Определение № 714 от 08.08.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 714 гр. Враца, 08.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20241400500493 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. А. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. С. М. М. Х., САК, против определение № 444 от 25.06.2024 г. по гр. дело № 52/2024 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, с което, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д. 603/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина с влязъл в сила съдебен акт.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и постановено в съществено противоречие с материалния и процесуалния закон и тълкувателната практика на ВКС. Изтъква, че не е налице законовата предпоставка на преюдициалност на гр.д. № 603/2023г. пред това по гр.д. № 52/2024г. по описа на PC Бяла Слатина, поради което и спирането на производството по последното е неоснователно. Твърди, че липсва идентитет между страните в двете производства: ищци в производството по гр.д. № 603/2023г. на Районен съд - Бяла Слатина са З. Н.

А. и П. Х. П., а ответница е С. А. Д., а по спряното гр.д. № 52/2024г. по описа на PC Бяла Слатина ищец е С. А. Д., а ответник е М. Ц. М. - П., поради което липсва един от основните фактори за уважаването на искането по чл. 229, ал.

1, т. 4 от ГПК. Посочва, че гр.д. № 603/2023г. е заведено на основание чл. 108 от ЗС и предмет на спора е имот, който е бил собствен на наследодател на един от ищците, а делото, по което е постановено обжалваното определение № 444 от 25.06.2024г., е заведено на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК, като бързо производство по ГПК и няма нищо общо 1 с общия граждански процес, при което и спирането му поради наличието на друг граждански спор е несъстоятелно. Изтъква, че доколкото производството по чл. 310 от ГПК е за опразване на отдадено под наем помещение и наемодателят може и да не е собственик на отдадения под наем имот, то дори решението по гр.д. № 603/2023г. по описа на PC Бяла Слатина да е с уважителен диспозитив (т.е. правата на С. Д. да бъдат отхвърлени), като бъдат признати ищците за собственици на имота, то това не възпрепятства упражняването на правата, произтичащи от договора за наем (въпреки, че същият е устен). Т.е. решаването на спора по гр.д. № 603/2023г. не е от никакво значение за субективните права на С. Д. по договора за наем за опразване на имота от държателката му. Твърди, че собствеността на имота не влияе върху произнасянето по едно субективно материално право по облигационно наемно правоотношение. Навежда също така и доводи за наличието на основания за отвод на съдебния състав. Моли съда да отмени обжалваното определение на PC – Бяла Слатина и да разпореди възобновяване на производството.

Въззиваемата М. Ц. М., чрез адв. Ц. Й. от АК-Враца, в писмен отговор на частната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Твърди, че от значение за правилното решаване на настоящото производство е факта, че има висящо дело № 603/2023 г. между действителния собственик на имота /който е отдал имота си под наем още през 2016 г./ и ищцата, която се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка през м. март 2023 г., както и че тази връзка между делата е обективна, при което е правилен изводът на PC Бяла Слатина за наличието на хипотеза по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Моли съда да потвърди обжалваното определение на PC Бяла Слатина.

Врачанския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана съображения. по същество, жалбата е основателна по следните

Производството пред районния съд е образувано по повод постъпила искова молба от С. А. Д., ЕГН **********, против М. Ц. М. - П., ЕГН **********, и двете от гр.Бяла Слатина, с която е предявен иск правно 2 основание чл.233, ал.1 от ЗЗД вр. чл.310, ал.1, т.2 от ГПК за опразване на нает имот, находящ се в ***, представляващ сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 18 кв.м., собственост на ищцата, която се легитимира като такава с НА № 172, том I, рег. № 1082, дело № 165/29.03.2023г. Твърденията на ищцата са за наличието на устен договор за наем от 10.01.2019 г., сключен с ответницата за срок от 5 /пет/ години, и уговорено месечно наемно плащане в размер 120 лв., който договор е прекратен, но ответницата отказва да го освободи.

В подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор ответницата М. Ц. М. е оспорила собствеността на ищцата върху процесния имот с твърдения, че същият е собственост на друго лице и че е образувано съдебно производство за отмяна на констативния нотариален акт за собственост, с който се е снабдила ищцата – гр.д. № 603/2023г. на PC Бяла Слатина. Поддържа, че не е имала договорни отношения по повод процесния имот с ищцата, а е имала такива с действителния собственик на имота. С отговора на исковата молба ответницата е поискала спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК с оглед наличието на висящо производство по оспорване на собствеността на процесния имот, предмет на гр. д. № 603/2023г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина.

С обжалваното определение № 444 от 25.06.2024 г. делото е спряно до приключване на производството по гр.д. 603/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина с влязъл в сила съдебен акт.

За да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, първоинстанционният съд е извършил служебна проверка на твърденията на ответницата за наличие на висящо дело, от които зависи изхода на висящото пред него дело, и е установил, че от З. Н. А., с ЕГН **********, и П. Х. П., с ЕГН **********, е подадена искова молба против С.

А. Д., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 от ГПК, относно спор за собствеността на имоти, между които и въпросния имот по настоящото дело, въз основа на която е образувано гр.д. № 603/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина. Приел е, че в конкретния случай безспорно е налице пряка зависимост на преюдициалност между гр.д. № 603/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина, което касае иск за собственост на процесния имот, и гр.д. № 52/2024г. по описа на БСлРС, което е образувано по иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД вр. чл.310, ал.1, т.2 от ГПК за опразване на помещение, наето с устен договор. Посочил е, че установяването на собствеността на процесния имот е от изключително значение, тъй като исковете за опразване на помещение могат да бъдат предявявани от собствениците на имота. С оглед съотношението на преюдициалност на двата спора, съдът е приел, че са налице предпоставките за спиране производството по гр.д. № 52/2024г. по описа на РС-Бяла Слатина до решаване на спора, относно собствеността на процесния имот по гр.д. № 603/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина с влязъл в сила съдебен акт.

3

Настоящият състав на Окръжен съд - Враца не споделя изводите на районния съд досежно наличието на предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по делото.

Съгласно чл. 229, ал.1, т.4 ГПК производството се спира, когато пред същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

На релевантния за изхода на спора процесуалноправен въпрос налице ли са предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото заради друго висящо производство, което се развива между различни страни и страните по настоящото производство няма да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определения на Върховния касационен съд, като по този начин практиката е уеднаквена. В определение № 102 от 8.03.2010 г. по ч. гр. д. № 80/2010 г., II г. о. и определение № 233 от 2.06.2010 г. по ч. гр. д. № 237/2010 г., II г. о. е прието, че съгласно чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.), аналогичен на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството се спира, когато пред същия или пред друг съд е висящо дело, решението по което е от значение за правилното решаване на предявения иск. Основание за спиране е налице, когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. За да бъде едното дело обуславящо е необходимо да има не само връзка между предмета на делата, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позоват на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо по обуславящото дело.

По тези съображения настоящият въззивен състав намира, че в конкретния случай сочената от първоинстанционния съд преюдициалност не е налице поради липсата на субективен идентитет между двете дела.

Въззиваемата М. Ц. М. - П. – ответник по иска по чл.233, ал.1 от ЗЗД вр. чл.310, ал.1, т.2 от ГПК, не е страна по иска с правно основание чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 от ГПК за установяване собствеността на процесния имот, въз основа на който е образувано гр.д. № 603/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина (страни по този иск са само З. Н. А. и П. Х. П., от една страна, и С. А. Д., от 4 друга), поради което не може да противопоставя на ищцата решението по този иск. Независимо от изхода на това дело, субективните предели на силата на пресъдено нещо ще обхванат противопоставените страни, т.е. С. А. Д. ищцата по настоящото дело, и З. Н. А. и П. Х. П., респ. техните наследници и правоприемници (чл. 298 ГПК). В случая ответницата М. Ц. М. - П. не е правоприемник на страните по посоченото дело и не може да противопоставя на ищцата решението по това дело.

На следващо място, предмет на иска с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК е облигационното право на ищцатанаемодател да претендира от ответницата-наемател предаване на вещта /недвижим имот/, предоставена за ползване по силата на договор за наем, като последица от твърдяното в исковата молба прекратяване на наемното правоотношение. Ищцата по иска с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД извежда активната си материалноправна легитимация от качеството си на наемодател по договора за наем. Договорът за наем има само облигаторно действие, поради което собственическата легитимация на страните по него е без правно значение за валидността и пораждане на последиците му. Липсват предпоставки, обуславящи спиране на производството, които да касаят пряко основателността или допустимостта на иска с оглед, че към настоящия момент ищцата по облигаторно правоотношение, което е независимо от установяване правото на собственост, твърди прекратяване на договора за наем, т. е. приключване на облигаторната връзка, което е и основание за връщане държането на вещта от наемателя. Установяването на правото на собственост е ирелевантно спрямо възникването, съществуването и прекратяването на една облигаторна връзка, възникнала от договор за наем. В този смисъл правилното разрешаване на спора по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД не е обусловено от изхода на спора по установителния иск за собственост.

На следващо място, съгласно константната съдебна практика, базирана на ясната и безпротиворечива разпоредба на чл. 314, ал. 3 ГПК, по облигационни искове за опразване на наети и заети помещения, предявени по реда на Глава 25 ГПК, не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения. Следователно и висящи искови производства между страните по искове за собственост на имота нямат преюдициално значение спрямо иска за опразване на наети или заети помещения. Ищцата по настоящото дело извежда активната си материалноправна легитимация от 5 качеството си на наемодател по процесния договор, която при прекратяване на последния има право да иска връщане на държането на наетата вещ.