Решение № 244 от 01.06.2022, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 283/2022
- Вид
- Решение № 244
- Подписан
- 01.06.2022
- В сила
- 09.02.2023
- Състав
- НЕЙКО ГЕОРГИЕВ НЕЙКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2,ал.2 и ал.5 · Закон за адвокатурата
- чл. 38,ал.1 т.3 пр. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.22 · Закон за животновъдството
- чл.143 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 ал.2 т.9 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 46 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 244 гр. Казанлък, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20225510100283 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от адв. Д.В. М., в качеството му на пълномощник на П. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Г.С., общ. П.Б., обл. С.З., ул. ***** *** против "***** БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. *********, представлявано от И.В.Д., Д.В.Н..
Правно основание: чл.26 ал. 1 от ЗЗД
Цена на иска: 5400,00 лева
Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че бил страна по Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен с „***** България" ЕООД. Съгласно Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние трябвало да върне сумата по кредита, която се явявала сума от 5400 лева, при сума на получаване 4000.00 лева, при лихва от 1400 лева, при ГПР 49.66 %, ГЛП:
35.00%, при срок на кредита от 18 на брой вноски. Съгласно чл.5 от Договор № ***** следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството „***** Банк“, с цел да бъде обезпечен сключеният Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние. По сключения Договор за гаранция, следвало да заплати сумата от 3960.00 лева, подробно описана и дължима и спрямо погасителния план към договора за гаранция. Смита, че Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен с „***** България" ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност, счита, че клаузата на чл.5 от Договор № ***** за предоставяне на финансови услуга (заеми) от разстояние, сключен с „***** България" ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Законът за потребителския кредит въвеждал императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между 1 потребител и кредитор договори, нарушавнето на които водило до тяхната недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договора за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен с „***** България" ЕООД бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата му и била основание за недействителност на Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен с „***** България" ЕООД В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябвало да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различии лихвени проценти за целите на погасяването. В случая погасителният план изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Доколкото в Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не било сторено то кредитодателя, а единствено била посочен общата дължима сума, не било ясно какво се сьдържа в тази обща сума. Посочва съдебна практика. Сочи, че процесният договор не отговарял на изискваният на чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК, която сочила, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявала по специална формула. В Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В настоящия случай не ставало ясно какво точно било включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвали. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, 2 които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно било включено в тях. Сочи, че Договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чд.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала чрез Договор за гаранция/поръчителство в размер на 3960 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР в размер на 49.66%, чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха били нараснали двойно, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗЖ.
Сочи че съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя,, били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влечало иищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато можело да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не била налице нито една от тези две хипотези -нищожната клауза на процесния Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние относно определянето на ГПР да бъде заместен по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР било въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид на това в случая не била приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславяла недействителността на целия договор. Посочва съдебна практика.
В условията на евентуалност, счита, че клаузата на чл.5 от Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, въз основа на която клауза бил сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 46 от ЗЗП. Така посочения чл.5 от договора предвиждал, че за да му бъде отпуснат кредит, му било необходимо да сключи договор за поръчителство. Посочената клауза, водила до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД било налице, когато се нарушава правен принцип Наред с това, клаузата на чл.5 от Договор за кредит била нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата била 3 във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и водила до неравновесие в правата на страните. Посочените по-горе клаузи не били формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал Л ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.9 ЗЗП. На следващо място, клаузата на чл.5 от Договор за кредит е нищожна на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП. Моли съда да приеме, че Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен с „***** България" ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗЖ, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
В условията на евентуалност, счита, че клаузата на чл.5 от Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен с „***** България" ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от пълномощника на ответното дружество - адв. П.Н. К. - САК. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. Оспорва така предявените искове. Счита същите за неоснователни и недоказани, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове изцяло. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва и всички изложени в исковата молба твърдения. Оспорва твърдението, че договорът за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК.
Ищецът си противоречал като първо заявявал, че не бил посочен приложимият лихвен процент съгласно чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК, а веднага след това признал, че в случая в Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен с ответното дружество, бил посочен годишният лихвен процент. Невярно било твърдението, че липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита, или е променлив, било посочено в т. 2 Дефиниции от Общи условия за предоставяне на потребителски кредита на „***** БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в сила от 07.04.2021 г., че възнаградителната лихва за предоставяне на кредита оставала непроменена през целия срок на договора, като точният размер на лихвата бил посочен в индивидуалните условия на договора за потребителски кредит и погасителния план към него.
Разпечатката съдържа 18 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05a1070f-50f8-42f9-bb35-fa43f25461eb