Определение № 1712 от 25.09.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 170/2025
- Вид
- Определение № 1712
- Подписан
- 25.09.2025
- В сила
- 06.10.2025
- Състав
- Искра Кирилова Трендафилова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
- чл.424 · Граждански процесуален кодекс
- чл.424, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1712 гр. Разлог, 25.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Искра К. Трендафилова разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20251240100170 по описа за 2025 г.
Делото е образувано по депозирана ИМ от В.И.И., ЕГН*, адрес: г.Р., у.„С.п.“№5,. против „Е.М.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„В.“, ж..„М.Д.“, у.„.П.-К.“№4-6, с управител Р.М.Т..
Констатирайки при извършването на проверка досежно редовността на ИМ в съответствие с изискванията на чл.129 от ГПК и чл.130 от ГПК, наличието на основания за оставянето и без движение, съдът с определение №1142, от 04.07.2025 е оставил ИМ без движение, указвайки на ищеца да отстрани констатираните неродовности като конкретизира правния си интерес от водене на настоящето производство.
При извършването на проверка по отношение редовността и допустимостта на предявената ИМ по реда на чл.129 от ГПК и чл.130 от ГПК, след изтичане на сроковете предоставени с горецитирания съд. акт, съдът приема така предявения иск за недопустим, като съображенията за това са следните.
От изложените в ИМ обстоятелства следва, че ищецът е кредитополучател по договор за потребителски кредит №* от 28.08.2008 г. с кредитор „Ю.Б.“АД. На 18.01.2016 г. вземанията по кредита са цедирани на „Е.М.“ЕООД. От своя страна цесионерът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Пред РС-Рг е образувано ч.гр.д. №1183/2022 г., по което е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение за посочените в ИМ суми. Срещу издадената заповед за изпълнение, с оглед изложените фактически твърдения не е депозирано възражение в законоустановения срок, т.е. към момента същата е влязла в законна сила.
Сега предявените искове, предвид изложеното в ИМ и предявения пред съда петитум са по чл.124, ал.1 от ГПК, както и иск за прогласяване на нищожността на договора, поради противоречието му със закона чл.26, ал.1, пр.1, респ. за нищожност на чл.3, ал.2, чл.3, ал.5 и чл.7, ал.2 от договора, поради тяхната неравноправност по арг. на чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП. Това следва от заявеното искане – да се отрече задължението на ищеца по посочения по-горе договор за кредит, респ. да бъде прогласен договора за недействителен при евентуалност отделни негови клаузи за недействителни.
По общо правило длъжникът има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, за да установи със сила на присъдено нещо, че няма парично задължение, което кредиторът претендира от него, на основание че са се осъществили обстоятелства, възпрепятствали възникването на задължението и/или обстоятелства, довели до погасяването му.
Когато с/у длъжника е издадена заповед за изпълнение на паричното задължение и тя е влязла в сила, всички възражения на длъжника, че вземането не съществува, свързани с обстоятелства, осъществили се преди влизане на заповедта в сила, са преклудирани в т.ч. и възраженията за твърдяната нищожност на договора за кредит. По изключение разпоредбите 1 на чл.424 от ГПК, допускат длъжникът да оспори вземането по исков ред, ако оспорването е заявено въз основа на новооткрити обстоятелства или нови писмени док-ства, които не са могли да бъдат известни длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, като искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство.
В случая с/у ищеца е налице издадена и влязла в сила заповед за изпълнение на оспорваните от него вземания, но той не основава оспорването си на новооткрити обстоятелства или нови писмени док-ства по смисъла на чл.424, ал.1 от ГПК. Въведеното от него оспорване въз основа на обстоятелства, които са се осъществили преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, без да са новооткрити, е недопустимо.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение и извън хипотезата на чл.424 от ГПК, длъжникът може да оспорва вземанията, само като се основава на новонастъпили обстоятелства. Това би могло да се упражни по общия ред с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, но не и ако въз основа на издадения по заповедта за изпълнение изпълнителен лист е образувано изпълнително производство и вземанията са предмет на принудително събиране.
В такъв случай длъжникът разполага със специалния иск по чл.439 от ГПК. И при тази защита на длъжника допустимото основание за предявяването й е позоваването на новонастъпили факти, но това е специална защита с/у изпълнението. Тя е предназначена да се установи липса /погасяване/ на изпълняемото право, предмет на принудителното изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица от това - прекратяване на изп. производство. В настоящия случай в ИМ не са изложени подобни фактически твърдения за наличието на новонастъпили факти, нито е предявен иск по чл.439 от ГПК.
За пълнота на изложеното следва да бъде отбелязано, че изложените от ищеца фактически твърдения за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение във вр. с което е пропуснал срока да подаде възражение е неотносим към настоящето производството, доколкото в този случай е предвиден друг ред за защита в чл.423 от ГПК.
Предвид гореизложеното, предявените от ищеца искове са недопустими, като по арг. на чл.130 от ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №170/2025 г. по описа на Рг.РС, поради недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
2