Определение № 317 от 02.05.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. София, 28.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Частно касационно търговско дело № 20238003900012 по описа за 2023 година Образувано е по частна касационна жалба на Л. Ю. А. срещу определение № 2336 от 20. 09. 2022 г. по ч. гр. д. № 2544/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено определение № 2236 от 7.

07. 2022 г. по т. д. № 907/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 състав. С него е върната исковата молба, с която Л. А. е предявила срещу „Носия Етно“ ООД иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение по т. 2 от дневния ред на общото събрание на съдружниците в ответното дружество, проведено на 10. 05. 2021 г., и е прекратено производството по делото.

Частната касационна жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като въззивният съд не е определил предмета на спора в съответствие с твърденията и искането по исковата молба.

Предмет на оспорване с иска по чл. 74 ТЗ, предявен от ищцата, било решение по т. 2 от дневния ред на общото събрание от 10. 05. 2021 г., с което били констатирани основания за изключването на съдружника А. по смисъла на чл.

126, ал. 3 ТЗ, а не решение на посочения орган за предупреждение за изключването й, както приел въззивният съд. Излага съображения и за неправилност на атакуваното определение поради противоречие с материалния закон. Твърди, че за нея съществува правен интерес от иска по чл. 74 ТЗ, тъй като с него оспорва законосъобразността на взетото решение по т. 2 от дневния ред поради липсата на основание да й бъде „наложена“ 1 неустойка в размер на 20 000 лв., както и поради обстоятелството, че решението е послужило като основание за последващото изключване на ищцата като съдружник в ответното дружество. Моли обжалваното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд да бъдат отменени и делото да бъде върнато на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия.

Частната касационна жалбоподателка основава допускането на касационното обжалване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1.

Допустимо ли е съдът да се произнесе по въпрос извън предмета на спора?; 2.

Налице ли е правен интерес за оспорване на решение на общо събрание на съдружниците от съдружник, който счита, че с решение на общото събрание на дружеството са накърнени негови права поради нарушение на закона или дружествения договор?“ Първият въпрос е въведен във връзка с доводите за недопустимост на обжалвания съдебен акт поради произнасянето на въззивния съд извън предмета на спора, като се твърди противоречие на въззивния акт с ППВС № 1/1985 г. и Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на въпроса по т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната касационна жалбоподателка се позовава на разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС – т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 6. 12. 2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решение № 128 от 19. 11. 2009 г. по т. д. № 269/2009 г. на ВКС, II т. о. и решение № 1556 от 10. 01. 2001 г. по гр. д. № 972/2000 г., V г. о.

Ответникът „Носия Етно“ ООД, гр. София е депозирал отговор на частната касационна жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Поддържа, че подадената частна касационна жалба е неоснователна.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че 2 предмет на разглеждане в производството е иск за отмяна на решение на общото събрание на „Носия Етно“ ООД, обективирано в т. 2 от протокола за провеждането му от 10. 05. 2021 г., а именно прието решение за констатиране на следните обстоятелства: 1. съдружникът Л. А. не е изпълнила решение на общото събрание от 11. 03. 2021 г. за заплащане по банкова сметка на дружеството на неустойка в размер на 20 000 лв., наложена за нарушаване на чл. 42 от дружествения договор, платими в 14-дневен срок, считано от датата на събранието; 2. съдружникът Л. А. е извършила нарушение на чл. 40 от дружествения договор, констатирано на заседание на общото събрание на дружеството от 11. 03. 2021 г., а именно – разгласяване на поверителна информация без предварително писмено одобрение от страна на представляващия дружеството, съгласно чл. 41 от дружествения договор; 3. съдружникът Л. А. е извършила нарушение на чл. 42 от дружествения договор, констатирано на общото събрание на дружеството от 11. 03. 2021 г., а именно обсъждане, запознаване и разкриване пред трети лица на поверителна вътрешнодружествена информация; 4. съдружникът Л. А. е предприела действия против интересите на дружеството, изразяващи се в липса на кооперативност и нежелание за провеждане на обсъждания при необходимост за вземане на решения за развитие на дейността на дружеството, които констатации представляват основания за изключването й като съдружник по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Въззивният съд е констатирал, че наред с горното решение по т. 3 от протокола за проведеното общо събрание е взето решение на ищцата да бъде предоставен допълнителен 7-дневен срок, считано от 10. 05. 2021 г. за заплащане на дължимата неустойка, както и представляващият дружеството да изпрати до ищцата писмено предупреждение за предстоящото изключване като съдружник, ако не изпълни доброволно своите задължения.

Позовавайки се на цитирана практика на ВКС, въззивният съд е изложил съображения, че с оглед целта на предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ в него следва да са посочени и конкретизирани действията против интересите на дружеството, съставляващи основания за изключване по чл.

126, ал. 3 ТЗ. Посочил е, че самото предупреждение за изключване не подлежи на самостоятелно обжалване, дори когато е обективирано в решение на общото събрание. Съставът на Софийски апелативен съд е приел, че в случая се атакува решение, което е без конститутивни последици за ищцата, 3 доколкото на общото събрание от 10. 05. 2021 г. тя все още не е изключена като съдружник. Установил е при извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ, че на общо събрание на съдружниците в ответното дружество, проведено на 22. 10. 2021 г., ищцата действително е изключена като съдружник, като това обстоятелство е вписано в регистъра на 19. 11. 2021 г., и е изразил становище, че именно решението за изключване подлежи на отмяна по реда на чл. 74 ТЗ.

По тези съображения въззивният съд е споделил извода в първоинстанционното определение, че ищцата няма правен интерес да иска отмяната на решението на общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 10. 05. 2021 г. за констатиране на извършени от нея нарушения, поради което предявеният иск по чл. 74 ТЗ е недопустим и производството по него подлежи на прекратяване.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Доводите на частната касационна жалбоподателка за недопустимост на обжалваното определение се основават на твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск. Във връзка с тях е поставен първият правен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, който покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на този въпрос обаче не е осъществено въведеното допълнително основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно задължителната съдебна практика, на която се позовава частната касационна жалбоподателка, - т. 9 от ППВС № 1/1985 г. и постоянната практика на ВКС недопустимо е съдебното решение, когато е разгледан непредявен иск, тоест когато съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита.

Предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. В случая, при осъществената преценка за допустимост на предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ, въззивният съд не е излязъл извън предмета на делото, тъй като в съответствие с твърденията и искането на ищцата в обжалваното определение е прието, че се иска отмяна на решението по т. 2 от протокола за проведеното общо събрание на съдружниците в ответното дружество от 10. 05. 2021 г., с което е извършена констатация за извършени от ищцата нарушения, представляващи основания за изключването й. В определението е прието, че оспореното решение няма 4 конститутивни последици за ищцата, доколкото с него тя все още не е изключена като съдружник. По тези съображения не може да се направи заключение за недопустимо произнасяне от въззивния съд и за отклонение от практиката на ВС и ВКС по въпроса по т. 1 от изложението.

Въпросът по т. 2 от изложението се отнася до правния интерес от иска по чл. 74 ТЗ. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е обусловило изводите му в атакуваното определение за недопустимост на предявения иск по чл. 74 ТЗ, поради което въпросът отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Неоснователни са доводите на касационната жалбоподателка, че по поставения значим за изхода на спора въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.

Посоченото решение № 128 от 19. 11. 2009 г. по т. д. № 269/2009 г. на ВКС, І т. о. няма отношение към релевантния въпрос, доколкото касае процесуалната легитимация за предявяване на иска по чл. 74 ТЗ и в него е прието, че прекратяването на членството на съдружника по чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ – чрез изключване в хода на съдебното производство по чл. 74 ТЗ няма за последица загуба на легитимацията на ищеца и недопустимост на иска. Не могат да обосноват твърденията за несъответствие с практика на ВКС на въззивния акт и дадените в цитираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Тълкувателно решение от 6. 12. 2002 г. на ОСГК на ВКС и решение № 1556 от 10. 01. 2001 г. по гр. д. № 972/2000 г. на ВКС, V г. о. разрешения, че целената правна последица от успешното провеждане на иска по чл. 74 ТЗ е защита на членствени права и контрол за законосъобразност на решенията на общото събрание, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел; че искът по чл. 74 ТЗ е предоставен за защита на съдружник, когато с решение на общото събрание на дружеството са накърнени негови права поради нарушение на закона или дружествения договор. Въззивният съд не е отрекъл тези характеристики на иска по чл. 74 ТЗ, поради което не е допуснал противоречие с практиката на ВКС, а е изразил разбиране, че решение на общото събрание на съдружниците в ООД, с което само се констатират основания за изключване на съдружник по чл. 126 ТЗ, е без конститувни последици за съдружника и липсва правен интерес от оспорването му с иск по чл. 74 ТЗ. Същевременно по значимия за изхода на делото въпрос относно правния интерес от иска по чл. 74 ТЗ и подлежащите на отмяна решения на общото събрание е формирана практика на ВКС, 5 намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 150 от 30.06.2014 г. по т. д. № 286/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 254 от 12.

07. 2018 г. по т. д. № 1479/2017 г., ІІ т. о., решение № 255 от 12.07.2018 г. по т. д. № 1734/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., както и решение № 81 от 25. 04. 2017 г. по т. д. № 563/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., макар и постановено по конститутивен иск по чл. 25 ЗЮЛНЦ. В нея последователно се застъпва становището, че с оглед действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ , както и неговата специфика, когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува. Следователно независимо, че законодателят е предоставил на съдружника в търговско дружество с ограничена отговорност процесуалната възможност да упражни преобразуващото си субективно право да иска отмяна на решения на общото събрание чрез специалния конститутивен иск по чл. 74 ТЗ, невъзможността с постановеното по него положително за правоимащия конститутивно решение да се създаде правна промяна, т. е. целеното ново правно положение, изключва допустимостта на иска, поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита.