Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 565 от 01.05.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 253/2026
Вид
Решение № 565
Подписан
01.05.2026
Състав
Мария Георгиева, Асен Воденичаров, Валентин Димитров Бойкинов

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 89, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.6, ал.1 · Закон за лечебните заведения

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. София, 01.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20261000500253 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 13.06.2024 год., постановено по гр.д.№ 9741/2018 год. по описа на Софийски градски съд, I-29 състав, „АДЖИБАДЕМ Сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение“ ЕООД (с предходно наименование „Сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение“ ЕООД) е осъдено да заплати на П. Т. Н., на правно основание чл.49 от ЗЗД сумата от 25 100 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата съпруга З. Р. Н., настъпила на ******** г., в резултат на противоправното поведение на лекарски екип от „АДЖИБАДЕМ Сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума от 27.10.2015 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 845.65 лева, представляваща мораторна лихва върху размера на първоначал-но претендиран размер на обезщетение от 10 000 лева, дължима за периода 26.12.2014 г. – 26.10.2015 г. С решението са разпределени и разноските между страните.

С определение № 263589 от 11.09.2025 год. по същото дело в производство по чл. 248 от ГПК съдът е оставил без уважение молбата на процесуалния представител на ответника да измени постановеното решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на ищцата.

Решението е обжалвано от третото лице помагач ЗАД „Алианц България“ като неправилно, 1 необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорват се изводите на съда, с които е приел че е налице причинноследствена връзка между настъпилата смърт на съпругата на ищеца и липсата на информирано съгласие в изискуемата от закона форма за извършване на оперативните интервенции, както и че същата не е била запозната в достатъчна степен с алтернативите на лечение, възможните рискове и методи. Поддържа, че не било доказано, че при поставяне на биологична клапа при първата оперативна интервенция, не биха настъпили усложнения в състоянието на пациентката, които да доведат до летален изход. Счита присъденият размер на обезщетението за прекомерен и в нарушение на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск за неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло.

Решението е обжалвано и от ответника „АДЖИБАДЕМ Сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение“ ЕООД с доводи за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилата смърт на пациентката и липсата на информирано съгласие в изискуемата от закона форма, както и че същата е била надлежно уведомена за всички въпроси касателно заболяването, лечението, алтернативите и възможните рискове, за което е било проведено обсъждане. На следващо място, твърди се че съдът се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало, доколкото оказването на медицинска помощ при липса на информирано съгласие като противоправно деяние не било изрично релевирано в исковата молба. Поддържа, че са били спазени стандартите и правилата за добра медицинска практика, като излага подробни съображения в тази връзка. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове за неимуществени вреди и лихви, да бъдат отхвърлени изцяло.

Евентуално, моли съда да намали размера на присъденото обезщетение до справедлив такъв.

Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемият П. Т. Н., чрез процесуален представител оспорва жалбите, като неоснователни. Поддържа, че информираното съгласие за сърдечна операция от 24.11.2014 г. не предоставяло информация за това дали ще се прави сърдечна трансплантация, ще се поставя стент или ще се подменя клапа, респективно и относно наличието на видове клапно протезиране. Изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд по отношение това, че антикоагулационната терапия е била правилна, като в тази връзка твърди, че не всеки ден е бил измерван INR показателят, което било задължително. Оспорва и доводите, че е налице своевременност в предоставената медицинска помощ. Оспорва твърдението за нарушение на диспозитивното начало. Поддържа, че присъденият размер на обезщетението не е в нарушение с принципите за справедливост, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова. Претендират се разноски.

Подадена е и частна жалба от „АДЖИБАДЕМ Сити клиник университетска многопрофилна 2 болница за активно лечение“ ЕООД срещу определението на съда, постановено в производството по чл. 248 от ГПК, в която се твърди, че определеният размер на дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна не съответства на извършените процесуални действия и в тази връзка моли съда да намали този размер до установения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до сумата в размер на 2 658 лева.

Въззиваемата страна по частната жалба оспорва същата.

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално допустими.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.49, във вр. с чл.45, ал.

1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални страдания, предизвикани от настъпилата смърт на съпругата на ищеца, вследствие на лечението й при ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.10.2015 г., до окончателното плащане на вземането, както и мораторна лихва върху размера на първоначално претендираното обезщетение от 10 000 лева, (като първоначалният размер на иска е увеличен, съгласно определение от 18.05.2018 г. по гр.д. № 65348/2015 г. на СРС, 90 състав), дължима за периода 26.12.2014 г. – 26.10.2015 г., в размер на 845.65 лева.

Ищецът П. Т. Н. твърди, че е наследник на З. Р. Н., починала на ******** г. в болнично заведение на АДЖИБАДЕМ Сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение“ ЕООД, по силата на сключен между страните граждански брак. Твърди, че З. Н. е била хоспитализирана два пъти при ответника, като при първия си болничен престой в периода 24.11.2014 г. – 13.12.2014 г., на 27.11.2024 г., й е била извършена операция в условията на ЕКК – митрално клапно протезиране с механична протеза Medtronic 27. На 18.12.2024 г. постъпила за втори път при ответника по спешност, тъй като не се чувствала добре след операцията и след изписването й. При втория болничен прием се установило наличието на тромб в митралната клапа, и на 23.12.2024 г. в условията на ЕКК се извършило ремитрално клапно протезиране с биологична клапа. След операцията пациентката З. Н. останала в тежко хемодинамично състояние, като на ******** г. починала.

Ищецът твърди, че смъртта на съпругата му Н. е настъпила в резултат от противоправно поведение на служителите на ответната болница, изразяващо се в: предприемане на лечение при първоначалния й прием на 24.11.2019 г. по клинична пътека (КП) № 209 „Полиорганна недостатъчност, развила се след сърдечна операция и изискваща продължително лечение”, несъответстваща на обективното й здравословно състояние; неизвършване на необходимите изследвания и необсъждане възможността с пациентката нарушената работа на клапата да се коригира, като собствената клапа на сърцето се запази и само се укрепи чрез специален изкуствен пръстен или полупръстен; необосновано 3 пациентката била пусната в домашен отпуск в деня на първата хоспитализация до деня, предшестващ операцията; невключването на антибиотик преди предстоящата първа интервенция, какъвто е включен едва след първата операция; нарушение на МС „Кардиохирургия” в Информираното съгласие за първата операция, което било подписано от З. Н., липса на информация каква операция й предстои, какви са алтернативите и съответно риска от интервенцията, което я лишило от възможността да вземе информирано решение дали да се подложи на процесната операция, като не й било разяснено в какво се състои самата интервенция; неправилен избор на първоначално поставената механична клапа, тъй като следвало още тогава да се постави биологична такава, поради значителна пониска вероятност за тромбоза при нея, независимо че биологичните протези имат по- къс „живот”, което би избегнало и нуждата от доживотен прием на медикамента „Синтром”; некачествено зашиване на механичната протеза Medtronic 27, в резултат на което се е образувалата митрална тромбоза с обилно количество панос, както и неправилна дозировка на медикамента „Синтром”, разреждащ кръвта, и предотвратяващ образуването на митрална тромбоза; неправилно следоперативно лечение на пациентката при първия й прием в болницата за периода след първата операция до изписването й, и неадекватност на реанимационните грижи, действия и мероприятия след първата операция, което довело до спадане на хемоглобина, както и неправилно предприета инсулиновата терапия на пациентката, довело до лош контрол на кръвна захар и поддържане на крайно високи нива на глюкоза; неправилно предприета антикоагулантна терапия след първата операция, тъй като прилагането на медикамента „Синтром”, който е задължителен при механични клапни протези, е започнало при пациентката на седмия постоперативен ден, като в периода от операцията до около десет дни след това, на пациентката не бил следен изключително важен показател в конкретния случай, т. нар. INR /стойност, показваща кръвосъсирването; след първата операция е определена неправилна дозировка на медикамента „Синтром” и кръвта на З. Н. не е била достатъчно разредена, което е причината за образувалата се тромбоза, ре-операция и последвала смърт; недооценено здравословно състояние на пациента преди дехоспитализацията на 14.12.2014 г., която е била с оплаквания от трудно до невъзможно дишане; при повторното постъпване на пациентката в ответната болница, на 18.12.2014 г., при поставената й диагноза тромбоза на митрална клапна протеза, лекарите прибързано прибягнали до лечение на това състояние чрез хирургическа интервенция, без изобщо да са проведени други два метода на лечение - Фибринолиза и медикаментозна терапия с медикамента „Хепарин“, и въпреки че е била приета по спешност, то ре-операцията е забавена в периода от втората хоспитализация - 18.12.2014 г., до повторната операция на 23.12.2014 г.; както при първата операция, така и при реоперацията в подписаното информирано съгласие не се съдържат никакви данни за вида на операцията, няма оценка на оперативен риск, което лишава пациента от информация и съответно от информирано съгласие, липса на разясняване на самата пациентка на вида операция, нейната наложителност, какво би се случила в случай че я откаже, рисковете, които крие интервенцията, а в нарушение на МС „Анестезия и интензивно лечение” при реоперацията не е определен анестезиологичният риск, което е лишило пациентската да вземе 4 информирано решение дали да го поеме или не, и дали да се подложи на тази ре-операция; след ре-операцията в отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение (ОАИЛ) грижите за пациентката са били несвоевременни, неадекватни и неправилни и в частност липсвала е правилно приложена инсулиновата терапия, което само по себе си можело да доведе до полиорганна недостатъчност. Ищецът поддържа, че вследствие смъртта на съпругата си е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силни негативни емоционални страдания от загубата й, чиято стойност определя на 25 100 лева, след допуснато увеличение на първоначално претендираното обезщетение в размер на 10 000 лева. В тази връзка, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 25 100 лева, представляваща обезщетение за причинените му вреди, ведно с мораторна лихва върху първоначалната претенция от 10 000 лева за периода от 26.12.2014 г. до 26.10.2015 г., в размер на 845,65 лева.