Решение № 17913 от 01.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17913 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20231110112222 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от С. М. А. срещу „Н. Е. К.“ ЕАД конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на Заповед № ЧР-01-16/03.02.2023 г., издадена от изпълнителния директор на „Н. Е.

К.“ ЕАД, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

Ищцата твърди, че е в трудово правоотношение с ответника, по силата на което заема длъжността „ръководител сектор КЕБ и ОТ“ в сектор „КЕБ и ОТ“ при ответника.

Посочва, че с процесната заповед е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

Поддържа, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на извършено нарушение, неспазване на процедурата по чл. 193 КТ за искане на писмени обяснения преди налагане на наказанието и липса на мотиви в заповедта, включително поради липса на дата на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. Навежда още довод за неспазване на установения давностен срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание, като същото било наложено след изтичане на установения двумесечен срок за това – вместо на 09.02.2023 г. – на 10.02.2023 г. Твърди, че от заповедта и исканите обяснения не става ясно за какво нарушение е наложено наказанието. Поради изложеното поддържа искане за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.

Ответникът твърди, че дисциплинарното наказание на ищцата е наложено за три отделни дисциплинарни нарушения – за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – неизпълнение на възложената работа, поради несъобразяване с нормата на т. 5.3 от „Правилника за вътрешния трудов ред на НЕК ЕАД“ и „Инструкция за временно отстраняване от работа в случаите на явяване в нетрезво състояние и при употреба на алкохол през работно време“, а именно поради занижен контрол, изразяващ се в бездействие по отношение на прилагане на разпоредбите на цитираните два вътрешни нормативни акта; за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя, изложени в „Инструкция за временно отстраняване от работа в случаите на явяване в нетрезво състояние и при употреба на алкохол през работно време“, в която са посочени условията и реда за извършване на проверки за употреба на алкохол, като нарушението се изразява в занижен контрол и липса на 1 инициатива, представляващи бездействие на ищцата, в качеството на ръководител сектор „КЕБ и ОТ“, включително поради липса на предложения до работодателя – проект на заповеди за внезапни проверки, инициатива за набавяне на технически средства и присъщите консумативи за осъществяване на контролните функции; нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, определени при възлагане на трудовото правоотношение с длъжностната характеристика, а именно – тези по т. 3 от основните функции и задължения от длъжностната характеристика – да разработва и внедрява мероприятия за създаване на здравословни и безопасни условия на труд при производствената дейност; да консултира и подпомага работодателя и други длъжностни лица по прилагане на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при организиране и осъществяване на трудовата дейност, както и тези по т. 6 от основните функции и задължения от длъжностната характеристика – да отговаря за резултатите от взетите от работодателя решение при организирането и контролирането на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието. Сочи още, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана, като в нея ясно били изложени конкретните вменени нарушения, била спазена процедурата по чл. 193 КТ за изискване на писмени обяснения преди налагане на наказанието и същото било наложено в рамките на двумесечния давностен срок от откриване на нарушението, срокът за което започвал да тече от деня следващ този на доклада до работодателя за установени нарушения. Поддържа, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: между страните по делото съществува трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 010518/01.09.2017 г., по силата на което ищцата заема длъжността „ръководител сектор КЕБ и ОТ“ в сектор „КЕБ и ОТ“; на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл. 188, т. 1, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ със Заповед № ЧР-01-16/03.02.2023 г., връчена на 10.02.2023 г.; в периода от месец декември 2022 г. до налагане на дисциплинарното наказание ищцата е ползвала един ден платен годишен отпуск.

Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства, че с писмо изх. № ЧР-01-4/20.01.2023 г. от ищцата са искани писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ. В същото е посочено, че обясненията се искат във връзка с извършено престъпление от Димитър Ненков Косов, бивш служител на язовир „Копринка“ в поделение „Язовири и каскади“ на „НЕК“ ЕАД и доклад от 08.12.2022 г., в който са установени обстоятелства по занижен контрол и констатирани данни за системност в употребата на алкохол, в това число и по време на работа. В искането за даване на обяснения се сочи още, че неизпълнението на контрол върху дейността на служителите е нарушение на чл. 124 КТ, т. 5.3 от Правилника за вътрешния трудов ред, Инструкция за временно отстраняване от работа в случаите на явяване в нетрезво състояние и при употреба на алкохол през работното време с идентификационен номер 00.БЗР.ИН.07, както и на т. 3 и 6 от раздел „Основни функции и задължения“ и т. 2 от раздел „Задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“ от длъжностната характеристика на заеманата от ищцата длъжност.

В предоставения тридневен срок са депозирани пред работодателя обяснения от ищцата с вх. № ЧР-01-5/23.01.2023 г. В същите сочи, че не е запозната с цитирания 2 в искането за даване на обяснения доклад, поради което твърди да е в обективна невъзможност да представи разширено становище. По същество твърди още, че контролът по изпълнение на инструкцията е възложен на главния инженер на съответното предприятие и директор на Дирекция „Административна“ за ЦУ на НЕК.

Със Заповед № ЧР-01-16/03.02.2023 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Същата е мотивирана с констатация за занижен контрол и констатирани данни за системност в употребата на алкохол, в това число по време на работа, което представлява сериозно нарушение на трудовата дисциплина и неизпълнение на трудови задължения, предвидени в Правилника за вътрешния трудов ред на НЕК ЕАД, Инструкция за временно отстраняване от работа в случаите на явяване в нетрезво състояние и при употреба на алкохол през работното време, както и задължения, описани в т. 3 и т. 6 от раздел „Основни функции и задължения“, както и т. 2 от раздел за „Задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“ от длъжностната характеристика на служителя. От мотивите на заповедта става ясно, че Димитър Ненков Косев, бивш служител на „НЕК“ ЕАД в язовирен район „Копринка“ в поделение „Язовири и каскади“, е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, както и че от деянието е причинена смърт на непълнолетно лице. По същество е посочено, че С.

М. А., заемаща ръководна длъжност в структурата на НЕК ЕАД не е спазила основните си функции, задължения и отговорности по длъжностна характеристика: да разработва и внедрява мероприятие за създаване на ЗБУТ при производствената дейност; консултира и подпомага работодателя и други длъжностни лица по прилагане изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при организиране и осъществяване на трудовата дейност; да отговаря за контролирането на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието. Заповедта е връчена на ищцата на 10.02.2023 г. срещу подпис.

По делото е представен и доклад от Мариана Н., ръководител отдел „Договорно-правен и правна защита“, управление „Правно“, от който се установява, че привлеченото към наказателна отговорност за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК лице Димитър Ненков Косев, бивш служител на „НЕК“ ЕАД в язовирен район „Копринка“ в поделение „Язовири и каскади“, е извършил посоченото престъпление през работно си време, като е бил в нетрезво състояние и под влияние на наркотично вещество „мета-амфетамин“, като при разпита на лицето се установила системност в употребата на алкохол от това лице по време на работа. В тази връзка с доклада е направено предложение до ИК на НЕК ЕАД за търсене на дисциплинарна отговорност от установените длъжностни лица в структурата на П „ЯиК“ неупражнили необходимия контрол към работниците и служителите като преки ръководители, както и други предписания, неотносими към разрешаване на настоящия спор.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ има за предмет отмяна на наложено дисциплинарно наказание. Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения. Дисциплинарната отговорност е лична - работникът отговаря за допуснато лично виновно неизпълнение на задълженията. Законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на работника, спазване на преклузивни срокове, като за тях съдът не следи служебно, а 3 извършва проверката на база релевираните от ищеца доводи в тази насока (Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева; Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев). Не на последно място, съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на съответното на нарушението наказание следва да се съобразяват тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя.

Следователно основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки, чието установяване е в тежест на ответника: дисциплинарното наказание на ищцата да е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната отговорност за вменено дисциплинарно нарушение, което включва преди налагане на дисциплинарното наказание да е искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е мотивирана и да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е съответно на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Поначало, макар и да е предвидено като задължителен реквизит, непосочването в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на конкретната разпоредба от КТ, която е нарушена, съответно неточното позоваване, не обуславя само по себе си отмяна на заповедта, като същественото за мотивирането на заповедта е индивидуализацията на самото деяние (действие или бездействие) чрез неговите обективни и субективни признаци. Липсата на посочването им нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Ето защо особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.