административен акт, а именно:

Касационния състав установи, че РС - Лом се е произнесъл без да изиска от ответната страна преписката, включваща оспорената заповед, докладни записки, евентуални протоколи, данни за образувано досъдебно производство, сведения и други. Единствените доказателства, приложени по делото са оспорената заповед, протокол за обиск на лице, декларация за правата на задържаното лице, фиш за спешна медицинска помощ, разписка и сведение. След постъпване на жалбата, с разпореждане рег. №201/17.04.2026г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е изискал единствено атакуваната заповед.

По повод мотивиране на заповедта по чл. 72 от ЗМВР СРС е отправил до СЕС преюдициално запитване и е постановено решение по дело С-608/21 г., което според чл. 633 от ГПК, е задължително за всички съдилища и учреждения в България. С решението си СЕС приема следното:

1/Чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършване на престъпление, вкл. информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаване от свобода или в кратък срок след началото на същото.

2/Чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършване на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущото разследване.

Фактологията по делото, интерпретирана в светлината на разрешенията, дадени в решението на СЕС, води до извод, че оспорената заповед е немотивирана, тъй като не съдържа описание на релевантните факти и никаква конкретика относно времето и мястото на извършване на престъплението, като е възпроизведен единствено “с получени данни за извършване на престъпление от общ характер по образувано БП №264 от 14.04.2026г.“. След като СЕС не отрича възможността мотивите на акта да се съдържат в друг документ, то дължимата от съда проверка следва да бъде съсредоточена именно в тази посока – съставен ли е такъв документ, от кого и кога задържаното лице се е запознало с него. При липса на изискана в цялост преписка съдът не може да извърши дължимата преценка относно мотивираност на акта.

По делото в касационното производство е представена съставената докладна записка, но от нея не става ясно запознато ли е задържаното лице с нейното съдържание. По твърдяното за образувано в деня на задържането досъдебно производство липсват приложени каквито и да са доказателства в първоинстанционното производство, като такива бяха ангажирани в настоящата съдебна инстанция, относно наличието на влязло в законна сила Определение с характера на присъда по повод на оспореното задържане.

Непопълване на делото с относимите и необходими доказателства представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Процесуалният ред за разглеждане на жалбата срещу заповедта за задържане е този на чл. 145 и сл. от АПК, тъй като задържането по чл. 72 от ЗМВР по правната си природа представлява принудителна административна мярка, а актът, с който тя се налага, е индивидуален административен акт, като съдът се произнася след изискване на преписката. Още повече че в случая е приложим принципа на служебното начало по чл.9 от АПК задължаващ съдът да събере всички писмени и гласни доказателства водещи до изисняване на фактите по делото, дори те изрично да не са поискани. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото от стадия на съдебното следствие следва да бъде изискана преписката в цялост, включваща оспорената заповед, докладни записки, евентуални протоколи, данни за образувано досъдебно производство, сведения и други, да бъдат събрани доказателства за образуването на наказателното производство; дали ответникът е бил привлечен като обвиняем, кога, за какво престъпление, било ли е предявено разследването по реда на чл. 227 от НПК. При новото разглеждане на делото, с оглед преценка дали оспорената заповед е мотивирана, съдът следва да събере доказателства дали М. Н. М. от [населено място], общ.Медковец, обл.Монтана се е запознал с докладната записка представена пред касационната инстанция, кога и как му е съобщена. След събиране на необходимите за изясняване на спорните факти доказателства, следва да се извърши нов правен анализ с оглед разрешенията, дадени в решението на СЕС, да се извърши дължимата преценка на мотивираност на акта, за съответствието му с материалния закон и с целта на закона, както и дали е нарушен принципът за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК.