Протокол № 396 от 03.11.2022, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 396 гр. Пещера, 02.11.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20225240100889 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

ИЩЦАТА В. Н., редовно призована, не се явява. Не се явява и процесуален представител за нея.

ЗА ОТВЕТНИКА „С-К“ АД, редовно призован, не се явява законен представител. Като процесуален представител за него се явява адв. Н., редовно упълномощен.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпила е молба от процесуалния представител на ищцата - адв. П., в която сочи, че няма да се яви в с.з., моли да се даде ход на делото в негово отсъствие и взема становище по същество.

Поддържат изцяло исковете. Представя писмени бележки. Сочат списък с разноски.

В момента съдът връчва списък с разноски и писмени бележки на ответната страна.

АДВ. Н. – Няма процесуална пречка. Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. Н. – Поддържаме отговора си. Да се приемат представените доказателства - писмени и електронни документи. Процесният договор е подписан между страните във формата на електронен формуляр. Процедурата по сключване и подписване на самия договор е разработена подробно в Общите правила на дружеството, описана е подробно в отговора. Това включва попълване на електронна заявка на сайта на дружеството от страна на потребителя, където се посочват: име, ЕГН, № на документ за самоличност и се съгласява посочените от него телефон и имейл адрес да служат за удостоверяване на неговата самоличност. Независимо от всички тези неща, след попълването на тази заявка, дружеството си извършва определени справки в Централния кредитен регистър в БНБ, относно кредитна задлъжнялост на лицето, справка в НОИ, относно регистрираните и получавани трудови доходи, справка в системата на МВР, относно валидността на предоставената от лицето лична карта, към момента на кандидатстването за сключване на договора за кредит. Ако лицето кандидатства за първи път или за същото няма регистрирани данни в системата на дружеството, които да съвпадат с попълнената заявка – имена, ЕГН, телефонен номер и имейл, служител на дружеството провежда с лицето телефонен разговор, с който изисква лицето да потвърди попълнените от него данни в заявката, както изисква и снимка на лицето, на която да е видна предната страна на личната карта - с оглед установяване на самоличността на същото, предвид на обстоятелството, че се сключва договора без физическо присъствие на лицето. Едва след изпълнението на тези стъпки и одобряване от страна на дружеството, се пристъпва към подписване на договора. На лицето се изпраща необходимата преддоговорна информация, на посочен от него имейл и на регистрирания от него профил на сайта на дружеството. Тази информация включва приложените Общи Условия на договора, Единен 2

Европейски Формуляр, Проект за договор за потребителски кредит, за който е кандидатствал. След запознаване, ако е съгласен с клаузите, натиска бутон „Подпис“ на сайта на дружеството, с което изразява недвусмислено съгласие за сключване на договора. Оттам нататък дружеството пристъпва към изпълнението на самия договор, превеждайки по посочения от лицето начин на паричната сума - дали по посочена от него банкова сметка, дали за изплащане в брой на каса на „Изи пей“. При кандидатстване на сайта на дружеството, лицето на посочения от него телефон получава кратко текстово съобщение, където е генериран кодът за достъп в профила. Само с този код може да се влезе в профила. Това е нещо като електронен подпис. С оглед на направеното оспорване от ответника, заявяваме, че договорът е подписан именно по този начин - чрез такъв подпис, който играе ролята на електронен подпис. Страните имат и договор, който е на разпечатки. На електронен носител е договорът по принцип. Предоставя се в електронен вид на пощата на лицето. Изпратен е на електронната поща на лицето. С оглед направеното оспорване в исковата молба, моля да се допусне изслушване на техническа експертиза от компютърен специалист, който да извърши проверка на представените електронни документи по делото, при необходимост и в дружеството – ответник, и да отговори на въпроса: Идентични ли са представените писмени разпечатки на електронни документи, с намиращите се електронни документи на оптичния носител? Какъв е размерът на шрифта на текста на предоставените електронни документи в текста на договора?

Водена ли е електронна кореспонденция между страните, по повод сключване на процесния договор? Безспорен е фактът, че договореният кредит е бил внесен по каса на „Изи Пей“ на кредитополучателят, както неоспоримо е обстоятелството, че кредитополучателят е изплатил изцяло кредита, предмет на процесния договор. Сумата е била преведена на кредитополучателя, чрез изплащане на каса на „Изи Пей“.

Съдът на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКАНВА страните към спогодба.

3

АДВ. Н. – Няма такъв вариант.

Съдът счита, че следва да впише в протокола следния доклад по делото:

Делото е по реда на чл. чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал.

1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от В. Г. Н., от гр. Пещера, ***, чрез адв. П., против ответника „С-К“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ***, в която се твърди, че на 01.10.2021 г. между нея и ответника бил сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 739840, по силата на който била усвоена главница в размер на 1300 лв. Твърдят още, че годишният процент на разходите (ГПР) по Договора е в размер на 42.58%, а годишният лихвен процент в размер на 36%. На 22.12.2021 г. кредитът е погасен предсрочно, като за 2 месеца ползване на сумата са заплатени 2208.07 лв., което е видно от издадената от „И.“ АД разписка № 0300014590279657.

В раздел V, чл. 17 (в договора се съдържат 2 броя чл. 17) от договора било посочено, че кредитополучателят се задължава на основание Закона за задълженията и договорите, в срок до 3 дни от подписване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик- Кредит“ АД всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „С-К“ АД за заплащане на тези задължения. Описано е, че срокът на валидност на банковата гаранция е наймалко 30 дни след падежа на последната вноска. В чл. 17 от договора е уговорено, че третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на кредитора в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно с кредитополучателя за връщането на всички дължими суми по договора, като със сключването на посочения договор, задължението на кредитополучателя, съгласно същия, 4 член се смята за изпълнено. В раздел VIII от общите условия, към които препраща чл. 17, ал. 2 от договора било посочено, че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на кредитора, с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Посочено било, че страните се договарят, че третото лице - поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: навършена възраст - 21 години; минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т. н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; да не е настоящ кредитополучател в „С-К“ АД; служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.

Във връзка с така посочените изисквания за обезпечение, в раздел VIII чл. 17 от договора (следващ чл. 27) било уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя, посочено в първия чл. 17 от договора ще причини на кредитора вреди, които неустойката, посочена в тази разпоредба следвало да обезщети. Посочено било, че в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си, посочено в раздел VIII чл. 17 от договора, същият дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Въз основа на това от кредитополучателя било изискано заплащането на неустойката за непредоставяне на обезпечение. В раздел VIII чл. 17, ал. 2 от договора било посочено, че страните декларират съгласие, в случай че посочената неустойка стане дължима от страна на кредитополучателя, последният да я заплати с периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. В резултат на това и видно от предоставеното от издадената от „И.“ АД разписка № 0300014590279657 от 22.12.2021 г., кредитополучателят е заплатил на 22.12.2021 г. сумата от 2208.07 лв. за предсрочното погасяване на задълженията по кредита,

Кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна 5 характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон — Законът за потребителския кредит. Така посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила.

Аргументите за това са следните:

1.

Процесният договор за кредит е сключен в нарушение на правилата на чл. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като същият е с размер на шрифта помалък от 12. Наред с изложеното считам, че процесният договор е сключен в разрез с правилата за форма на договора за кредит, в същия липсват волеизявленията на страните, като същият не отговаря и на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит). Договорът не е сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като в същия липсват както саморъчни, така и електронни подписи. Соченото обстоятелство води нищожността на целия договор на основание чл. 10, ал. 1 във вр. чл. 22 от ЗПК.

2.

Прочитът на съдържанието на клаузите на раздел VIII чл. 17 (следващ чл. 27) от договора във връзка с раздел V чл. 17, ал. 1 и 2 от договора, както и клаузите на членове 17 - 22 от общите условия и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество те представляват скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка (Решение № 1416 от 27.04.2022 г. на PC - Пловдив по гр. д. № 4027/2021 г.;

Решение № 260377 от 13.12.2021 г. на PC - Асеновград по гр. д. № 342/2020 г.). Изискванията, които клаузите на раздел V чл. 17, ал. 1 и 2 от договора, както и клаузите на членове 17 - 22 от общите условия възвеждат за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (300 лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на пълната усвоена стойност на кредита и дължимата възнаградителна лихва (което като величина явно представлява 6 повече от чистата стойност на получения финансов ресурс и за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. В тази връзка, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от кредитополучателя, то кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като "неустойка". Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита (в нарушение на чл.

Разпечатката съдържа 41 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05a2bc2e-f964-4852-919f-25dff9228db7