Решение № 177 от 01.06.2017, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ / 01.06. Година

2017 гр.

С.З.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 02.05. 2017 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

И секретаря

Диана Иванова, като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ т.д. № 285 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по искова молба, подадена от П.М.З. от гр.С.против “Н.” ЕАД - гр.С. чрез клон “Г.Т. – С.З.” – гр.С.З. с цена на иска 33 700 лв.

Ищецът предявява иск с правна квалификация по чл.439, ал.1 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК, с предмет установяване по отношение на „Н." ЕАД, със седалище и адрес гр.С., п.к.***, район *** регистрирано в ТР с ЕИК:***, представлявано от Г.П.З., чрез клон „Г.Т.-С.З.", БИК на клон:0150 седалище гр.С.З., п.к.***, адрес на управление: бул.***, представляван от управителя на клона Ф.Н.Ш., че ищецът П.М.З., ЕГН:**********, постоянен адрес;*** не дължи на ответника „Н." ЕАД, ЕИК:*** гр.С., сумите по изпълнителен лист от дата 15.11.1999г. издаден по гр.д.2537/1999г. по описа на Районен съд гр.С.З., в размер на 33700,00лв.-главница, заедно със законната лихва считано от 10.11.1999г. до окончателното изплащане, поради погасяване на задължението по него по давност.

Ищецът твърди в исковата молба, че съгласно изпълнителен лист от дата 15.11.1999г. издаден по гр.д. № 2537/1999г. по описа на Районен съд - гр.С.З., ЕТ “С.”***, представлявано от П.М.З., ЕГН:********** и А.Д.Ц., ЕГН:********** от гр.С. са осъдени солидарно да заплатят на ответника „Н." ЕАД, клон С.З., сумата от 33700 лв. заедно със законната лихва, считано от 10.11.1999г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 988 лв.

Изпълнителния лист бил издаден по реда на чл.237 от ГПК /отм./.

След снабдяването с изпълнителен лист, ответникът образувал изпълнително дело № 186/2003г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при РС гр.Х., като по това изпълнително дело на 09.05.2003г. била вписана възбрана върху имот на ищеца в гр.С.. Ищецът твърди, че по същото дело му е връчена призовка за доброволно изпълнение на дата 07.08.2003г. Други принудителни и изпълнителни действия по изпълнително дело №186/2003г. по описа на ДСИ - гр.Х. не били извършвани.

По делото нямало събрани суми и същото било прекратено на дата 02.07.2008г.

Така било записано на гърба на изпълнителния лист.

На 03.07.2008г., след прекратяване на изпълнително дело №186/2003г. въз основа на същия изпълнителен лист, било образувано изп.дело № 44/2008г. по описа на СИС при РС гр.Х.. След образуване на делото, на ищеца била изпратена призовка за доброволно изпълнение от дата 03.07.2008г., която получил на дата 14.07.2008г. - /лист 6 от изпълнителното дело/. Посочва, че на 08.06.2009г. е вписана възбрана върху негов имот и че последващи изпълнителни действия не са извършвани.

На 16.06.2009г., делото било изпратено на

ДСИ гр.Х. и образувано под номер № 80/2009г., като изпълнителни действия не били извършвани. Посочва, че изпълнително дело №80/2009г. по описа на ДСИ гр.Х. е прекратено на 29.06.2009г. и изпратено при ЧСИ Самуил Митков Пеев.

На 01.07.2009г. било образувано изп.дело при

ЧСИ С.П. гр.Х., с рег.№874 под номер №20098740400442 и същото било прекратено.

На 14.09.2009г. при ЧСИ-З.Г.

З., рег.№875 е образувано и.д.20098750400728, срещу ЕТ" С." гр.С., представлявано от П.М.З.. На

23.03.2012г. изп.дело е спряно по отношение на ЕТ "Сервиз13-П.З.”, поради това че Едноличния Търговец не е пререгистриран в ТР. На 13.01.2016г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал1. т.8 от ГПК, като на 18.05.2016г. ответника получил оригинала на изпълнителния лист.

На 18.05.2016г. ответникът образувал при ЧСИ-Н.К., рег.№929, и.д.20169290400905, срещу физическите лица П.М.З. и А.Д.Ц..

Изпълнителен лист от дата 15.11.1999г. издаден по гр.д.2537/1999г. по описа на Районен съд гр.С.З. е с длъжник ЕТ “С."***, представлявано от П.М.З..

Предвид това, че едноличния търговец не е пререгистриран в ТР, същият се считал за заличен и към настоящия момент изпълнително дело №20169290400905 било образувано срещу ищеца като физическо лице.

Ищецът сочи, че съгласно чл.110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По отношение на вземането на ответника, бил приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, като за вземанията за лихва е предвидена кратка 3 годишна давност, съгласно разпоредбата на чл.111, ал.1 б."в" от ЗЗД.

Ищецът твърди, че давността по издаденият изпълнителен лист започва да тече от дата 16.11.1999г.

Съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Цитира Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на Върховен касационен съд и счита, че в настоящия случай, не са извършвани изпълнителни действия и давността не е прекъсната.

Посочва, че според Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.

№2/2013г. на Върховен касационен съд в т. 10 е прието: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд”.

Счита, че новата давност по отношение на вземането на ответника по чл.110 от ЗЗД - пет години, е започнала да тече от 10.05.2003г. и е изтекла на 11.05.2008г.

Сочи, че по делото няма събрани суми и същото е прекратено на дата 02.07.2008г. - след изтичане на давността.

Посочва, че ответникът е предприемал кампанийни действия за защита на притезанието си в изпълнителното производство, следвани от дълги периоди на бездействия, през които започвала да тече нова погасителна давност, която, в крайна сметка, в определен момент е изтекла, с което се е погасила и процесуалната възможност на ответника-взискател да преследва вземането си по принудителен ред. Погасяването на главното задължение -/главница/, водело до погасяване и на акцесорните такива-/лихва/, за които била приложима кратката 3 /три/ годишна давност.

Счита, че настоящият отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК е допустим, предвид наведените обстоятелства за изтекла погасителна давност и образуваното срещу него - ищеца, ново изпълнително дело № 20169290400905 образувано на 18.05.2016г. при ЧСИ - Н.К., рег.№929. Правният му интерес от завеждане на иска бил обусловен от образуваното на 18.05.2016г. при ЧСИ-Н.К., рег.№929, и.д.20169290400905, срещу него като физическото лице.

Моли съда да постанови решение по спора, с което да признае за установено по отношение на „Н." ЕАД, със седалище и адрес гр.С., п.к.***, район *** регистрирано в ТР с ЕИК:*** чрез клон „Г.Т.-С.З.", ЕИК на клон: 0150 седалище гр.С.З., п.к.***, адрес на управление: бул.***, представляван от управителя на клона Ф.Н.Ш., че ищецът П.М.З., ЕГН:**********, постоянен адрес;*** не дължи на ответника „Н." ЕАД, ЕИК:*** гр.С., сумите по изпълнителен лист от дата 15.11.1999г. издаден по гр.д.2537/1999г. по описа на Районен съд гр.С.З., в размер на 33700 лв. - главница, заедно със законната лихва считано от 10.11.1999г. до окончателното изплащане, поради погасяване на задължението по него по давност.

В отговора на исковата молба, ответникът счита, че предявеният от ищеца отрицателен установителен иск е недопустим и неоснователен по следните съображения:

Посочва, че искът по чл.439 ал.1 ГПК е предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното, образувано въз основа на изпълнително основание, изпълнително дело, като изискването на чл.439 ал.2 ГПК е искът да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В конкретния случай, ищецът обосновавал иска си, позовавайки се на изтекла давност на 11.05.2008 г., с оглед наложена възбрана на 09.05.2003 г. по изп.дело №186/2003 г. по описа на ДСИ гр.Х..

За първи път в настоящото производство, въпреки множеството изпълнителни дела, длъжникът твърдял, че задължението му по изп.лист от 15.11.1999 г., издаден по гр.д.№2537/1999 г. по описа на РС С.З. е погасено по давност. Посочва, се че това е факт, на който той би могъл да се позове с подаване на възражение или жалба в съответните срокове по изпълнителните дела. Не представлявало новооткрито обстоятелство и това, че ищецът е разбрал, че може да се позове на давността, а и такова новооткрито обстоятелство не можело да бъде погасителната давност, т.е. обстоятелство, което обективно да е съществувало, но обективно да не е могло да бъде известно на длъжника.

Счита за необосновани доводите на ищеца за наличието на правен интерес от завеждането на настоящия иск.

Ответникът счита, че вземането по изпълнителния лист от 15.11.1999 г. не е погасено по давност, тъй като:

Изпълнителният лист по гр.д.№2537/1999 г. по описа на РС С.З. е издаден на 15.11.1999 г. - акт, с който се прекъсва давността.

В случая било налице и признание на вземането от страна на длъжника, който акт също прекъсвал давността, /чл.116 б."а" ЗЗД/. За да произведе правни последици, признанието трябва да бъде адресирано до носителя на притезанието, до негов представител или да се направи пред държавен орган, като може да се извърши изрично като се декларира, че лицето има задължение към носителя на притезанието или се обещае изпълнение в бъдеще, поиска се отсрочка и прочие. В конкретния случай, след издаването на изпълнителния лист и преди образуването на изп.дело №186/ 2003 г. по описа на ДСИ гр.Х. имало извършени плащания от страна на длъжника, съответно на 14.12.1999г.- 200 лв. на 04.01.2000 г. - 400 лв., на 12.01.2000 г.- 5000 лв., на 17.01.2000 г. - 4000 лв., на 08.02.2000 г. - 200 лв. и на 05.05.2000 г.-500 лв. или общо 10 300 лв.

Сочи, че визираните по-горе условия, за да произведе признанието правни последици, са налице.

През 2003 г. било образувано изп.дело №186/2003 г. по описа на ДСИ гр.Х., по което давността била прекъсната с наложена възбрана на 09.05.2003 г.

Прекратяването на изпълнителното производство не погасявало вземането на взискателя, тъй като същият можел, въз основа на издадения изпълнителен лист, да образува ново изпълнително дело, което било сторено на 02.07.2008г. и образувано изп.дело №44/2008 г. по описа на ДСИ гр.Х., по което била вписана възбрана върху имот на длъжника-ищец на 08.06.2009 г., т.е в новия пет годишен давностен срок и съобразно действащите разпоредби и трайно установената практика преди приемането на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело №2/2013 г. на ВКС.

С образуването на изпълнително дело и по силата на чл.115 ал.1 б."ж" ЗЗД, давността била спряла.

Относно оспореното задължение за заплащане на законна лихва, считано от 10.11.1999 г., като погасено по давност, уважаването или неуважаването му зависело от уважаването или неуважаването на главния иск.

По делото е депозирана допълнителна искова молба, с която ищецът взема становище по изложеното в отговора на исковата молба.

Счита, че при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК, длъжникът, в случая ищецът П.М.З., може да се позовава или на новооткрити обстоятелства и доказателства, или на новонастъпили - настъпили след влизане в сила на решението по гр.д.№2537/1999г. по описа на РС С.З. и издаденият изпълнителен лист от дата 15.11.1999г.

Ищецът твърди, че е погасена процесуалната възможност за претендиране на материалното право, установено в производството, по което е издадено изпълнителното основание, вследствие на новонастъпил юридически факт - изтекла в негова полза погасителна давност.

В този смисъл, ищецът твърди именно такъв, настъпил след приключване на устните състезания по горепосоченото гражданско дело, факт - погасителната давност.

Счита, че изложените обстоятелства, на които се основава иска, имат качеството на новонастъпили такива по смисъла на чл.439 ГПК, поради което предявеният иск по чл.439 ГПК се явявал допустим.