Присъда № 12 от 09.05.2023, Апелативен съд - София

МОТИВИ за ПРИСЪДА № 12 от 05.05.2023 г. по ВНОХД № 289/2023 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

С ПРИСЪДА № 902265 от 05.12.2022 г. по НОХД № 517/2019 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД е бил признат за НЕВИНЕН ПОДСЪДИМИЯТ С. З. Б. с ЕГН ********** - в това на 14.11.2017 г. около 16:30 ч. в рудник „***“ – землище град Симитли, да е причинил смъртта на С. Е. С. с ЕГН ********** поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност (работа в мина като машинист локомотив мини, при което е нарушил на т. ІV. 13. от Инструкция за безопасна работа на Уклон 002 при доставка на материали на травербан 21 и обмен на вагони с хоризонт 0 (Инструкцията) и на чл. 33 от ЗЗБУТ вр. чл. 18, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9 от 16.12.1997 г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване на безопасността и опазване здравето на работещите в мините (Наредбата) – като е подал вагони към пълен и празен гараж на Уклон 002, без преди това да е пуснал бариерите и да е поставил спирачките на релсите и като не се е погрижил разумно за безопасността и здравето на движещия се в същото време по уклон 002 пострадал), поради което е подсъдимият е бил ОПРАВДАН по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 123, ал.

1 от НК.

С присъдата са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените срещу подсъдимия граждански искове за обезщетяване на претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, както следва: от О. Б. С. за 200 000 лв. със законната лихва; от П. С. С. – за 150 000 лв. със законната лихва; от Б. С. С. – за 150 000 лв. със законната лихва.

В присъдата няма произнасяне по веществени доказателства и разноски.

Присъдата е протестирана, в срок, с искане за отмяната й и за осъждане на подсъдимия Б. на една година лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи под условие за изпитателен срок от три години.

Прокурорът смята, че съдът е приел необосновано (поради позоваването само на обяснения на подсъдимия и на заключение на повторна експертиза, противоречащо на заключението на първоначалната), че на подсъдимия Б. на инкриминираната дата освен основната му работа на машинист на локомотив в мини („трамвайджия“) е била възложена и допълнителна – на хаспелист, която допълнителна работа той не е изпълнявал самоволно, а поради заповедта на преките му ръководители (въпреки че не е разполагал с правоспособност за нея) и под страх от уволнение. Прокурорът смята за опровергано възлагането на допълнителната дейност на хаспелист на подсъдимия и поради това, че вече е имало заредени материали от първа смяна, а във втората смяна – в която е бил подсъдимият, не е имало хора, които да разнасят материалите.

Прокурорът изтъква, че за спецификата на извършваната от подсъдимия Б. маневра е било нужно обезпечаване на безопасността от поне двама работници – трамвайджия (да прибутва вагоните) и хаспелист (да борави с въжето и бариерите на хаспела). Същевременно Б., макар да е бил наясно с дейностите по хаспелната уредба, не е имал квалификация след съответен курс и инструктаж за безопасна работа с хаспела. Поради това прокурорът смята за необоснован извода на съда, че подсъдимият няма вина, защото изпълнявал устно дадена му неправомерна служебна заповед от прекия му ръководител, която практика била обичайна и която допълнителна работа Б. приел под страх от уволнение. Прокурорът смята, че мотивите на съда се противоречиви - поради приемането, че подсъдимият като машинист е спазил всички мерки за безопасност и същевременно като хаспелист не ги е спазил, но поради действията му като хаспелист въз основа на заповед на прекия му ръководител, подсъдимият не следва да носи отговорност по смисъла на чл. 16 от НК. Прокурорът твърди, че маневрите, за които е бил правоспособен, подсъдимият е бил задължен да извърши при наличието едновременно на три условия: да подаде преди маневрите звуков и 1 светлинен сигнал (като трамвайджия); да осъществи маневрите само при спуснати бариери и поставени спирачки на релсите (от хаспелист) и да осъществи маневрите само ако по наклона няма хора. В тази връзка прокурорът смята, че поради правоспособността на подсъдимия като машинист и дългогодишния му стаж, подсъдимият и е бил длъжен, и е могъл да предположи, че при маневриране без предварително подаване на светлинен и звуков сигнал (от машиниста), без пуснати бариери и без поставени спирачки на релсите (от хаспелиста) и докато по наклона се движат работници (каквато видимост прокурорът и съдът са приели, че подсъдимият е имал), те може да пострадат, т.е. че дори да е извършвал действия на хаспелист без правоспособност, подсъдимият не се е убедил, че чрез тях няма да застраши живота и здравето на движещи се в същото време по наклона други работници.

Освен това прокурорът смята, че нищо не е налагало извършването на маневрите, докато по наклона са се движили пострадалият и трима свидетели, поради което маневрените действия на подсъдимия са в грубо нарушение не само на нормативни изисквания за безопасност, но и в противоречие с всякаква житейска логика. Освен това прокурорът изтъква, че дори да се приеме за доказано изпълнението от страна на подсъдимия на работа като хаспелист въз основа на неправомерна служебна заповед, то времето на изпълнението на тази работа е било преценено и решено от самия подсъдим; липсват според прокурора доказателства ако прекият ръководител на подсъдимия му е издал неправомерна заповед да работи и като хаспелист, тази заповед да е съдържала и нареждане да се извърши дейността на хаспелист, когато по уклона има работници.

Прокурорът смята, че обосновано съдът е приел, че събраните по делото доказателства обосновават причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалия и действията на подсъдимия, който е упражнявал контрол върху вагонетката, но поради неспазване на изискванията за безопасност я е изпуснал по уклона и тя е причинила смъртта на пострадалия. Също така според прокурора обосновано съдът е приел, че при подаването на вагони към пълен и празен гараж по уклона подсъдимият Б. е имал видимост към наклона, по който по времето на маневрата на подсъдимия са се движели пострадалият С. С. и свидетелите Е. И., Б. З. и Г. В..

Присъдата е и обжалвана, в срок, от повереника на частните обвинители и граждански ищци, с искане за отмяната й и за осъждане на подсъдимия и по повдигнатото му обвинение, и по предявените граждански искове. Повереникът смята за доказани поведението на подсъдимия, нарушаването при това от него на посочените от обвинението инструкция и ЗЗБУТ и причинно-следствената връзка между това поведение на подсъдимия и настъпилата смърт на пострадалия С. С..

Беше проведено въззивно съдебно следствие, при което беше разпитан като свидетел Б. П. – изпълнявал към злополуката (и) длъжността „завеждащ техническа безопасност на охрана на труда“, както и бяха приети и прочетени документи, съдържащи значима за правилното решаване на делото информация.

Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви по фактите, че не е доказано на подсъдимия Б. да му е било наредено да спуска материали от хоризонт 100 на хоризонт 0 – с позоваване на показанията на Н. (С.) К., поради което не е доказано издаването на неправомерна служебна заповед и поради това няма условия за приложение на чл. 16 от НК.

Прокурорът смята, че при напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният ОС е стигнал до неправилни правни изводи; в тази връзка прокурорът смята, че извършваната от подсъдимия Б. вменена му маневра, тъй като е била с празен вагон и е изисквала поставяне на бариери, е била действие в кръга на неговата длъжност – машинист на минни локомотиви; че времето на извършване на тази маневра е съвпадало с времето, в което по трасето са се движили няколко души (между които и пострадалият), при което положение изискванията за безопасност на труда обуславят да не се извършва каквато и да е маневра. Прокурорът смята също така, че дори да се приеме неотносимост към подсъдимия на нарушаването от него на изисквания за длъжността хаспелист (поради 2 неправоспособността му за това), то подсъдимият е нарушил общите изисквания на чл. 33 от ЗЗБУТ и на чл. 18, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9/1997 г. В заключение прокурорът поддържаше протеста и искаше подсъдимият да бъде осъден по предявеното му обвинение – за престъпление по чл.123, ал. 1 от НК.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци, към чието становище се присъединиха двамата присъстващи от тях, заяви, че се присъединява към становището на прокуратурата, като допълни, че съобразно длъжностната характеристика на подсъдимия едно от основните му задължения е извършване на маневри в товарищата и закачане и откачане на вагонетки, както и че подсъдимият Б. е запознат срещу подпис с Инструкция за безопасна работа на Уклон 002 при доставка на материали на травербан 21 и обмен на вагони с хоризонт 0 и е извършил вменените му нарушения на нейни правила. Повереникът моли за уважаване на предявените граждански искове.

Защитникът, към чието становище се присъедини подсъдимият, заяви, че е доказано чрез свидетелските показания на Б. А. и СТЕ, че на подсъдимия е било възложено спускане на материали от хоризонт 100 на хоризонт 0; че е било наложително по технически причини премахване на бариерите за извършване на възложената на Б. маневра. Защитникът смята също така, че на подсъдимия му е била възложена работа, която по естеството си не е в рамките на изпълняваната от него длъжност на машинист на минен локомотив, а е представлявала работа за друга длъжност – хаспелист; че подсъдимият не е нарушил изискванията за своята титулярна длъжност, а е нарушил изискванията за длъжността хаспелист – но поради издаването на неправомерна служебна заповед чрез разпореждането на съответен ръководител подсъдимият да върши работа, за която няма правоспособност; че с влязло в сила наказателно постановление на мината е наложена имуществена санкция за това, че подсъдимият е бил допуснат да изпълнява работа на хаспелист без да има съответна правоспособност, а с друго влязло в сила наказателно постановление на мината е била наложена друга имуществена санкция за неопределяне на мерките за безопасност при преместване на вагони от празен в пълен гараж и обратно на горна стъпка на Уклон 002; че ако има допуснати нарушения на правила за безопасност, те са от страна на работодателя, а не от страна на работник, какъвто е бил подсъдимият. В заключение защитникът смята, че правилно първоинстанционният ОС е приел и приложил хипотеза на чл. 16 от НК.

В последната си дума подсъдимият Б. заяви, че иска да бъде оправдан, защото няма правоспособност (за хаспелист) и защото е бил пратен от свой началник насила - под страх от уволнение, да изпълнява работа, за която е нямал правоспособност.

След като провери изцяло съобразно изискването на чл. 314 от НПК обосноваността и законосъобразността на протестираната и обжалвана присъда, въззивният състав оформи самостоятелни изводи по доказани факти и приложимо спрямо тях право, за което проучи самостоятелно всички доказателствени източници по делото – и събраните пред ОС, и събраните във въззивно съдебно следствие; съдържанието на всяко отделно доказателствено средство беше подложено на анализ, а съдържанието на всички доказателствени средства в съвкупност – на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При тази си дейност въззивният съд намери, че по делото са доказани факти, които обуславят ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия, като въпреки неприложимостта на следващата се норма със специална хипотеза (поради непредявяването на такова обвинение), е приложима норма, регулираща по-обща житейска хипотеза и предвиждаща по-лека наказуемост.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за установени по делото следните факти с правно значение:

Към 14.11.2017 г. подсъдимият С. Б. и пострадалият С. С. били работници в рудник „***“ в землището на гр. Симитли.

Б. бил на длъжността „машинист локомотив мини“ в участък „Рудничен транспорт“ 3

(ДП, т. 2, л. 78 вр. л. 79), за което той има придобита специализация „маш. на под. руд. ел. лок.“ с квалификация V-ти разряд (ДП, т. 2, л. 82); длъжността на подсъдимия Б. е наричана още трамвайджия. Подсъдимият Б. няма правоспособност за хаспелист, каквато има свидетелят И. С. и която се удостоверява със съответен документ – удостоверение за завършен курс за „хаспелист“ (в случая в ПУЦ – „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД - ДП, т. 2, л. 204).