Решение № 1251 от 18.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1251 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Силвия Люб. Иванова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330113333 по описа за 2024 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Р. П. К., ЕГН **********, с адрес:

*****************************, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Р. П. К. дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 2147,16 лв. - неплатена главница по Договор за потребителски кредит № *****/18.04.2022 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и Р. П. К., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1/14.09.2023 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 01.02.2022 г. ; 457,56 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 30.09.2022 г. до 30.04.2024 г. и 232,68 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.10.2022 г. до 13.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 18.04.2022 г. между „Кредисимо“ 1

ЕАД, като кредитодател и ответницата Р. П. К., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ***** , съгласно който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит. Кредитополучателят се задължил да усвои и върне кредита, при условията и сроковете на Договора, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. На 18.04.2022 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и ответницата Р. П. К. бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя по Договор за потребителски кредит № *****/18.04.2022 г. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен Договор за поръчителство, по силата на който поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по Договор за потребителски кредит № *****/18.04.2022 г. Ответницата не заплатила дължимите главница в размер на 2147,16 лв. и възнаградителна лихва в размер на 457,56 лв. за периода 30.09.2022 г. – 30.04.2024 г. по Договора за кредит. Поради това ответницата дължала законна лихва за забава върху неплатената главница. На ответницата било начислено обезщетение за забава в размер на 232,68 лв. за периода от 01.10.2022 г. до 13.05.2024 г. Поради неизпълнение на задълженията по Договора за кредит от кредитополучателя, същите били заплатени от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 14.09.2023 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 01.02.2022 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД срещу ответницата Р. П. К., произтичащи от Договор за потребителски кредит № *****/18.04.2022 г., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Сочи, че ответницата Р. П. К. е уведомена с известие за извършената продажба на вземането от името на първоначалния кредитор „Ай Тръст“ ЕООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Едновременно с това моли цесията да бъде надлежно съобщена на ответницата чрез връчване на уведомително писмо едновременно с исковата молба, което прилага. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните задължения. Било образувано ч.гр.д. № 8368/2024 г. по описа на Районен съд – 2

Пловдив. Срещу издадената заповед било постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, поради което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на настоящите искове.

По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените положителни установителни искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответницата Р. П. К..

В открито съдебно заседание ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. По делото е постъпила молба от пълномощника на ищеца – юрк. И.Н., с която поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.

Ответницата Р. П. К. се явява лично в открито съдебно заседание.

Заявява, че признава задълженията към ищеца, както са описани в исковата молба и намира исковите претенции за основателни. Потвърждава сключването на процесния договор за кредит и моли да бъде постановено решение при признание на иска. Не оспорва и дължимостта на претендираните от ищеца разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това по аргумент на чл. 237, ал. 1 от ГПК. В този случай съдът е длъжен да 3 се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като в мотивите на решението е достатъчно да посочи, че постановява решението си само въз основа на направеното признание на иска (чл. 237, ал. 2 от ГПК ).

В процесния случай е налице изразено лично от ответницата признание на предявените искове по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК, което признание е неоттегляемо, съобразно нормата на чл. 237, ал. 4 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Отделно от това с исковата молба ищецът моли за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на исковете.

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на исковете.

С оглед направеното от ответницата признание на исковете, съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на исковете, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не излага мотиви за това.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ищецът .

Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл.

422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 о т ГПК ответницата следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото и заповедното производство.

Ищецът своевременно е направил искане за присъждане на направените от 4 него разноски в исковото и заповедното производство, като е представил писмени доказателства за заплащането на дължимата държавна такса.

Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. В заповедното производство е определено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в размер на 50,00 лв. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за исковото производство в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Следователно в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 335,89 лв., от която: 229,14 лв. – разноски в исковото производство и 106,75 лв. – разноски в заповедното производство.

Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, в отношенията между страните, че ответницата Р. П. К., ЕГН **********, с адрес:

*****************************, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми: 2147,16 лв. - неплатена главница по Договор за потребителски кредит № *****/18.04.2022 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и Р. П. К., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1/14.09.2023 г. към Договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 01.02.2022 г. ; 457,56 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 30.09.2022 г. до 30.04.2024 г. и 232,68 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.10.2022 г. до 13.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА

Р.

П.

К.,

ЕГН

**********, с адрес:

*****************************, да заплати на „Агенция за събиране на 5 вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 335,89 лв., от която:

229,14 лв. – разноски в исковото производство и 106,75 лв. – разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване п р е д Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6