Решение № 133 от 31.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. София, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20211000502789 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 264803 от 16.07.2021 г., постановено по гр.дело № 12792/2018 г. на Софийския градски съд, са отхвърлени предявените от „Райфайзенбанк България“ ЕАД против А. М., В. М. и Т. М. искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на следните суми, дължими по договор за банков кредит от 06.11.2007 г. и анекси №1/23.09.2009 г. и № 2/25.11.2010 г. към него, както следва:

1/ срещу тримата ответници солидарно - 70681,19 лева – главница (2391,84 лева падежирали неплатени вноски с падежи 05.04.2018 – 05.09.2018 г. и 68289,35 лева предсрочно изискуема от 20.10.2018 г. главница) ; 4494,66 лева – просрочена редовна лихва върху падежиралата главница за периода от 05.04.2018-05.09.2018 г.; 660,70 лева – редовна лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода 05.09.2018-01.10.2018 г.; 68 ,99 лева - наказателна лихва за периода от 05.04.2018-01.10.2018 г.;

2/ срещу ответниците А. М. и В. М. солидарно – 12661,93 лева падежирали неплатени вноски с падежи 05.08.2015–05.09.2018 г.; 24787 ,38 лева – редовна лихва за периода 05.10.2015г. - 05.09.2018 г.; 2376,89 лева – наказателна лихва върху падежирала главница за периода 05.08.2015–01.10.2018 г.; 1155,89 лева - комисионна за управление на кредита за периода 05.12.2014 - 04.12.2017 г. С решението „Райфайзенбанк България“ ЕАД осъдено да заплати на А. М., В. М. и Т. М. разноски за първоинстанционното производство в размер 4850 лева.

Ищецът обжалва решението с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Оспорва се изводът на съда за неравноправност на клаузи от договора като се сочи необоснованост на възприетото, че клаузите не са индивидуално уговорени.

Твърди се, че по тях е постигнато изрично съгласие, включително и чрез подписване на двата анекса. Сочи се, по възможността за едностранно изменение на лихвата е налице изключението по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Промяната на лихвата отразявала промените в пазарните условия, което изключвало произволни действия на банката. Позовава се на 1 разпоредбата на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗПК, според които за промяна на лихвения процент едностранно от страна на кредитора не било необходимо двустранно подписано изменение на договора и прави извод, че клаузите, предвиждащи такава едностранна промяна не са нищожни.

Счита, че при извод за нищожност на клаузи в договора съдът е следвало да прецение задължението без прилагане на тези клаузи. Искането е да бъде отменено атакуваното решение и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът А. М. оспорва жалбата, останалите ответници не изразяват становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.259, ал.1, ГПК от активно легитимирана страна в процеса, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

„Райфайзенбанк България“ ЕАД е предявило против А. М., В. М. и Т. М. искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на посочени суми, дължими по договор за банков кредит от 06.11.2007 г. и анекс и №1/23.09.2009 г . и № 2/25.11.2010 г. към него. В исковата молба се твърди, че на 06.11.2007 г. банката и ответникът А. М. като кредитополучател, а праводателката на В. М. като солидарен длъжник, са сключили договор за банков кредит, по силата на който ищецът е предоставил на А. М. сумата 92 553,30 лева, с цел рефинансиране на потребителски кредит към „Банка ДСК“, както и за потребителски нужди. Сочи се, че с анекс №1/23.09.2009 г. страните предоговорили условията по кредита, а с Анекс № 2/25.11.2010 г. Т. М. се задължила като поръчител, крайният срок за издължаване бил определен до 05.01.2033 г. Поддържа се, че поради продължително неизпълнение на задълженията си по договора, ответниците допуснали просрочеие на погасителни вноски с падежи от 05.08.2015 г. до 05.0 9.2018 г., поради което с исковата молба, подадена на 02.10.2018 г., на основание чл.10 от договора банката е обявила всички дължими суми за предсрочно изискуеми.

Претенциите са за солидарно осъждане на тримата ответници за заплащане на 70681,19 лева – главница (2391,84 лева падежирали неплатени вноски с падежи 05.04.2018 – 05.09.2018 г. и 68289,35 лева предсрочно изискуема от 20.10.2018 г. главница) ; 4494,66 лева – просрочена редовна лихва върху падежиралата главница за периода от 05.04.2018-05.09.2018 г. ; 660,70 лева – редовна лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода 05.09.2018 - 01.10.2018 г.; 68 ,99 лева - наказателна лихва за периода 05.04.2018-01.10.2018 г.; както и за солидарно осъждане на ответниците А. М. и В. М. за заплащане на 12661,93 лева - падежирали неплатени вноски с падежи 05.08.2015 – 05.09.2018 г.; 24787 ,38 лева – редовна лихва за периода 05.10.2015г. - 05.09.2018 г.; 2376,89 лева – наказателна лихва върху падежирала главница за периода 05.08.2015 – 01.10.2018 г.;

1155,89 лева - комисионна за управление на кредита за периода 05.12.2014 - 04.12.2017 г.

Претендира се и законната лихва върху всяко отделно вземане от датата на исковата молба.

В срока за отговор на исковата молба ответниците са оспорили предявените искове.

Твърдят, че не са изпадали в просрочие, а са изпълнявали задълженията съгласно погасителния план. По отношение на Т. М. е направено възражение за предявяване на исковете след срока по чл.147 от ЗЗД. Направено е и възражение за погасителна давност, както и за нищожност поради неравноправност на клаузите на чл.11.1 от договора, чл.14.1 от Анекс №1, чл.10.1 от Анекс № 2, даващи възможност на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем на непредвидени основания. Твърдят неравноправност и на следните клаузи: чл.4.1, чл.4.2 и чл.4.6 от договора; чл.1, чл.1.2 от Анекс № 1 - относно размера и формирането на СБР; чл.2 и чл.10 от Анекс № 1; чл.1, чл.2, чл.2.2 и чл.4 от Анекс № 2.

Поддържат, че банката неправомерно е увеличила размера на възнаградителната 2 лихва от 11,25 % на 12,50 %. Сочат, че клаузите на чл. 4.2, чл. 4.8 от договора за кредит, даващи право на кредитора да променя едностранно размера на възнаградителната лихва, са нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 от З ЗП. На същото основание неравноправна се явява и клаузата на чл. 4.6 от договора за кредит, предвиждаща при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят да дължи наказателна лихва върху цялата усвоена и непогасена главница, а не само върху забавените изискуеми суми.

Сочат също така, че с анексите е извършен анатоцизъм в нарушение на закона.

Твърдят, че анексите са нищожни и поради това, че са сключени за предоговаряне на кредит, отпуснат при неравноправни клаузи. Искането е да бъдат отхвърлени предявените осъдителни искове.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит и анексите към него. Сочи, че лихвеният процент е съобразен с изменението на обективни пазарни критерии, както и че конкретните клаузи са индивидуално договорени.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между страните е сключен договор за банков кредит от 06.11.2007 г., по силата на който банката е отпуснала на А. М. банков кредит в размер 92533,30 лева за рефинансиране на друг кредит, застраховки и потребителски нужди със срок на издължаване до 05.11.2032 г. В чл. 4.1 от договора за кредит страните са постигнали съгласие, че за ползвания кредит, кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер 11,25 % за целия срок на кредита. Лихвата е формирана от Стойността на банковия ресурс, определен от банката (СБР) + 6,25 пункта надбавка годишно. Посочено е, че стойността на банковия ресурс представлява лихвения процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“ плюс законоустановените разходи на банката, включително за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“ при банката. Според чл.4.2 от договора за кредит при промяна на пазарните условия банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР, като новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя. В чл. 4.6 от договора за кредит е посочено, че при забава на плащането на дължими суми по кредита, кредитополучатеялт дължи на банката обезщетение за забава-наказателна надбавка към лихвата в размер 12 пункта годишна, като наказателната лихва се формира от договорената лихва, увеличена с наказателната надбавка, начислявана на годишна база върху цялата усвоена и непогасена главница. В чл.4.8 от договора е посочено, че банката има право едностранно да увеличи размера на надбавката към СБР, в случай че кредитополучателят промени работодателя си и при положение, че по кредита са използвани преференциални условия, произтичащи от предоставени на самия работодател преференции. В чл.5.1. от договора е постигнато съгласие, кредитът да се погасява на 300 месечни вноски, като първата е изравнителна, а останалите 299 са равни месечни вноски в размер 923,90 лева, платими на всяко 5-то число на съответния месец, считано от 05.01.2008 г. до 05.1 1.2032 г.

Според чл.10.2 от договора банката има право едностранно с писмено предизвестие до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми за предсрочно изискуеми в случаи на неизпълнение на задължения на кредитополучателя, посочени в чл.9.

В чл.9.1 е пояснено, че случай на неизпълнение е просрочване плащането на която и да е вноска или част от вноска с повече от 45 дни от падежа. Съгласно чл.11.1 от договора при забава повече от 150 дни на падежирало задължение кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Не се спори по делото, че кредитополучателят е усвоил отпуснатата като кредит сума.

С подписан на 23.09.2009 г. анекс №1 към договор а за банков кредит страните по него страните са приели, че към 23.09.2009 г. кредитополучателят дължи следните суми:

3

91520,18 лева - главница; 83,35 лева - просрочена главница; 2165,90 лева - просрочена лихва;

1,97 лева - лихва с наказателна надбавка върху просрочена главница; 652,08 лева - текуща лихва.

В чл.1 от анекса е дадена по-детайлна дефиниция на Стойността на банковия ресурс и е посочено, че към датата на подписване на анекса СБР е 8 %. Според чл.1.2 от анекса при промяна на пазарните условия, представляващи изменение на едно или повече конкретно изброени условия, които в своята съвкупност влияят на СБР, банката може едностранно да променя лихвата в частта на СБР. В чл.4 е уговорено, че първоначално договорения размер на възнаградителната лихва от 11,25 % се увеличава на 14,25 %. Крайният срок за погасяване на задълженията по кредита е определен на 05.01.2033 г.

Постигнали са съгласие за периода 05.10.2009-05.03.2010 г. кредитополучателят да погасява само дължимите лихви, а след изтичане на този гратисен период да погасява дължимата главница в общ размер 91603,53 лева на 272 равни месечни вноски по 1133,49 лева, съобразно увеличената лихва и при нов погасителен план. Натрупаната просрочена и наказателна лихва да бъде погасена на две равни вноски за периода 05.12.2032 г.- 05.01.2033 г.

Прието е в чл.10 от анекса за забавените дължими плащания кредитополучателят да заплаща обезщетение за забава, което е определено като надбавка към лихвата от 10 пункта годишно. С чл.14.1 на анекса е потвърдено предвиденото в чл.11.1 от договора възникване на автоматична предсрочна изискуемост на целия дълг. Годишната лихва остава в размер 14,25 % - чл.2, както и остава възможността за едностранно изменение на СБР – чл.2.2 от анекс № 2.