Решение № 89 от 06.03.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Търговище, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Е. Ив. Д. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20243530101033 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове, с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 9 от ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4643,32 лв.

Ищецът, действащ чрез пълномощник твърди в исковата си молба, че между него и ответника е имало сключени три договора за кредит, а именно :

Договор за паричен заем Кредирект № 813429 от 14.02.2023 г., Договор за потребителски кредит № 906823 от 03.08.2023 г. и Договор за потребителски кредит № 979511 от 12.12.2023 г., по силата на които ответникът му е предоставил в заем по първия договор – 1300 лв., по втория – 800 лв. и по третия – 1200 лв., при съответни за всеки договор параметри – ГПР, ГЛП, срок на действие, падеж на вземането и т.н., подробно посочени в молбата. Твърди се в молбата, че така сключените договори са нищожни, на осн. чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, като противоречащи на закона, тъй като с клаузите по договорите били нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 9 от ЗПК, което обуславяло тяхната недействителност по чл. 22 от ЗПК, като съображения са изложени подробно в молбата. В условия на евентуалност ищецът е предявил иск за прогласяване нищожност на клаузата в договорите за заплащане на неустойка в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение по кредита, предвидена в чл. 11 от същите, поради противоречие с добрите нрави, тъй като се нарушавал принципа на добросъвестност в гражданските и търговски отношения, на лице била значителна нееквивалентност на насрещните престации, по съображения подробно 1 изложени в молбата. Ищецът счита, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, като сключен в ущърб на потребителя, при нарушаване принципа на добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните, както и че се заобикаля закона – чл.33, ал.1 от ЗПК. Ищецът е развил подробни доводи в исковата молба. Поради това, считайки, че договорите между страните са нищожни моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на трите договора за кредит. Ищецът твърди, че е извършвал плащания по договорите за кредит, както следва : по Договор за паричен заем Кредирект № 813429 от 14.02.2023 г. - сума в размер на 4 941 лв.; по Договор за потребителски кредит № 906823 от 03.08.2023 г. - сума в размер на 1 173 лв. и по Договор за потребителски кредит № 979511 от 12.12.2023 г. - сума в размер на 1 829,32 лв., и тъй като счита, че договорите са недействителни, то по тях съобразно чл.23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита, заплатените от него над тази стойност суми се явяват платени без основание, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми – по Договор за паричен заем Кредирект № 813429 от 14.02.2023 г. - сума в размер на 3 641 лв.; по Договор за потребителски кредит № 906823 от 03.08.2023 г. сума в размер на 373 лв. и по Договор за потребителски кредит № 979511 от 12.12.2023 г. - сума в размер на 629,32 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска и направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез подадено от процесуален представител писмено становище поддържа предявения иск.

В дадения месечен срок ответникът е представил писмен отговор на исковата молба. В отговора е изразено становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Ответникът е изложил подробни доводи, че е на лице валидна облигационна връзка между страните, че при сключване на договорите са покрити всички изисквания на ЗПК, съответно не са налице заявените от ищеца основания за недействителност и нищожност на договорите, поради което и изпълнението на ищеца чрез заплащане на дължимите по договорите суми, не е без основание. Твърди в отговора, че не са налице заявените от ищеца основания, обуславящи нищожност на клаузата за неустойка, при непредставяне на обезпечение, както и че дори тази клауза да е недействителна, тя не е съществена за договорите и не влече тяхната недействителност. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа, изложените в отговора доводи, чрез писмено становище.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното: От Договор за кредит № 813429 / 14.02.2023 г., сключен между страните, приложен по делото се установява, че ответникът е предоставил на ищеца паричен заем в размер на 1300 лв., за срок от 18 месеца, с размер на месечна погасителна вноска – 4 вноски по 43,39 лв. и 14 вноски по 117,75 лв., с първа вноска на 16.03.2023 г. и последна вноска на 16.08.2024 г.; с ГПР от 48.02 %, ГЛР 40.05 %, с обща сума за погасяване в размер на 1 822,06 2 лв. В т. 6.1 от договора е посочено, че в срок от три дни от получаване на сумата ищецът се задължава да предостави едно от следните обезпечения: поръчител, или безусловна Б. гаранция; а в т. 6.2 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, ищецът ще дължи неустойка в размер на 2641,94 лв., която ще се заплаща разсрочено с месечните вноски по кредита. Видно от погасителния план, съдържащ се в договора след прибавяне на неустойката общата сума дължима от ответника е в размер на 4440,10 лв. В т. 5 от договора е посочено, че ГПР не включва възможни разходи, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпъленние на договорните си задължения, както и дължимите такси съгласно тарифата на заемодателя.

От Договор за кредит № 906823 / 03.08.2023 г., сключен между страните, приложен по делото се установява, че ответникът е предоставил на ищеца паричен заем в размер на 800 лв., за срок от 3 месеца, с размер на месечна погасителна вноска – 3 вноски по 286,68 лв.; с ГПР от 53.85 %, ГЛР 44.5 %, с обща сума за погасяване в размер на 860,04 лв. В чл. 5 от договора е посочено, че в срок от три дни от получаване на сумата ищецът се задължава да предостави едно от следните обезпечения: поръчители, отговарящи на условията посочени в договора или безусловна Б. гаранция; а в чл. 11 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, ищецът ще дължи неустойка в размер на 312,96 лв., която ще се заплаща разсрочено с месечните вноски по кредита.

Видно от погасителния план, съдържащ се в договора след прибавяне на неустойката общата сума дължима от ответника е в размер на 1173,00 лв. В чл.3, ал.2 от договора е посочено, че размера на ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните лихва.

От Договор за кредит № 979511 / 12.12.2023 г., сключен между страните, приложен по делото се установява, че ответникът е предоставил на ищеца паричен заем в размер на 1200 лв., за срок от 10 месеца, с размер на седмична погасителна вноска – 6 вноски по 10,38 лв. и 38 вноски по 37,19 лв.; с ГПР от 56.71 %, ГЛР 44.5 %, с обща сума за погасяване в размер на 1475,50 лв. В чл.

5 от договора е посочено, че в срок от три дни от получаване на сумата ищецът се задължава да предостави едно от следните обезпечения: поръчители, отговарящи на условията посочени в договора или безусловна Б. гаранция; а в чл. 11 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, ищецът ще дължи неустойка в размер на 1208,50 лв., която ще се заплаща разсрочено с вноските по кредита.

Видно от погасителния план, съдържащ се в договора след прибавяне на неустойката общата сума дължима от ответника е в размер на 2684,00 лв. В чл.3, ал.2 от договора е посочено, че размера на ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между 3 страните лихва. Не се спори между страните, че ищецът е усвоил предоставените му от ответника кредити по посочените по горе договори.

От представените по делото писмени доказателства се установи, че ищецът е изплатил на ответника сумата от 4 941 лв. по Договор за кредит № 813429 / 14.02.2023 г., сумата от 1173 лв. по Договор за кредит № 906823 / 03.08.2023 г. и сумата от 1829,32 лв. по Договор за кредит № 979511 / 12.12.2023 г.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че по Договор от 14.02.2023 год. при определяне на ГПР от 48.02 % ответникът е взел предвид срока на договора и дължимата главница и лихва, като в случай, че се вземе предвид дължимата по договора неустойка за непредставяне на обезпечение, то ГПР ще бъде 520.1317 %. Установи се от заключението, че ищецът е изплатил на ответника в изпълнение на този договор сумата от 4940,83 лв., от която 1300,00 лв. за погасяване на главница, 522,06 лв. – лихва, неустойка 2641,94 лв. и други разноски – 476,83 лв., като кредита е бил погасен предсрочно на 15.01.2024 год. От заключението на експертизата се установи и че по другите два договора от 03.08.2023 год. и 12.12.2023 год. ответникът при определяне на ГПР е взел предвид срока на договора, главница и лихва, като при включване на неустойката ГПР по първия договор ще бъде 974.4334 %, а по втория 534.1292 %. Установи се, че по Договор за кредит № 906823 / 03.08.2023 г. ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер от 1173,00 лв., с която е погасил главница от 800,00 лв., лихва в размер на 60,04 лв. и неустойка в размер на 312,96 лв., а по Договор за кредит № 979511 / 12.12.2023 г. ищецът е заплатил на ответника 2129,32 лв., с която сума е погасил вземанията за главница – 1200,00 лв., лихва – 205,84 лв., неустойка в размер на 708,49 лв. и такси – 14,99 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Видно от съдържанието на процесните договори, съдът приема, че доколкото същите са сключени от разстояние, то към тях са приложими както регламентацията Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, така и регламентацията по ЗПФУР. В настоящия случай, страните не спорят относно валидното сключване на договорите от разстояние, както и относно това, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договорите, а именно да предостави на длъжника договорените суми, получени от последния, нито относно валидното погасяване на задълженията по договорите от ищеца, чрез плащане.

Спорът е относно действителността на договорите за потребителски кредит, сключени между страните от гледна точка на потребителското законодателство, като в тази връзка, съдът приема следното: Съгласно изменението на ГПК (ред.ДВ. бр. 100/2019 г. ), разпоредбата на чл. 7, ал. 3 гласи, че съдът и служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за 4 потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като съдът приема, че договорът противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, договорът за кредит включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това нормативно изискване е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, доколкото в договорите е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна стойност - 48,02 % по договора от 14.02.2023 год. , 53.85 % по договора от 03.08.2023 год. и 56.71 % по договора от 12.12.2023 г.. И в трите договора липсва посочване на взетите предвид конкретни допускания, посочени в ОУ и използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин по конкретния договор, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Това е така, защото според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК , ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а в случая в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не става ясно как е формиран ГПР. Отделно от това предвидената в договорите неустойка за непредставено обезпечение, съдът счита, че като разход по кредита, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР. Съобразно правилото на чл. 19, ал.4 от ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левово или във валута, опредЕ. с постановление на МС на РБ ( основен лихвен процент плюс 10 пункта), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от заемната сума. В конкретния случай при включване на неустойката, като разход по кредита ГПР и по трите договора надвишава законоустановения размер ( виж експертизата).