Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 27.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1181/2025
Вид
Решение № 90
Подписан
27.02.2026
Състав
Лилия Масева, Миглена Кавалова, Росица Велкова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Б.град, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИ. Масева

Членове:

Росица Велкова

Миглена Кавалова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от ЛИ. Масева Въззивно гражданско дело № 20251200501181 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Е. Б. Н. против Решение № 524/24.06.2025 г., постановено по гр.д. № 597/2024 г. по описа на Районен съд – Б.град, с което е уважен предявеният от ищците отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и на основание чл.537, ал.2 ГПК са отменени частично констативни нотариални актове №63/2020 г. и №197/2020 г. в частта относно признатото в полза на ответника право на собственост върху 3/16 идеални части от два земеделски имота, възстановени по реда на ЗСПЗЗ.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност, необоснованост и нарушение на материалния закон, като се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да признае придобиване по давност, неправилно е разпределил доказателствената тежест и не е съобразил свидетелските показания и извършения оглед.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите, с който жалбата се оспорва изцяло като неоснователна и се поддържа правилността на решението.

Въззивният съд, след цялостна служебна проверка по чл.269 ГПК и след съвкупна преценка на доказателствата, приема следното:

Фактическата обстановка е правилно и изчерпателно установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и извършения оглед на място.

Настоящият съд споделя изцяло установените от районния съд фактически констатации, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд – Б.град в тази им част, като ги възприема като свои. Независимо от това, с оглед наведените във въззивната жалба доводи, следва да се направят следните допълнителни съображения:

Безспорно по делото е установено, че страните са наследници на общ наследодател и съсобственици по наследство на процесните земеделски имоти, представляващи ПИ с идентификатори *** в местността „*********“ и *** в местността „Средния път“, възстановени с решения на поземлената комисия съответно през 1998 г. и 1

1999 г. Безспорно е също така, че въззивникът притежава по наследство 1/8 идеална част, а ищците общо 3/16 идеални части, като спорът се концентрира единствено върху въпроса придобил ли е въззивникът по давност чуждите идеални части и правилно ли са отменени констативните нотариални актове в тази им част.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите за допуснати процесуални нарушения. От мотивите на първоинстанционното решение е видно, че съдът е обсъдил както свидетелските показания на двете страни, така и данните от извършения оглед, както и писмените доказателства от ОСЗ и останалите доказателства по делото. Обстоятелството, че съдът е достигнал до извод, различен от поддържания от въззивника, не означава необсъждане или формално мотивиране. Анализът на доказателствата е извършен в тяхната съвкупност и вътрешна връзка.

По същество спорът следва да бъде разрешен при съобразяване на задължителната практика на ВКС, включително разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1/2012 г. и Тълкувателно решение №3/2020 г., съгласно които при наследствена съсобственост упражняването на фактическа власт от един сънаследник по начало има характер на държане по отношение на идеалните части на останалите наследници и за да се трансформира в изключително владение е необходимо да бъдат извършени явни, недвусмислени и противопоставими действия, които обективират намерение за своене и достигат до знанието на останалите съсобственици. Презумпцията на чл.69 ЗС не намира автоматично приложение в отношенията между сънаследници, тъй като основанието, на което е установена фактическата власт, е наследственото правоотношение.

В конкретния случай не се установява по делото да е била извършена формална или неформална делба между наследниците. Свидетелските показания не установяват постигнато съгласие за окончателно разпределение на собствеността върху имотите, а единствено евентуално фактическо разпределение на ползването, което само по себе си не води до трансформация на държането във владение. Липсват доказателства за категорично и изрично противопоставяне спрямо останалите наследници.

Съществено значение има и въпросът за началния момент, от който би могла да тече придобивна давност. Съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно решение №1/1997 г. правото на собственост върху земеделски земи, възстановявани по реда на ЗСПЗЗ, възниква с индивидуализацията им чрез решението на поземлената комисия, което има конститутивно действие. Следователно преди постановяване на решенията през 1998 г. и 1999 г. давност не е могла да тече, тъй като не е съществувал индивидуализиран обект на правото на собственост. От този момент до смъртта на наследодателя Б. Н. през 2002 г. не е изтекъл изискуемият десетгодишен срок по чл.79 ЗС, поради което той не е могъл да придобие по давност чуждите идеални части и съответно не е могъл да ги остави в наследство.

По отношение на твърдяното присъединено владение съдът намира, че липсва първоначално изключително владение, към което да се присъединява последващо такова. От събраните доказателства, включително извършения оглед, не се установява изградена трайна ограда по границите на имотите, не се установява съществуване на овощна или зеленчукова градина в обем и състояние, които да сочат на дългогодишно и изключително стопанисване, не се установява ограничаване на достъпа на останалите съсобственици. Поставянето на отделни метални колове без мрежа и без оформена преграда не представлява отблъскване на владението, нито обективира несъмнено намерение за своене. Данните, че един от имотите е бил отдаван под наем от друг наследник, допълнително опровергават твърдението за изключително владение на въззивника. Не се установява и отправяне на изявления до останалите наследници, с които техните права да бъдат отречени.

Обстоятелството, че ищците не са упражнявали интензивно фактическа власт през целия период, не освобождава въззивника от задължението да докаже интерверсия на държането.

Пасивността на съсобственик не води до загуба на правото му и не съставлява мълчаливо признание на чуждо изключително владение. Едва снабдяването с констативни нотариални 2 актове през 2020 г. може да бъде възприето като външна манифестация на претенция за изключително право, но от този момент до предявяване на иска не е изтекъл изискуемият десетгодишен срок, поради което дори и да се приеме наличие на намерение за своене от този момент, то не е довело до придобиване по давност.

Предявеният отрицателен установителен иск правилно е уважен, тъй като в тежест на ответника е било да докаже противопоставимо право на собственост върху спорните 3/16 идеални части, а такива доказателства не са ангажирани. Като последица правилно първоинстанционният съд е отменил частично констативните нотариални актове по реда на чл.537, ал.2 ГПК в обжалваната част.

Крайните правни изводи на първоинстанционния съд съответстват на установената фактическа обстановка и на приложимия материален закон, поради което решението следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на спора, въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите сторените разноски в производството – 1800 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

По тези съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжен съд – Б.град РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 524/24.06.2025 г., постановено по гр.д. № 597/2024 г. по описа на Районен съд – Б.град.

ОСЪЖДА въззивника Е. Б. Н. **********, гр.Б.град, *********, да заплати на И. Г. Я., ЕГН **********, К. В. Я., ЕГН **********, В. С. Я., ЕГН**********, И. С. Я., ЕГН **********,

Г. Б. К., ЕГН **********, Д. Б. К., ЕГН **********, със съдебен адрес Б.град, *********, направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 1800 лв. - за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Б.град, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИ. Масева

Членове:

Росица Велкова

Миглена Кавалова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от ЛИ. Масева Въззивно гражданско дело № 20251200501181 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Е. Б. Н. против Решение № 524/24.06.2025 г., постановено по гр.д. № 597/2024 г. по описа на Районен съд – Б.град, с което е уважен предявеният от ищците отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и на основание чл.537, ал.2 ГПК са отменени частично констативни нотариални актове №63/2020 г. и №197/2020 г. в частта относно признатото в полза на ответника право на собственост върху 3/16 идеални части от два земеделски имота, възстановени по реда на ЗСПЗЗ.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност, необоснованост и нарушение на материалния закон, като се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да признае придобиване по давност, неправилно е разпределил доказателствената тежест и не е съобразил свидетелските показания и извършения оглед.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите, с който жалбата се оспорва изцяло като неоснователна и се поддържа правилността на решението.

Въззивният съд, след цялостна служебна проверка по чл.269 ГПК и след съвкупна преценка на доказателствата, приема следното:

Фактическата обстановка е правилно и изчерпателно установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и извършения оглед на място.

Настоящият съд споделя изцяло установените от районния съд фактически констатации, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд – Б.град в тази им част, като ги възприема като свои. Независимо от това, с оглед наведените във въззивната жалба доводи, следва да се направят следните допълнителни съображения:

Безспорно по делото е установено, че страните са наследници на общ наследодател и съсобственици по наследство на процесните земеделски имоти, представляващи ПИ с идентификатори *** в местността „*********“ и *** в местността „Средния път“, възстановени с решения на поземлената комисия съответно през 1998 г. и 1

1999 г. Безспорно е също така, че въззивникът притежава по наследство 1/8 идеална част, а ищците общо 3/16 идеални части, като спорът се концентрира единствено върху въпроса придобил ли е въззивникът по давност чуждите идеални части и правилно ли са отменени констативните нотариални актове в тази им част.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите за допуснати процесуални нарушения. От мотивите на първоинстанционното решение е видно, че съдът е обсъдил както свидетелските показания на двете страни, така и данните от извършения оглед, както и писмените доказателства от ОСЗ и останалите доказателства по делото. Обстоятелството, че съдът е достигнал до извод, различен от поддържания от въззивника, не означава необсъждане или формално мотивиране. Анализът на доказателствата е извършен в тяхната съвкупност и вътрешна връзка.

По същество спорът следва да бъде разрешен при съобразяване на задължителната практика на ВКС, включително разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1/2012 г. и Тълкувателно решение №3/2020 г., съгласно които при наследствена съсобственост упражняването на фактическа власт от един сънаследник по начало има характер на държане по отношение на идеалните части на останалите наследници и за да се трансформира в изключително владение е необходимо да бъдат извършени явни, недвусмислени и противопоставими действия, които обективират намерение за своене и достигат до знанието на останалите съсобственици. Презумпцията на чл.69 ЗС не намира автоматично приложение в отношенията между сънаследници, тъй като основанието, на което е установена фактическата власт, е наследственото правоотношение.